Решение № 543 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13729/2013 г.

ВАСПетчленен състав15.01.2014 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 9482/25.06.2013 г. по адм. дело № 14767/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 543 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13729/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от министъра на регионалното развитие и общински съвет - Царево, представляван от председателя му, против решение № 9482/25.06.2013 г. по адм. дело № 14767/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменена заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, одобряваща на основание чл. 19, ал. 3 от ЗУЧК и чл. 13, ал. 3 от ЗУТ проект за общ устройствен план /ОУП/ на община - Царево, област - Бургас и решението по т. 1 от решение № КАЕП-02-25/12.08.2008 г. на НЕСУТРП за приемане на специфични правила и нормативи към него, съгласно приетата графична и текстова част на документацията, неразделна част от заповедта. Касаторът - министър на регионалното развитие, поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено или алтернативно е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта, ведно със законните последици. Касаторът - общински съвет - Царево, представляван от председателя му, поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с всички законни последици. Допълнително в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява и становище за недопустимост на оспореното решение, иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Ответникът по касационна жалба - Сдружение "Асоциация на парковете в България", гр. София, не взима становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - министърът на околната среда и водите, в писмен отговор чрез процесуален представител от 31.07.2013 г. поддържа, че касационната жалба на министъра на регионалното развитие е неоснователна. В съдебно заседание и в писмена защита, без изходящ номер, входирана на датата на съдебното заседание -12.12.2014 г., процесуалният представител на министъра иска оставяне на решението в сила. След съдебното заседание, на 13.12.2013 г., е постъпила молба от името на министъра на околната среда и водите, подписана със запетая от заместник-министър, с вписана в печата заповед за заместване неприложена към молбата, с която се заявява, че оттегля всички извършени от процесуалния представител действия и поддържа становище изх. № 48 -00-1116/06.12.2013 г. Според него оспореното рещение е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да се отхвърли оспорването срещу заповедта. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по оплакването си за недопустимост на оспореното съдебно решение. За да постанови обжалваното първоинстанционно решение, тричленният състав на ВАС, се е позовал на задължителното за него на основание чл. 235, ал. 2 ат АПК, определение № 5108/11.04.2013 г. по адм. дело № 2690/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено прекратително определение на тричленния съд поради недопустимост на жалбата и делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на жалбата. Съдът е посочил, че оспорената пред него заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е издадена на основание чл. 19, ал. 3 от ЗУЧК и чл. 13, ал. 3 от ЗУТ и с нея е одобрен проект за общ устройствен план /ОУП/ на община - Царево. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, по заместване, от надлежно определен заместник - министър, като не са налице твърдените в първоинстанционното производство основания за прогласяване на нищожността й. Оспореният акт е в изискуемата от закона форма и съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 - 8 от АПК. При издаването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - издателят на оспорената заповед я е издал преди влизане в сила на акта по чл. 82, ал. 4 от ЗООС - становище по екологична оценка № 1-2/2008 г. на министъра на околната среда и водите, видно образуваното пред ВАС адм. дело № 12421/2008 г. на ВАС, пето отделение, по обжалването му. Впоследствие становището е оттеглено от издателя му на основание чл. 156 от АПК, което е равнозначно на липса на становище и представлява особено съществено нарушение на процедурата по одобряване на ОУП. Тази липса води и до материалноправна незаконосъобразност, изразяваща се в одобряване на ОУП без да е налице съществена част от съдържанието му, а именно Екологична оценка за съвместимост в нарушение на чл. 19, ал. 5, изр. 2 от ЗУЧК, както и на чл. 125, ал. 6, изр. 2 от ЗУТ в приложимата редакция. Това е довело и до противоречие с целта на закона. Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, произнасяйки се по същество по недопустима по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК жалба - а именно срещу акт, който не подлежи на оспорване. Действително тричленният състав е бил длъжен да се съобрази с цитираното от него определение на петчленен състав, отменящо прекратителното му определение, на основание чл. 235, ал. 2 от АПК като първоинстанционен съд, разглеждащ делото. За настоящата касационна инстанция това определение на друг петчленен състав няма обвързваща сила и същата преценява допустимостта на постановеното решение, както във връзка с изтъкнатите пред нея касационни доводи, така и в рамките на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 127, ал. 6 от ЗУТ решението на общинския съвет за одобряване на общ устройствен план е необжалваемо. Необжалваема е и заповедта на министъра на регионалното развитие за одобряване на ОУП след съгласуване с общинския съвет за селищни образувания с национално значение съгласно чл. 127, ал. 10 от ЗУТ /предишна ал. 9/, действали както към момента на издаване на заповедта, така и в настоящия момент. С разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ /обн. ДВ бр. 87/2010 г./ отново е прогласена необжалваемост на общите устройствени планове. Аналогична разпоредба за необжалваемост съдържа и приложимия специален закон - чл. 19, ал. 3, изр. 2 от ЗУЧК.

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 6 КДИУОПВРДПВОС
  • чл. 9, ал. 2 КДИУОПВРДПВОС