Решение № 4812 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 711/2009 г.

Решение № 4812 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 711/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Неджатин Ариф Ахмед срещу решение № 118 от 05.12.2008 г. на Административен съд - Шумен по адм. дело № 284/2008 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор ДПП - "КАТ" при ОДП - Шумен не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Шумен е отхвърлил жалбата на Неджатин Ариф Ахмед срещу заповед № 5802/15.10.2008 г. на началник сектор ДПП - "КАТ" при ОДП - Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС". Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 23.09.2008 г. в гр. Шумен жалбоподателят е управлявал лек автомобил без регистрационен номер, което обстоятелство е било констатирано със съставения от контролните органи АУАН № 5528/23.09.2008 г. В резултат на извършена проверка е било установено, че с влезли в сила наказателни постановления № 256/10.04.2007 г. и № 346/24.03.2008 г. на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в съответния размер по всяко от тях, като към момента на издаване на процесната заповед глобите по тях не са били заплатени, което е било отразено надлежно в АУАН № 5802/15.10.2008 година. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че фактическите основания за издаване на заповедта съставляват и материалноправно основание за налагане на обжалваната ограничителна мярка. Счел е за неоснователни доводите за незаконосъобразност на заповедта поради липса на мотиви по съображения, че както в обстоятелствената част на акта така и в предхождащите актове, съставени в хода на административното производство, подробно са отразени релевантните за спора факти, на които се е позовал административният орган, за да нареди налагането на ПАМ по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. При решаване на спора съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е приложил точно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП , на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 , която предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване, се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПСД" - до заплащане на дължимата глоба. Съобразно цитираната разпоредба съдът правилно е счел, че спрямо жалбоподателя са налице елементите от фактическия й състав, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Неоснователни са оплакванията в жалбата за упражняване на неоправдана дискреция от страна на издателя на акта, тъй като в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност - при положение, че са налице предпоставките за налагане на ПАМ следва да издаде оспорената заповед. Твърденията, че ограничителната мярка е в дисонанс с целите, заложени в разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП също не могат да бъдат споделени поради това, че визираните в текста ПАМ са предвидени от законодателя като такива, с които се цели именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Нормата предвижда, че ако водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, за него настъпват негативни последици заключаващи се в налагане на ограничителна мярка до заплащане на дължимата глоба и в този смисъл не намират опора в текста на новелата доводите за отсъствие на диспозиция и санкция, по силата на които на касатора да бъде определена оспорената ПАМ. Следва да се отбележи също, че възраженията в касационната жалба относно законодателната техника и прецизност на нормата на чл. 171 от ЗДвП са неотносими към правилността на решението и нямат характер на касационни доводи по чл. 209, т. 3 от АПК. Както вече се посочи, първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на пълен и обективен анализ на доказателствения материал и правилно приложение на материалния закон. Поради това не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,