Решение № 5052 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2015 г.
ВАСVIII отделение27.04.2016 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6658 от 6.11.2014 г., по адм. дело № 6768/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5052 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. Н. срещу Решение № 6658 от 6.11.2014 г., по адм. дело № 6768/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на Нанев против мълчалив отказ на началника на М. С. да разреши получаване на митническо направление "реекспорт" на 17 броя мобилни телефони марка "iPhone" по негова молба рег. № М94-0212/1.11.2013 г., който отказ е потвърден с решение № 223/23.05.2014 г. на директора на Агенция "Митници". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които съдът квалифицира като такива за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По същество касаторът твърди, че към датата, на която е депозирана молбата му за реекспорт на пратката, не е било образувано административно-наказателно производство. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество. Ответникът по касационната жалба - Началникът на М. С. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че при извършена митническа проверка на пощенска пратка № ЕU979615538US, изпратена от И. М. Н. с адресна регистрация в САЩ и получател баща му М. Т. Н. е установено, че съдържанието на пратката не съответства на декларираното. В митническата декларация, която придружава пратката е деклариран 1 бр. стартер за кола с обявена стойност от 45 щатски долара, а при проверката е установено, че пратката съдържа 17 бр. мобилни телефона марка iPhone, 1 бр. зарядно устройство, 2 бр. кабели и 1 бр. детско одеяло. С. в пратката са задържани от М. С. на 14.10.2013 г. с разписка № 0004998 и манифестирани служебно с митнически манифест ММ № ИП 114/23.10.2013 г. На 25.10.2013 г. е съставен акт за установяване на митническо нарушение на получателя на стоките за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ във връзка с чл. 230 от ЗМ. На 1.11.2013 г. е подадена молба от И. М. Н. до началника на М. С. във връзка със задържаната пощенска пратка с искане за нейното оттегляне като недоставена, поради отказ на адресата да я получи и реекспорт на мобилните апарати от пощенската платка за сметка на молителя на посочения от него адрес. П. направеното искане няма предприети действия от страна на административния орган за получаване на митническо направление "реекспорт" по смисъла на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Мълчаливият отказ е обжалван пред директора на Агенция "Митници, който с решение № 223/23.05.2104 г. отхвърля жалбата. Пред АССГ е бил представен акт за установяване на митническо нарушение от 25.10.2013 г. съставен на М. Т. Н.. Пред настоящата инстанция са представени решение от 4.05.2015 г. на Софийски районен съд, НО, по нахд 13904/2014 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 1651 от 8.04.2014 г., издадено от началник на митница "Столична" във връзка с коментирания по-горе акт за установяване на митническо нарушение от 25.10.2013 г., в частта му, в която на основание чл. 233, ал. 5 ЗМ предметът на нарушението - 17 бр. мобилни телефона марка iPhone, 1 бр. зарядно устройство, 2 бр. кабели и 1 бр. одеяло е отнет в полза на държавата. Решението е оставено в сила при касационното обжалване с решение № 7238 от 23.11.2015 г. по адм. дело № 6504/2015 г. на Административен съд С.-град. От правна страна АССГ е приел, че чл. 65, ал. 1 от ЗМ не намира приложение в случая и стоките не могат да получат ново митническо направление, тъй като са били задържани при митническа проверка и във връзка с тях е започнало административно-наказателно производство. Позовал се е на чл. 20 ЗАНН и чл. 229, ал. 2 ЗМ, както и на чл. 5, § 1 от Всемирната пощенска конвенция. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Същите преповтарят основните възражения на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, на които възражения съдът е отговорил обосновано, при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Правилни са изводите на АССГ, че към датата на подаване на искането за реекспорт на стоките, същите са задържани по образувано административно-наказателно производство, поради което поставянето им под искания от касатора митнически режим е недопустимо, на основание чл. 65, ал. 1 и чл. 229, ал. 2 ЗМ и чл. 20 ЗАНН. Освен изложените в тази връзка доводи, които се споделят от настоящата инстанция, следва да се добави, че с влязло в сила наказателно постановление е установено, че стоките са били предмет на нарушение на митническото законодателство - митническа контрабанда по смисъла на чл. 233, ал. 4 ЗМ в приложимата редакция. Този факт, макар настъпил в хода на съдебното производство, следва да бъде взет предвид на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Това е самостоятелно основание за отказ да се разреши реекспорт на стоките, тъй като същите са отнети в полза на държавата, на основание чл. 233, ал. 4 ЗМ в приложимата редакция, която предвижда отнемане на стоките, предмет на митническа контрабанда, в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, включително и в случаите, когато нарушителят е неизвестен. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Разноски не се претендират, поради което касационната инстанция не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,