Решение № 4704 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 947/2016 г.
ВАСV отделение18.04.2017 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/02.12.2015 г., постановено по адм. д. 115/2015 г. по описа на Административен съд - Я.. ОСЪЖДА И. Г. С., гр. Я., ул. "Ген. Заимов", бл. ..., вх. ..., ап. ... да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., ул. "Г." ..№... сумата 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4704 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 947/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. срещу решение № 133/02.12.2015 г., постановено по адм. д. 115/2015 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 242/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "А. А." (ИААА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и оспорената заповед като незаконосъобразна. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът изпълнителен директор на ИААА оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 133/02.12.2015 г., постановено по адм. д. 115/2015 г. по описа на АС - Я. е отхвърлена жалбата на И. Г. С. против заповед № 242/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността "инспектор", заемана от жалбоподателя, са намалени от 4 на 2 в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание поради приемане с § 5 от Постановление № 106 на МС от 29.04.2015 г. на изменения в Устройствения правилник на ИААА, с което е намалена както общата численост на целия персонал от 581 на 523 така и числеността на длъжностите в териториалната структура в гр. Я. от 12 на 10. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Съдът изрично е разгледал доводите на жалбоподателя за липсата на извършен подбор и правното значение на този факт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИИАА, според който изпълнителният директор назначава и освобождава държавните служители в агенцията. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващият съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). Принципно правилни и в съответствие с установената съдебна практика, която се подкрепя изцяло от настоящият съдебен състав, са доводите в касационната жалба относно задължението на съдът да извърши проверка за законосъобразност (включително и относно спазването на принципите, установени в АПК) върху актовете, издадени при упражняване на правомощията на органа по назначаването за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител. В случая независимо, че АС-Я. е приел, че не е допустим съдебен контрол върху оперативната самостоятелност на изпълнителния директор на ИААА, на практика е осъществил пълен съдебен контрол за наличието на всички основания по чл. 146 от АПК по отношение на оспорената пред него заповед. Решаващият съд е установил наличието на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед, спазването на административната процедура, която е спазена при липсата на нормативно изискване за подбор по ЗДСл, при липса на вакантни длъжности и намаляване на броя на служителите, заемащи длъжността "инспектор" не е налице друга възможност освен за прекратяване на служебното правоотношение с някой от служителите, заемали тази длъжност. Допълнително първоинстанционният съд е направил анализ и на всички предпоставки по чл. 6 от АПК, независимо, че не го е цитирал изрично, като е обосновал извод, че прекратяването на служебното правоотношение на И. С. не е имало алтернатива в конкретния случай. Като е достигнал до този правен извод АС-Я. не е допуснал нарушение на материалния закон, независимо, че не се е позовал на него изрично. Съдът не е допуснал процесуални нарушения и при преценката на писмените доказателства - предходното длъжностно разписание на ИААА, новото длъжностно разписание, в сила от 14.05.2015 г., както и поименните длъжностни разписания, от които правилно е приел за установено, че е налице намаляване на броя на държавните служители, заемащи длъжността "инспектор" в РД"АА"-Я.., една от които е била заета от жалбоподателя. След промените, извършени с изменения в устройствения правилник на агенцията са намалени целия персонал на агенцията, на регионалната структура в Я. и конкретно на броя на длъжностите за "инспектор". Извършването на подбор при съкращаване на длъжности е предвидено като нормативно изискване в Кодекса на труда, но не и в ЗДСл. При упражняване на правомощието си за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител поради съкращение в щата органът по назначаването е длъжен да се съобрази с принципите, установени в АПК, но в случая не се констатира нарушение на материалния закон при упражняване на това правомощие. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че оспорената заповед не съдържа всички необходими реквизити. Правилно и обосновано от съдържанието на оспорената заповед АС-Я. е приел за установено, че са налице всички реквизити по чл. 108 от ЗДСл., който съдържа специални изисквания в сравнение общите правила на АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед от изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение