Решение № 9007 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2018 г.

ВАСVI отделение02.07.2018 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 229 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 139/2017 г. по описа на Административен съд - К.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9007 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2018 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "Б. И." ООД със седалище и адрес на управление в гр. К. срещу решение № 229 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 139/2017 г. по описа на Административен съд - К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" гр. К., чрез юрисконсулт Гогова, в отговор от 5.06.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Основанието за отмяна на съдебния акт е различно от изложеното от касатора. С решение № 229 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 139/2017 г., Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на "Б. И." ООД срещу постановление от 7.04.2017 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. К., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между С. Г. С. и дружеството, и е предписано на работодателя да предложи на лицето сключване на трудов договор. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено без участието на заинтересованата страна С. Г. С.. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Според чл. 405а, ал. 4 КТ въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. С постановлението от 7.04.2017 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. К., на основание чл. 405а, ал. 1 КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между С. Г. С. и "Б. И." ООД, считано 7.04.2017 г., и е предписано на работодателя да предложи на лицето сключване на трудов договор до 20.04.2017 г., на основание чл. 405а, ал. 4 КТ. Съдържанието на така посоченото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписанието за предлагане на сключване на трудов договор, както и нормите на чл. 405а, ал. 1 и 4 КТ, налагат изводи, че цитираните актове на "Инспекция по труда" гр. К. пораждат преки правни последици в патримониума на С. Г. С., като съвкупност от права и задължения. Видно от административната преписка, цитираното лице е участвало в проведеното пред "Инспекция по труда" гр. К. административно производство. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес са административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Според чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С определение № 249 от 26.05.2017 г., съдът е конституирал като жалбоподател "Б. И." ООД и ответник "Инспекция по труда" гр. К., като не е съобразил, че съдебното решение, в зависимост от изхода по спора, поражда права или задължения за С. Г. С.. Те се изразяват в правото на лицето да иска от работодателя в срок до 20.04.2017 г. да му предложи сключване на трудов договор, с начална дата 7.04.2017 г., да се ползва от правата на осигурено лице, а при неизпълнение от страна на дружеството, да получи съответна защита. При отмяна на административните актове с влязло в сила решение, за заинтересованата страна възниква задължението да преустанови претенциите си по реализиране на посочените права. Следователно съдебното решение има сила по отношение на цитираното лице. Разпитът на Стоянов, в качеството му на свидетел, не удовлетворява изискванията на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, съдът конституира страните служебно. Проведеният съдебен процес без участието на страна, за която изходът по спора поражда непосредствени правни последици в патримониума й, като съвкупност от права и задължения и по отношение на която решението има сила, е недопустим. Без значение за този извод е нормата на чл. 210, ал. 2 АПК и резултатът по делото, тъй като правото на защита на заинтересованата страна трябва да бъде реализирано и пред двете съдебни инстанции. Освен това качествено различна е процесуалната фигура на свидетеля и на тази на заинтересованата страна, което обуславя и процесуалното им поведение, както и доказателствената сила на казаното пред съда. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд - К. за провеждане на ново съдебно производство с участието на заинтересованата страна С. Г. С.. Предвид неокончателния резултат по спора разноски в полза на ответника не се присъждат, а касационният жалбоподател не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2