Решение № 11219 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Фарм фууд ЕООД, с ЕИК 203643847, представлявано от управителя Б. Вълев, чрез пълномощник адв. Семерджиева, срещу Решение 1576 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело 98 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001622001180-091-001/21.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 604/12.12.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 161 697,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 347,13 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 година. Дружеството е осъдено да заплати разноски на НАП в размер на 11 291,80 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че са налице реални доставки на лекарствени продукти, които са използвани за последващи доставки от ревизираното лице. Според касатора липсата на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика не следва да лишава РЛ от правото на данъчен кредит. Счита, че не са налице данни за недобросъвестност. Подробни съображения в тази насока развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, оспорва чрез процесуален представител касационната жалба в писмено становище и в съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е РА Р-16001622001180-091-001/21.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 604/12.12.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 161 697,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 347,13 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г. по фактури, издадени от Бонлайф България ЕООД, Фарма Проект БГ ЕООД, ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД ЕООД, СТЕФАНОВ И СИН ЕООД и СОФАРМА ТРЕЙДИНГ АД. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Органите по приходите са констатирали, че за ревизирания период основната дейност на ФАРМ ФУУД ЕООД е търговия на едро с лекарствени продукти. През периода от м.02.2021г. до м. 11.2021г. ФАРМ ФУУД" ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит на стойност 56 673.10 лв. по 71 бр. фактури за стоки и услуги, издадени от БОНЛАЙФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Относно доставчика ФАРМА ПРОЕКТ БГ" ЕООД РЛ е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит на стойност 31 824.36 лв. по 28 бр. фактури с предмет лекарствени средства. ФАРМ ФУУД" ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит на стойност 420 682,01 лв. по 78 бр. фактури с предмет стоки и услуги, издадени от ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД" ЕООД. Относно доставчика СТЕФАНОВ И СИН" ЕООД РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури. Предмет на фактурите е вноска по договор SS050-2020-018504 за наем на МПС Опел Ерандленд" с peг. [рег. номер] за месеците февруари, април, юни и юли 2021 година. Относно доставчика СОФАРМА ТРЕЙДИНГ" АД в хода на ревизионното производство е установено, че през м.03.2021г. ФАРМ ФУУД" ЕООД неправилно е отразило в отчетните си регистри по ЗДДС кредитно известие, издадено от СОФАРМА ТРЕЙДИНГ" АД като фактура с 1/29.03.2021 г. с данъчна основа 137,00 лв. и ДДС в размер на 27,40 лева. С оглед така описаните от ревизиращия екип факти и обстоятелства, е формиран извод, че липсват доказателства за реално извършени доставки на стоки или услуги от БОНЛАЙФ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ФАРМА ПРОЕКТ БГ" ЕООД, ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД", СТЕФАНОВ И СИН" ЕООД към ревизираното дружество, което предопределя и невъзможността за възникване на данъчно събитие, респ. възникване на право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Органите по приходите формирали заключение, че декларираните с процесните фактури доставки от доставчика ФАРМА ПРОЕКТ БГ" ЕООД няма как да са били изпълнени, тъй като дружеството не доказва, че е разполагало с предмета на доставка. Релевирани са доводи за знание от страна на РЛ, че участва в привидни доставки, като е включило в отчетните си регистри по ЗДДС фактурите, издадени от ФАРМА ПРОЕКТ БГ" ЕООД и е ползвало данъчен кредит по тях, който се явява неправомерно начислен. Прието е, че са налице създадени документи, без реално осъществяване на сделки, с цел данъчно предимство и финансова изгода. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното дружество не е признато правото на приспадане данъчен кредит по процесните фактури. По отношение доставчика ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД ЕООД, въз основа на събраните при ревизията доказателства е прието, че е налице формално издаване на фактури за услуги на ФАРМ ФУУД ЕООД, без да има реално извършване на такива и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 71, т. 1 и чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и при ревизията не е признато упражненото право на приспадане данъчен кредит по 37 бр. фактури за услуги, издадени от горепосоченото дружество (част от фактурите, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит). От ревизиращия екип е направен извод, че обследваните фактури, издадени от СТЕФАНОВ И СИН" ЕООД и включени в отчетните регистри на ФАРМ ФУУД" ЕООД по ЗДДС не са във връзка с облагаеми доставки и за тях не са изпълнение условията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. По делото е била назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и е бил разпитан свидетел. Съдът е счел, че процесният РА е законосъобразен. За да стигне до този извод административният съд се е мотивирал с липсата на потенциална възможност за осъществяване на доставките от дружествата-доставчици. Според решаващата съдебна инстанция липсвали доказателства за произхода на стоките/предходни доставчици. Относно фактурите, издадени от Стефанов и син ЕООД, касаещи вноски по договор за наем на автомобил, е приел, че законосъобразно органите по приходите са квалифицирали тези доставки като несвързани с икономическата дейност на РЛ, за които не се следва признаване на данъчен кредит. Липсвали и възражения срещу допълнително определеното задължение в размер на 27,40 лв., изхождащо от неправилно отразено от РЛ кредитно известие в отчетните регистри по ЗДДС като фактура 1/29.03.2021 г., издадена от Софарма Трейдинг АД. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от БОНЛАЙФ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ФАРМА ПРОЕКТ БГ ЕООД, ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД ЕООД и СТЕФАНОВ И СИН ЕООД. В настоящия казус е видно, че за да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът се е мотивирал с липсата на материална обезпеченост на процесните доставчици и липсата на доказателства за предходни доставки. Основателно е оплакването от касационния жалбоподател, че това не може да бъде основание за отказ на право на данъчен кредит. Освен това, по делото са събрани множество писмени документи, доказващи приемо - предаване на стоките и тяхното последващо използване. Такива доказателства са фактурите, протоколите и стоковите разписки, неоспорени от процесуалния представител на приходната администрация. Видно от приетата ССчЕ лекарствените средства са индивидуализирани като наименование, бройки, партида, срок на годност, бройки, единична цена и обща стойност в приемо-предавателните протоколи, съставени към фактурите, като е налице плащане по всички фактури. Последващата продажба на всички закупени лекарства от доставчиците БОНЛАЙФ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ФАРМА ПРОЕКТ БГ ЕООД, ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД ЕООД са отчетени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за данъчните периоди, за които се отнасят. Към фактурите с предмет съхранение и отговорно пазене, издадени от ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД ЕООД, са представени договори и анекси, като подробно е описан механизмът на доставките. С оглед на гореизложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 161 670,42 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от БОНЛАЙФ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ФАРМА ПРОЕКТ БГ ЕООД, ЕЮ ФАРМА ТРЕЙД ЕООД и СТЕФАНОВ И СИН" ЕООД, като неправилно и необосновано следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановена отмяна на РА в същата част. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на отказан данъчен кредит по фактура, издадена от СОФАРМА ТРЕЙДИНГ АД, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила в тази част. Липсват оплаквания в касационната жалба по отношение на допълнително определеното задължение в размер на 27,40 лева, изхождащо от неправилно отразено от РЛ кредитно известие в периода м.03.2021г. в отчетните регистри по ЗДДС като фактура 1/29.03.2021г., издадена от СОФАРМА ТРЕЙДИНГ АД. След извършена проверка по чл. 218, ал.2 от АПК настоящият касационен състав преценява решението в тази част за правилно. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед резултата по делото в полза на Фарм фууд ЕООД се следват разноски за двете инстанции. За първа инстанция на дружеството се следват разноски в размер на 5 353 лв. за адвокатско възнаграждение, депозит за ССчЕ и държавна такса. За касационната инстанция дружеството е осъществило разноски в размер на 14 528.36 лв. за адвокатски хонорар и за държавна такса. Общо НАП следва да бъде осъдена да заплати на Фарм фууд ЕООД разноски в размер на 19 881.36 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение