Решение № 3873 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2008 г.

ВАСIII отделение24.03.2009 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Цветан Иванов Дичев от гр. София, в качеството му на председател на УС на Етажната собственост на бл. 4 в ж. к. "Бели брези", срещу мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление от 16.04.2008 г. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на ВАС в четиринадесетдневен срок от уведомяването.

Мотиви

Решение № 3873 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Цветан Иванов Дичев от гр. София, в качеството му на председател на УС на Етажната собственост на бл. 4 в ж. к. "Бели брези", срещу мълчаливия отказ на МВР по заявление за достъп до обществена информация вх. № (не се сочи в жалбата) от 16.04.2008 г. Твърди, че отказът е незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Люнчева, пледира за неоснователност на жалбата и излага съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли при следните съображения: На 14.04.2008 г. жалбоподателят е изпратил по пощата, с обратна разписка, до министъра на вътрешните работи на РБ заявление за достъп до информация, като се е позовал на ЗДОИ. Със същото заявление е поискал от административния орган да му предостави на хартиен носител копия от документи, подробно посочени в пет точки. В предпоследният абзац на заявлението, на ръка е добавен текст със следното съдържание: ". . . с писмо изх. № 1107 от 8.04.2008 г. отказвате.". Ответникът по делото представи в съд. заседание писмени доказателства - заявление за достъп до обществена информация на Цв. Дичев вх. № Ж-1107 от 11.03.2008 г. с идентично съдържание на това от 14.04.2008 г., както и отговор на министъра на вътрешните работи изх. № Ж-1107 от 8.04.2008 г. Следователно са налице две идентични по съдържание заявления за достъп, като на първото е даден отговор, който жалбоподателят тълкува като изричен отказ, а на второто заявление министърът не е отговорил. То е свързано със статута на жилище - апартамент № 1 в бл. № 4 на ж. к. "Белите брези". От анализа на приложените по делото доказателства съдът извежда следната фактическа обстановка: Със заповед № А-0-07-1870 от 24.07.1979 г. на председателя ИК на СГНС (л. 23), на осн. чл. 95 от ЗТСУ, чл. 265 от ППЗТСУ и Протокол от 11.07.1979 г., е бил отчужден имот пл. № 232 от кв. 52 в м. Кр. село, Стрелбището, находящ се на ул. "Добри Христов" № 23 собственост на Иван Дичев Йотов, Цветан Иванов Дичев и Димитър Иванов Дичев. Със същата заповед на Цветан Дичев, за нуждите на четиричленното му семейство, е предоставено в обезщетение тристайно жилище. Със заповед № А-0-08-1430 от 2.07.1980 г. на председателя ИК на СГНС (л. 30) е определено това да бъде ап. № 33 на етаж VIII в жил. блок № 4 на ж. к. "Белите брези" - "ведомствен на МВР". Апартаментите № № 1, 2, 3, 7, 8, 11, 12, 17, 22, 27, 30, 35, 38 и 39 в същият блок № 4, видно от съдържанието на заповед № I-23 от 31.01.1983 г. на зам. министърът на вътрешните работи, приложена по делото на л. 35, са предадени за стопанисване на РРСП "Ремонт и експлоатация" - Кирковски район, съгласно Разпореждане на Бюрото на МС от 24.07.1973 г. ". . . при запазване правото на Министерството на вътрешните работи, съгласно т. 3 на същото, за настаняване и продажба на апартаментите на свои служители. . . ". С протокол от 4.02.1983 г. така описаните "ведомствени жилища на МВР" в новопостроената сграда бл. 4" са били предадени от инвеститора - Управление ТИЛ-МВР" на стопанисващата организация РРСП. Към протокола е приложен подробен списък. Съгласно акт за държавна собственост № 10548 от 25.10.1983 г. (л. 37 от делото) тези 14 броя апартаменти са актувани като държавна собственост. С молба вх. № Ж-7445 от 21.11.1984 г. жалбоподателят, в качеството си на председател на Домсъвета на бл. 4, е отправил запитване до началник на МВР-ТИЛ относно площта на "портиерските помещения и жилище. . .; двете ателиета на таванския етаж" и по-конкретно включени ли са при ценообразуването към общите части на сградата на бл. 4, или са самостоятелни и от кого са платени (л. 33). С писмо изх. № Ж-7225 от 22.11.1984 г., подписано от началник отдел "Капитално строителство" на Дичев е отговорено, че посочените обекти при ценообразуването са изчислени като самостоятелни обекти; че не са обща част от сградата и не са включени в стойността на останалите апартаменти; че са ведомствени жилища на МВР и са платени от МВР (л. 34). В подкрепа на писмото е и приложената по делото на л. 38 справка относно ап. № 1 на бл. 4 на инж. Б. Михайлова. В съд. заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда да задължи министъра да му предостави заповед № I-23 от 31.01.1983 г., която се намира в кориците на делото на л. 35 и е на негово разположение, "ведно с всички други документи на МВР-ТИЛ, въз основа на които е издадена. Твърди, че тези документи са му необходими, "Защото всички собственици във входа твърдим, че имаме идеални части от процесното помещение", т. е. ап. № 1. При така установената фактическа обстановка и при уточнението, направено от жалбоподателя в съд. заседание, настоящият състав намира, че по същество не се касае до искане за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а до оспорване правото на собственост на държавата, в лицето на министъра на вътрешните работи, върху ап. № 1 в сградата на бл. 4 ж. к. "Бели брези", който спор не може да се реши в административното производство, съгласно чл. 79 от Закона за държавната собственост. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че описаните в заявлението от 14.04.2008 г. документи се намират в кориците на делото и са били на разположение на жалбоподателя от 28.06.2008 г., а статута на ап. № 1 му е бил изяснен от администрацията още през 1984 г. и многократно след това. Съгласно чл. 2 от ЗДОИ: "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. ". Настоящият случай не е такъв. Ето защо жалбата, като неоснователна, ще следва да се отхвърли. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1