Решение № 12341 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2014 г.

Решение № 12341 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Калин Атанасов Гавраков срещу решение № 67 от 10.01.2014 г., постановено по адм. д. № 622/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на община Пловдив/Наредбата/. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Общински съвет гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - адв. Бояджиев, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба по реда на чл. 185 и сл. АПК, подадена от Калин Атанасов Гавраков против разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на община Пловдив. Съдът е обсъдил обстоятелствата, релевантни за правния спор относно законосъобразността на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци за Община Пловдив. Въз основа на задълбочен анализ на доказателствата е стигнал до извод за неоснователност на жалбата. Правилно е определен предметът и обхватът на оспорването - чл. 41, ал. 1 от Наредбата, а не наредбата в нейната цялост. Искането да се обяви нищожност на цялата наредба е направено несвоевременно - след приключване на устните състезания в представените писмени бележки. От друга страна, дори да е налице непроизнасяне на първата инстанция по цялото оспорване на жалбоподателя, то това би могло да обоснове единствено възможност за Гавраков да поиска от съда допълване на решението по реда на чл. 176 АПК. Непроизнасянето на съда по цялото оспорване не може да послужи като основание за отмяна на съдебния акт. Провеждането на съдебното производство е извършено в съответствие с предвидените в раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" разпоредби - чл. 185 и сл. АПК. Позоваването на чл. 100, във вр. с чл. 101 ГПК е неотносимо при наличните разпоредби на АПК в този аспект . По делото няма спор, че наредбата е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Като колективен орган на местното самоуправление /чл. 18, ал. 1 ЗМСМА/ Общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда обществени отношения с местно значение /чл. 76, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 8 ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА/. Предвид разпоредбата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията, общинските съвети определят размера на местните данъци при условията, реда и в границите на установеното в закон и във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗМДТ общинският съвет има правомощието да определя местни данъци, вкл. за данъка върху превозните средства. С оглед действащата законодателна уредба правомощията на общинския съвет се свеждат до определяне на размера на местния данък във фиксираната от закона рамка. Конституционният съд посочва и съдържанието на понятието "определяне" като точно и ясно даване на всички присъщи негови белези /Решение № 10/2003 г. по к. д. № 12/2003 г. на КС/. Съобразно това и с оглед и изричната законова делегация Общинският съвет в Пловдив е приел наредбата, вкл. оспореният текст и последвалото изменение на същата, като са спазени процедурните изисквания - чл. 77 АПК, чл. 26 и 28 ЗНА. Съдът подробно е обсъдил събраните доказателства и, видно от мотивите, обосновано е приел, че не са налице основания по чл. 146 АПК. Решението е постановено след цялостна проверка на акта в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК. Правилно е прието, че правомощието на Общинския съвет да определя размера на данъка е свързано в конкретния случай със ЗМДТ, като в чл. 52 и сл. от този закон се определят правилата за данъка върху превозните средства, вкл. леки автомобили. Относно последните чл. 55 ЗМДТ предвижда, че размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба. Предвид границите на оперативната самостоятелност, определена в чл. 54, във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗМДТ Общинският съвет е регламентирал дължимите размери на данъка. Правилно съдът е направил извод, че не е налице нарушение и на материалния закон при приемане на оспорения текст на наредбата. Обоснован е изводът на съда, че не се касае и за нищожност, като доводите в касационната жалба в обратен аспект са неоснователни. Поддържаното становище за нищожност поради липса на обнародване в Държавен вестник не съответства на нормативно уредените изисквания в тази насока. Позоваването на чл. 22, ал. 2, изр. 3 ЗМСМА е неоснователно, тъй като обнародване в ДВ се извършва само при предвиждане в закон, като за този случай такова не е налице. Обнародването е условие за влизане в сила на нормативните актове. Относно актовете на общинските съвети е предвидено разгласяване чрез средствата за масово осведомяване - Интернет страницата на общината или по друг подходящ начин, определен в Правилника /чл. 22 ЗМСМА/. Този текст е в съответствие с чл. 37, ал. 3 ЗНА, създаващ изискването нормативните актове да се обнародват в печата или да се разгласяват по друг подходящ начин на територията на общината. В казуса, предмет на настоящото производство, изискването за разгласяване е изпълнено, а доколкото не е предвидено изрично изискване за публикуване в ДВ, то нарушение при оповестяването на наредбата не е налице. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административне съд, седмо отделение,