Решение № 62 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2012 г.

Решение № 62 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Аврамов Чернев против решение № 62 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 95/2011 г. по описа на Административен съд - Русе. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и претендира направените за настоящата инстанция разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Русе оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на МВР /ОД МВР/ - Русе да се произнесе по искане вх. № 15227/22.07.2010. да бъде направено незаверено копие от страници за дати 18.04.2005 г. и 10.11.2005 г. от входящия дневник, намиращ се на главния портал в ОД МВР Русе. За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна следното: С искане вх. № 15227/22.07.2010. до директора на ОД на МВР - Русе жалбоподателят прави искане да му бъде направено незаверено копие от страници за дати 18.04.2005 г. и 10.11.2005 г. от входящия дневник, намиращ се на главния портал в дирекцията, с оглед установяване посещението на лицата Виолета Христова Йотова и Йото Борисов Йотов в сградата на същата на посочените дати. Към искането е приложено удостоверение от РРС, видно от което Чернев е тъжител по нчхд № 3010/2009 г. От представеното писмо вх. № 2064/24.06.2011 г. на Русенски районен съд се установява, че лицата Виолета Йотова и Йото Йотов не участват в нчхд № 3010/2009 г. като страни или като свидетели. Видно от резолюцията върху искането на Чернев, поставена от зам. директора на ОДМВР-Русе, който съгласно заповед № з-3081/2010 г. изпълнява длъжността директор по заместване, проверката е възложена на сектор ПКП "Противодействие на криминалната престъпност". От изготвен писмен отговор до жалбоподателя е видно, че искането му не може да бъде удовлетворено, тъй като дневниците за посетители за 2005 г. са унищожени поради изтичане на срока за съхранението им. Писмото е подписано за началник на "КП", който към датата на изготвяне на отговора на искането /17.08.2010 г./ замества началника на сектор ПКП. От представена по делото заповед рег. № 3241/28.11.2002 г. относно пропускателния режим в сградите на РДВР Русе / раздел I Общи положения, т. 6/ се установява, че всички документи, свързани с пропускателния режим се съхраняват до три години, след което се унищожават по съответен ред. От заповед рег. № з-669/23.02.2009 г. относно създаване на комисия за унищожаване на документи в ОД на МРВ - Русе, е видно, че представител на сектор ОП в отдел "Опазване на обществения ред и превенция" в комисията е Светлан Атанасов Кръстев, който е разпитан по делото. Свидетелят установява, че е присъствал при физическото унищожаване чрез изгаряне на дневниците, преписи от които иска жалбоподателя. Посочва, че дневниците, заедно с други документи, са донесени от служител на "Вътрешни постове" Петко Петков. Преди унищожаване на документите те са лично прегледани от св. Кръстев, с оглед унищожаване само на тези от тях, за които е изтекъл тригодишния срок на съхранение, като не е съставен протокол за унищожаване на дневниците до 2005 г., тъй като те нямат регистрационни и инвентаризационни номера. Решението на Административен съд - Русе е постановено в съответствие със закона. Фактическите констатации са направени след анализ на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. Изпълнени са точно дадените с определение на ВАС № 8833/20.06.2011 г. по адм. дело № 7712/2011 г. указания относно събирането на доказателства по повод твърденията на Чернев за връзката на лицата, за които иска предоставянето на сведения, с качеството му на тъжител по нчхд № 3010/2011 г. по описа на РРС, както и относно данните, съдържащи се в писма рег. № № 10783/29.07.2010 г. и рег. № 22725/18.08.2010 г., че исканата информация не може да бъде предоставена, тъй като дневниците за посетители от 2005 г. са унищожени. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения мълчалив отказ. Аргументиран е изводът на първоинстанционния съд, че Георги Аврамов Чернев има качеството на пострадал по нчхд № 3010/2009 г. по описа на РС - Русе, както и че същият няма обективна възможност сам да събере исканите сведения. Съгласно чл. 83 от НПК пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат. Систематичното място на разпоредбата е в раздел III на глава Осма - "Частен тъжител", като чрез нея се дава възможност на пострадалия от престъпление от частен характер да сезира органите на МВР да упражнят правомощията си, като съберат сведения във връзка с престъпното деяние, за които лицето не притежава друг легален ред и начин да получи. Същото това право е предоставено и на подсъдимия в производството, образувано по тъжба на пострадалия. Качеството пострадал притежава лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението (чл. 74, ал. 1 НПК). Съгласно чл. 80, ал. 1, изр. 1 от НПК пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. Правната възможност, регламентирана в чл. 83 от НПК за пострадалия е насочена към гарантиране на участието му в съдебно наказателния процес от частен характер и доказване на евентуалните му твърдения в него. В случая в искането си до ответника жалбоподателят Чернев се позовава на обстоятелството, че двете лица, по отношение на които се иска информация за посочените дати, са призовани като свидетели по "горепосоченото" дело, като прилага удостоверение относно нчхд 2422/2009 г. Обоснована предвид представените по делото доказателства е констатацията на съда, че липсват данни тези лица да са участвали по нчхд № 3010/2009 г. по описа на РРС в някакво процесуално качество. Дори и да се приеме, че търсената информация е свързана с производството по посоченото наказателно частен характер дело, то за ответника е налице обективна невъзможност да я предостави, тъй като по делото е установено, че всички входящи дневници за 2005 г., което означава и за датите 18.04.2005 г. и 10.11.2005 г., са унищожени предвид изтеклия срок за съхранението им. Този факт е доказан с представената заповед рег. № з-669/23.02.2009 г. и разпита на св. Светлан Кръстев - чл. на комисията, извършила унищожаването на документи в ОД МВР- Русе през 2009 г. Предвиденият по чл. 83 от НПК ред за търсене на съдействие от органите на МВР е неприложим по отношение на подсъдим в наказателно общ характер производство, каквото качество жалбоподателят притежава по нохд № 2422/2009 г. Заключението на съдебния състав, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен, е правилен. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят притежава качеството на пострадал от престъпление, което се преследва по негова тъжба и че иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сам не може да събере, но исканата от него информация не може обективно да бъде предоставена поради унищожаване на входящите дневници за 2005 г. на ОД МВР - Русе, в които тази информация се съдържа, поради което правилно ответникът не реализира съдействието по смисъла на чл. 83 от НПК, което е длъжен да окаже чрез предоставяне на заверени копия от същите за посочените две дати. Като достига до същия краен извод, административният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Доводът в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Първоинстанционният съд мотивирано с определение в съдебно заседание на 1.12.2011 г. отказва да допусне до разпит като свидетел Петко Петков за установяване на ирелевантни за спора факти / неправилно архивиране и съхраняване на дневниците за 2005 г./, доколкото относим е фактът на реалното съществуване или унищожаване на тези дневници. В съдебни заседания на 07.07.2011 г. и 1.12.2011 г. съдът се произнася и по останалите, направени от жалбоподателя искания за допускане на гласни и писмени доказателства, като оставя същите без уважение с оглед предмета на доказване. Във всеки конкретен случай съдът извършва преценка кои от доказателствените искания на страните касаят предмета на спора, като се произнася мотивирано с определение относно тяхната основателност. В случая правилно съдът отказва събирането на исканите от жалбоподателя гласни и писмени доказателства, като обосновава актовете си с това, че те не са свързани с предмета на доказване. В този смисъл не е налице нарушение на принципа на равенство (чл. 8 от АПК). На основание чл. 168 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Ето защо, като разпитва св. Кръстев без да има искане от страните за това, съдът постановява решението си при спазване принципа на служебното начало, прогласен в чл. 9 от АПК, в съответствие със закона и в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания за изясняване на фактическата обстановка по делото. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане на направения отвод на съдията - докладчик поради съмнение в предубеденост във връзка с множеството постановени определения за прекратяване на производството по делото. Основанията за отвод на съда са регламентирани в разпоредбите на чл. 22 от ГПК. В конкретния случай обстоятелството, че докладчикът по делото постановява три определения за прекратяване на производството на различни основания, свързани с допустимостта на оспорването, не обуславя основанията по чл. 22, ал. 11, т. 1 - 5 от ГПК, изискващи безусловно отстраняване на съдията, а липсата на основание и по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът законосъобразно обосновава в определението си от 24.11.2011 г., в присъствие на жалбоподателя и процесуалните представители на ответника и окръжна прокуратура - Русе. По делото липсват основания за съмнение в безпристрастието на съдебния състав, поради което това оплакване, релевирано в касационната жалба, се възприема като неоснователно. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав. Заключенията на съдебния състав се установяват от направеното по реда на чл. 83 от ГПК искане от жалбоподателя, приложената кореспонденция между отделните звена на ОД на МВР - Русе, представените по делото удостоверения и заповеди, разпита на св. Кръстев, чийто показания са в подкрепа на твърдението на ответника и доказват факта на унищожаване на входящите дневници, удостоверяващи времето на влизане и излизане на посетилите сградата на ОД МВР - Русе лица през 2005 г. При тези доказателства обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение