Особено мнение на съдия Любка Петрова

Особено мнение на съдия Любка Петрова

Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като смятам, че исковата претенция е основателна в частта, с която се претендират пропуснати ползи от продажбата на електрическа енергия над 2 500 работни часа до пълното нетно специфично производство от 3 274 часа. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кВт инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С т. 1 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., Комисията е определила нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители по Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., като в раздел 1, т. 1.3 го е определила на 3 724 кВтч за водноелектрически централи, отговарящи по техническите си характеристики на т. 3 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. Следователно, нереализирането на по-високи приходи от продажбата на електрическа енергия по преференциални цени е закономерна последица от незаконосъобразно утвърдената цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч.

Неоснователно е оплакването на ответника по касационната жалба, че е налице административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, с който е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт в размер на 112,48 лв./МВтч, считано от 01.04.2011 г. С Решение Ц14 от 03.04.2019 г. административният орган е определил, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, отм. (ЗВАЕИБ). Въведеният от КЕВР времеви критерий въвеждане в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ (обн. ДВ. 49 от 19 юни 2007 г.) е идентичен с използвания критерий в Решение Ц5 от 20.02.2015 г. - въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. и в Решение Ц-10 от 30.03.2011 г., отменени като незаконосъобразни с цитираните съдебни решения. Смятам, че Решение Ц14 от 03.04.2019 г. е неотносимо към исковия период. С Решение Ц14 от 03.04.2019 г. се уреждат отношения за вече изтекъл период, което прави акта неизпълним, тъй като той не може да бъде приложен с обратна сила по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове, независимо от предвиденото в чл. 13, ал. 9 от ЗЕ предварително изпълнение, което очевидно е само занапред. Видно от исковата молба, ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.04.2011 г. 17.12.2018 г., който период е изтекъл към датата на издаване на Решение Ц 14 от 03.04.2019 г.

Следва да се отбележи, че към момента на постановяването на обжалваното съдебно решение е било налице произнасяне на АССГ по адм. д. 4506/19 г., с което е било обявено за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК Решение Ц-14/30.04.2019 г. КЕВР като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Този текст от закона позволява на всеки да се позове на нищожността на такъв административен акт, щом констатира това противоречие, и след като първоинстанционният съд е приел, че това е основният му аргумент в подкрепа на неоснователността на исковата претенция, е следвало или да се позове на тази нищожност, защото тя е явна, или да спре съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасянето от ВАС с влязло в сила решение по спора за нищожността на Решение Ц-14/3.04.2019 г КЕВР. А това произнасяне е настъпило с влязло в сила Решение 492/14.01.2021 г. по адм. д. 13432/19 г на тричленен състав на ВАС, с което е било оставено в сила Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/19 г на АССГ.

При тези обстоятелства следва да се направи еднозначния извод, че през процесния период категорично не е действала преференциална цена от 112,48 лв/Мвтч без ДДС за изкупуване на електроенергия, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт, тъй като и трите административни акта, издадени от ответника, налагащи тази цена, са били отменени по съдебен ред с влезли в сила решения.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Първоинстанционният съд, като не е съобразил горното, е стигнал до неправилния извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КЕВР по предявените искове. В случая е била налице причинена вреда, която е подлежала на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Съдия:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА