Решение № 3475 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2010 г.

Решение № 3475 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Лъчезар Веселинов Иванов и Марияна Иванова Иванова с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 3564/18.03.2010 г., постановено по адм. д. № 12799/2009 г. по описа на Върховния административен съд. Молителите твърдят, че в следствие нарушаване на правилата за призоваване са били лишени от възможността да участват в производството по адм. д. № 12799/2009 г. на Върховния административен съд. Ответникът - началникът на ДНСК не е изразил становище по искането за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустима. С решението, чиято отмяна се иска, тричленният състав на ВАС е оставил в сила решение № 50 от 11.08.2009 г., постановено по адм. д. № 6426/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Лъчезар Веселинов Иванов и Марияна Иванова Иванова, от гр. София, срещу Заповед № ДК-02-СО-123 от 25.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК, като неоснователна. Молителите излагат следните доводи за отмяна на влязлото в сила решение в молбата си за отмяна: Видно от проведеното съдебното заседание на 10.03.2010 г., тричленен състав на ВАС е приел, че молителите са били редовно призовани на основание чл. 137, ал. 7 от АПК и делото е отложено за друга дата но без същата да е определена не него. Според тях определяне на датата е станало в закрито съдебно заседание и с това прави разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК неприложима и им е отнета възможността за участие в проведеното на 10.03.2010 г. съдебно заседание. В искането за отмяна молителите изразяват становище, че в последния момент Марияна Иванова Иванова научава за насроченото съдебно заседание но е била възпрепятствана да се яви поради заболяване, като за това тя е уведомила съдът с нарочна молба към която е приложен и болничен лист от 06.03.2010 г. Тъй като тази и молба не е уважена и делото е разгледано, без да е имала възможност да упражни правата на си в пълен обем, счита, че са налице предпоставките по чл. 235, т. 5 от АПК. При разглеждане на искането по същество, Върховния административен съд констатира следното: Производството по дело № 12799/2009 г. на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Лъчезар Веселинов Иванов и Марияна Иванова Иванова срещу решение № 50 от 11.08.2009 г., постановено по адм. д. № 6426/2008 г. на Административен съд - София-град. За първото по делото заседание, насрочено за 27.01.2010 г., Лъчезар Веселинов Иванов и Марияна Иванова Иванова са били надлежно и редовно призовани съгласно приложените по делото призовки връчени им лично на 26.10.2009 г. от призовкарката Еличка Димитрова Салтирова. По делото е постъпила молба за отлагане на заседанието от Мариана Иванова Иванова, придружена с копие от болничен лист № 2308684 и № 000299 от 25.01.2010 г., от който е видно, че същата е в отпуск по болест до 01.02.2010 г. Постъпила е и молба за отлагане на делото и от Лъчезар Веселинов Иванов, придружена с копие от болничен лист № 4093628 и № 000024/25.01.2010 г., от който е видно, че същият е в отпуск по болест до 30.01.2010 г. Съдът е уважил молбите на страните и е приел, че на основание чл. 139, ал. 1 АПК делото следва да бъде отложено за друга дата. Съдът в това заседание е постановил още, че на основание чл. 137, ал. 7 АПК на редовно призованите страни последващи призовки да не се изпращат. С молба от 09.03.2010 г. Мариана Иванова Иванова е поискала отлагане на делото поради заболяване. Към молбата е приложен болничен лист № 2308732 и № 000868 от 06.03.2010 г. Съдът е намерил искането за неоснователно, тъй като предходното съдебно заседание по делото е отложено на същото основание, с оглед на което е дал ход на делото по същество. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съгласно чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват поради препятствие, което страната не може да отстрани, а съгласно ал. 2" при повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 от АПК изискват да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото, което в случая не е налице. Съдът е отложил делото в съдебното заседание на 27.01.2010 г., като е дал възможност на жалбоподателката да защити интересите си, тъй като същата е била в отпуск по болничен. Представеният в това заседание болничен лист също не е отговарял на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. В представения болничен лист, в графа "забележка" не е попълнена от издателя, съгласно изискванията на чл. 18 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. Текстът изисква в тази графа изрично да е отбелязано, че лицето не може да се явява пред разследващите органи и органите на съдебната власт. Въпреки пропуските в болничния лист тричленният състав на ВАС е приел, че са налице условията на чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото, и не е дал ход на същото по същество. Съдът в това заседание е постановил още, че на основание чл. 137, ал. 7 АПК на редовно призованите страни последващи призовки да не се изпращат. Неоснователен е доводът, изложен в молбата за отмяна, че с това съдът е направил разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК неприложима и им е отнел възможността за участие в следващото проведено заседание. В случая по делото страните са били редовно призовани за първото заседание, проведено на 27.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК предвижда, че на страните, които са били редовно призовани, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по нататъшния му ход е бил прекратен, която разпоредба е приложима за всички административни производства по АПК. След като страните са били редовно призовани за първото съдебно заседание съдът в съответствие с процесуалните правила е разпоредил да не се изпращат последващи призовки, а страните е следвало сами да се информират за датите на следващите заседания по делото. По тази причина за съда не е имало задължение за призоваване на страните за заседанието, проведено на 10.03.2010 г. и изпращането на призовки за това заседание са без значение за редовността на призоваването на страните по делото. При произнасянето по повторното искане на страната за отлагане на делото в съд. заседание на 10.03.2010 г. съдът правилно не го е уважил. Жалбоподателката е имала достатъчно време между двете заседания-период от приблизително 2 месеца, за да ангажира адвокатска защита и защити интересите си. Представеният в съд. заседание болничен лист също не съдържа изискуемото от чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, съдържание. Текстът изисква изрично да е отбелязано, че лицето не може да се явява пред органите на съдебната власт. Освен това при повторното искане за отлагане на делото се преценява дали не е налице злоупотреба с право от страна на поискалата отлагане страна. В конкретния случай е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права, тъй като молителката е имала достатъчно време да се подготви и осигури защитата си по делото. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК е приложима при установено процесуално нарушение на съда, в резултат на което страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, както и когато неявяването и по делото-лично или чрез повереник, е резултат по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай не е доказано нито процесуално нарушение на съда, нито наличието на непреодолимо препятствие, извън волята на страната, което да не е могла да отстрани. При полагане на дължимата грижа, молителката е можела да ангажира адвокатска защита и да защити интересите си. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,