Решение № 1719 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2016 г.

Решение № 1719 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "З." ЕООД, със седалище гр. П., подадена от управителя Я. Узунов, срещу решение № 85 от 26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 828/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., изх. № 02-130-2600/6824 от 29.09.2015 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по схемата за преразпределително плащане /СПП/, плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране с оглед представени два договора с Общинско предприятие "Общински имоти Б." ЕООД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата съдебно-техническа експертиза, която не била оспорена поради болест на процесуалния му представител и неправилен отказ да бъдат разпитани две лица като свидетели. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС -чрез процесуалния си представител адв. Атанасова и в писмена защита от 30.01.2017 г. поддържа касационната си жалба. Ответникът - Заместник- изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмено становище от 26.01.2017 г. оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба - чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и е извел законосъобразен извод, че размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, който извод се подкрепя и от приетата по делото експертиза. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд -П. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/6824 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. по подадено от него заявление за плащане на площ с УИН 13/280514/74569., с което, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП, НР1 и НР2 с мотиви, че при проверки на място е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и които са двойно заявени, както и че при извършване на кръстосани проверки са установени двойно заявени площи и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП, НР1 и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните, са неверни- предвид представените по делото два договора, сключени между дружеството-жалбоподател и Общинско предприятие "Общински имоти Б." ЕООД, от които било видно, че "се засягат само и единствено имоти, собственост на Общинско предприятие "Общински имоти Б." ЕООД". Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че при проверки на място и кръстосани проверки са установени двойно заявени площи и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, а именно: жалбоподателят заявил за подпомагане по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ площ в размер на 43.68 ха, установена площ за подпомагане-2,84 ха, разлика между декларираната и установената площ-40,84 ха, като процентното съотношение на наддекларираната площ 40,84 ха към установената за подпомагане площ 2,84 ха е 100 %. Съответно по схемата за преразпределително плащане /СПП/: декларирана площ-30,00 ха, установена площ за подпомагане-2,84 ха, разлика между декларираната и установената площ-27,16 ха, като процентното съотношение на наддекларираната площ 27,16 ха към установената за подпомагане площ 2,84 ха е 100 %. П. П. на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ размерът на декларирана площ е 41,09 ха, установена площ за подпомагане - 1,11 ха, разлика между декларираната и установената площ - 39,98 ха, като процентното съотношение на наддекларираната площ 39,98 ха към установената за подпомагане площ 1,11 ха е 100 %. И по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ размерът на декларирана площ е 2,59 ха, установена площ за подпомагане-1,73 ха, разлика между декларираната и установената площ-0,86 ха, като процентното съотношение на наддекларираната площ 0,86 ха към установената за подпомагане площ 1,73 ха е 49,71 %. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното застъпване на БЗС 14163-317-2, с площ 0,24 ха в землището на с. Г., за което жалбоподателят не се е явил в ДФ "Земеделие-РА" за разрешаване на двойно застъпените площи и че на база извършена теренна проверка от ДФЗ-РА, останалата площ от заявлението на жалбоподателя, за която са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и е отказано финансово подпомагане, е изключена от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" . С оглед на безспорно установеното съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал липсата на основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като вследствие на извършената от Технически инспекторат при ДФЗ-РА теренна проверка, по несъмнен начин са установени площи, които не отговарят на критериите за постоянни пасища, съгласно Наредба № 5/10.03.2010 г., т. е. от заявената за подпомагане площ в размер на 43,68 ха е установена като недопустима за подпомагане площ 40,84 ха, като размерът-за всеки парцел поотделно/общо 32/ е описан подробно в констативната част от заключението. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя /който представил болничен лист четири дни след проведеното открито съдебно заседание, при положение, че по друга негова молба то е било веднъж отложено на същото основание, видно от протоколи на откритото съдебно заседание - л. 253 и л. 261 от делото. Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни проверки. По отношение на неразпитаните свидетели следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, свидетелските показания са недопустими за опровергаване съдържанието на официални документи.. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на препращащата разпоредба на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3, т. е. по схемите за директни плащания, съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Съдът се е съобразил и с нормите на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Изводите на съда са изцяло съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, като с малки изключения като цяло парцелите са трайно неподдържани, покрити с шипки, храсти, папрат, самозалесяване, некосени и като такива недопустими за подпомагане. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. По отношение на последния довод-за неизвършена нова проверка следва да се посочи, че съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията, Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно посочения по-горе регламент се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят очевидно не е попаднал. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски за защита пред ВАС, направено от процесуалния представител на ответната страна едва с молба от 26.01.2017 г., т. е. след приключването на устните състезания, по делото, е несвоевременно заявено, поради което, по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, е неоснователно и също следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,