Решение № 68 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2024 г.

Решение № 68 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2024 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. С. и В. К. Й., чрез процесуалния им представител адв. В. Киров, против решение № 892 от 18 юни 2024 г., постановено по адм. д. № 257/2023 г. по описа на Административен съд Видин. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законния срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. К. Й. и Е. Х. С., против заповед № РД - 02 - 11 - 976/24 юли 2023 г. на кмета на Община Видин, с която на основание чл. 225а, ал. 1, чл. 225а, ал. 5, т. 5 ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. ЗУТ им е наредено да преустановят и премахнат водопроводна и канализационна инсталации в санитарно и кухненско помещения към самостоятелен обект с идентификатор № 10971.505.525. 1. 22 по КК на гр. Видин, ведно с прилежащите тръби за топла и студена вода и да приведат санитарното и кухненско помещения в първоначалния вид, съгласно проектите за ЖСК "К.", находяща се в УПИ II, кв. 137 по ПУП на [жк], гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От събраните по делото доказателства е видно, че с предходна заповед № РД-02-11-268 от 22 март 2018 г. на зам. кмета на "УТРИ" в Община Видин по предходно подадена жалба вх. № АО-02-06-129 от 22 юни 2017 г. от В. Н. Ц. е отказано издаването на заповед за премахване на строеж "Самостоятелен обект в сграда IV етаж", с площ 35, 55 кв. м., изграден в сграда с идентификатор № 10971.505.525. 1 по КК на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, [улица], собственост на В. К. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Видин, [улица], [номер]. Прието е, че строежът е част от законно изграден и въведен в експлоатация строеж, поради което не следва да се премахва. От извършената тогава проверка е установено, че пет от деветте тавански помещения са с изградени санитарни възли и са пригодени за жилища. Констатирано е, че още по време на строителството на четвъртия етаж е изградена В и К мрежа, като е продължена В и К инсталацията след трети етаж и по този начин пет броя от обектите на таванския етаж са свързани с водопроводната и канализационната мрежа и са изградили санитарни възли. Посочено е, че изграждането на помещенията на четвърти етаж е извършено въз основа на Разрешение за строеж 161/06 юли 1986 г. в периода от 1986 г. до 1989 г., преди въвеждане в експлоатация на сградата с Разрешение за ползване № 42 от 01 декември 1997 г. Във връзка с възражение вх. № АО-02-06-737-4/19 септември 2022 г., подадено от В. Н. Д. по изготвен констативен протокол № 202/24 август 2022 г. на община Видин от предишна проверка по нейна жалба, е била извършена отново проверка на таванско помещение - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.505.525. 1. 22, находящо се в жилищна сграда с идентификатор № 10971.505.525. 1, изградена в ПИ с идентификатор № 10971.505.525 по КК на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, [улица], [номер]. По това възражение е постановена оспорената в първоинстанционното производство заповед № РД - 02 - 11 - 976/24 юли 2023 г. на кмета на Община Видин, със същия предмет и страни. При тези данни изводът на административния съд за материална законосъобразност на административния акт, е неправилен. След като с предходна заповед по жалба вх. № АО-02-06-129 от 22 юни 2017 г. на В. Н. Ц. е отказано издаването на заповед за премахване на строеж "Самостоятелен обект в сграда IV етаж", с площ 35, 55 кв. м., изграден в сграда с идентификатор № 10971.505.525. 1 по КК на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, [улица], собственост на В. К. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Видин, [улица], [номер], поради факта, че строежът е част от законно изграден и въведен в експлоатация строеж, то последващото искане със същия предмет и страни, при наличие на стабилен административен акт, е недопустимо съгласно правилото на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Влязлата в сила заповед № РД-02-11-268 от 22 март 2018 г. на зам. кмета на "УТРИ" в Община Видин е с идентичен предмет, поради което повторното искане до органа от същите страни относно същия имот, е основание за недопустимост на административното производство. В тази хипотеза зам. кмета на община Видин е следвало да прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт, който се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. За допустимостта на искането ответникът е длъжен да следи служебно. С първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт, с който е отказано да бъде издадена заповед за премахване на незаконния строеж и компетентността на органа е изчерпана. Затова втората такава относно същия строеж е издадена без каквото и да е правно основание и без предмет, което обуславя нищожност на административния акт. Като не е съобразил тези обстоятелства и е направил извод за валидност на оспорената заповед, съдът е нарушил съществено материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което заповедта за премахване да бъде обявена за нищожна поради особено съществено нарушение на материалния закон. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на процесуалния представител на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. е основателна. По делото са представени адвокатски пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в които е вписано, че договореното възнаграждение е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Претенцията за присъждане на разноски е своевременно предявена, поради което следва да бъде уважена в размер на 1250 лева за всеки един от касационните жалбоподатели, или в общ размер на 2500 лв. Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно тъй като този размер е минималният предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски следва да бъдат присъдени от бюджета на община Видин и в полза на касационните жалбоподатели Е. Х. С. и В. К. Й., в размер на 70 лева за всеки един от тях, за заплатени държавни такси, съгласно представения списък на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,