Решение № 5110 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14022/2008 г.
ВАСVII отделение20.04.2010 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Людмил Иванов Стайков от гр. София срещу решение № 197/21.10.2008 г. на Съвета за електронни медии. Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 5110 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14022/2008 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 38, ал. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия /ЗРТ/. Образувано е по жалба на Людмил Иванов Стайков от гр. София срещу решение № 197/21.10.2008 г. на Съвета за електронни медии, с което е освободен като чл. на СЕМ и предсрочно е прекратен мандата му, считано от 21.10.2008 г., на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ и чл. 26, т. 3 от ЗРТ, във връзка с решение № 50 от 08.10.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия / Комисията/. В жалбата се излагат доводи, че решението на СЕМ е прието в срока за обжалване на решението на комисията, което не е влязло в сила, поради което не е установено по предвидения ред, че жалбоподателят е бил сътрудник на Държавна сигурност и не е налице несъвместимост с изискванията на ЗРТ за участието като чл. на СЕМ. Срокът за обжалване на решението на комисията е бил до 22 октомври 2008 г., а атакуваното решение на СЕМ е постановено на 21 октомври 2008 г. Представени са данни, че по жалба срещу решението на комисията е образувано адм. д. № 6254/2008 г. на Административен съд София град. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна. Няма данни за датата на съобщаване на решението. Жалбата до съда е подадена на 03.11.2008 г., 14-дневния срок за обжалване е спазен и от датата на постановяване на решението. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Член 26, т. 3 ЗРТ предвижда, че не могат да бъдат членове на СЕМ лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност, а съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗРТ освобождаването на чл. на Съвета за електронни медии се извършва с решение на Съвета за електронни медии при установяване несъвместимост с изискванията на този закон. С решение № 50 от 08.10.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С обжалваното решение № 197/21.10.2008 г. Людмил Иванов Стайков е освободен като чл. на СЕМ и предсрочно е прекратен мандата му, считано от 21.10.2008 г., на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ и чл. 26, т. 3 от ЗРТ, във връзка с решение № 50 от 08.10.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежността му към органите на бившата държавна сигурност, обявено на провереното лице и публикувано в интернет страницата на комисията. Оспореното решение е валидно. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗРТ, СЕМ взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове. СЕМ се състои от 9 членове. Решението е взето с протокол № 47 на заседанието състояло се на 21.10.2008 г., присъствали са 8 члена на СЕМ, заедно с акад. Л. Стайков, който е напуснал преди гласуването. Решението е прието с явно гласуване и със законно мнозинство от 5 гласа "за" и 2 гласа "против" на Стефан Димитров и Райна Николова. Без значение е депозираното месец по -късно от датата на проведеното заседание особено мнение Райна Николова относно дневния ред, процедурата и гласуването от 21.11.2008 г. чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ предвижда освобождаване на чл. на СЕМ, при установяване несъвместимост с изискванията на този закон, за разлика от чл. 30, ал. 2, т. 4 и 5, при които се изисква влязла в сила присъда или влязъл в сила акт. Установяване на несъвместимост по чл. 26, т. 1 ЗРТ предпоставя влязла в сила присъда / акт/, за разлика от установяване на несъвместимост по чл. 26, т. 3. Решението на комисията, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА има установителен характер, а не конститутивно действие, поради което последиците от него настъпват с обявяването му. Решението на СЕМ е постановено след обявяване решението на комисията, преди подаването на жалба и образуване на съдебно производство по обжалването му, но това не го прави материално незаконосъобразно. Решение № 50 от 08.10.2008 г. на комисията, с което е обявена принадлежността на жалбоподателя към органите на бившата държавна сигурност, е било обявено на провереното лице и публикувано в интернет страницата на комисията, което достатъчно да се приеме, че по надлежния ред е била установена несъвместимост. Изпълнена е хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 3 и чл. 26, т. 3 ЗРТ за установяване на несъвместимост с изискванията на този закон, на лице, което е бил щатен и нещатен сътрудник на бившата държавна сигурност. Обстоятелството, че в чл. 29, ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е предвиден съдебен контрол на решенията на комисията, чрез обжалване не води до незаконосъобразност на решението на СЕМ. Неоснователни са доводите, че едва след приключване на процедурата по обжалване може да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗРТ. Законосъобразни са изложените мотиви в решението на СЕМ, че съветът действа при условията на обвързана компетентност и при установена несъвместимост с изискванията на ЗРТ, е длъжен да приложи правната норма на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК и към момента на издаването му решението на СЕМ е основано на установената и обявена принадлежност на български гражданин към Държавна сигурност. Решението на СЕМ е издадено на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ при обстоятелствата предвидени в законовата хипотеза, поради което е законосъобразно. Производството по настоящото дело е било спряно до приключване производството по по адм. д. № 6254/2008 г. на Административен съд София град. С решение от 08.04.2009 г. по адм. д. № 6254/2008 г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Людмил Иванов Стайков срещу решение № 50 от 08.10.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена неговата принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на Административен съд София - град е оставено в сила с решение от 21.12.2009 г. по адм. д. № 7074/2009 г. на ВАС. Неоснователни са възраженията в жалбата за незаконосъобразност на решението на СЕМ, тъй като в него не е посочено, че жалбоподателят е бил щатен и нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност, а че е бил агент, поради което не са налице предпоставките за несъвместимост за участието му в СЕМ съобразно ЗРТ и нормата на чл. 26, т. 3 ЗРТ не може да се тълкува разширително. В § 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА е дадено легално определение на понятията "щатни служители", " нещатни служители" и "секретни сътрудници", в която категория не е включено понятието " агент". Следва да се вземе предвид, че в решението си СЕМ се е позовал на решението на комисията, с която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като секретен сътрудник, поради което не е от значение, че е използван израза "агент". С решението на комисията е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като в мотивите е посочено, че е бил секретен сътрудник. Съгласно чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1. Според чл. 26, т. 3 ЗРТ, не могат да бъдат членове на СЕМ лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. "Секретен сътрудник" по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА е част от понятието "щатни и нещатни сътрудници" по смисъла на ЗРТ. Установяването на принадлежност към органите по чл. 1, включително като секретен сътрудник се включва в понятието щатни и нещатни сътрудници по смисъла на ЗРТ, който използва израза "сътрудник". Налице е основанието по чл. 26, т. 3 ЗРТ, въз основа на което е издадено оспореното решение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 38, ал. 1