Решение № 2098 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10682/2011 г.

Решение № 2098 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10682/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Пазарджик, против решение № 285/6.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменен мълчаливият отказ на директора на РЗОК да коригира, определени със съответни протоколи регулативни стандарти по договор, сключен със "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД и е върнал преписката за произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против мълчаливия отказ за издаване на административен акт. Ответникът по касационната жалба - "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД - гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Жанета Димова оспорва жалбата. Като излага съображения за правилност на решението, моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменен мълчаливият отказ на директора на РЗОК гр. Пазарджик да коригира определените с протокол № 13/РД-13-97 от 2.03.2010 г. и с протокол № 13/РД-13-207 от 11.05.2010 г. регулативни стандарти по договор за медицинска помощ № 13/РД/29-343/12.02.2010 г., сключен със "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД - гр. Пазарджик. Съдът е върнал преписката по молба с вх. № 13/29-05-1905/18.11.2010 г. на директора на РЗОК за изрично произнасяне с излагане на фактически и правни основания за коригиране или отказ за коригиране на определените с протокол № 13/РД-13-97 от 2.03.2010 г. и с протокол № 13/РД-13-207 от 11.05.2010 г. регулативни стандарти по договор № 13/РД/29-343/12.02.2010 г., сключен със "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД. За да постанови това решение съдът е приел, че мълчаливият отказ на директора на РЗОК да се произнесе по направеното искане за коригиране на регулативните стандарти за първото и второто тримесечие за 2010 г. е незаконосъобразен, тъй като е необоснован. Посочил е, че административният орган е задължен да изложи фактически и правни основания за издаване на акта, съставляващи негови мотиви и липсата им е основание за отмяната му съгласно чл. 146, т. 2 - 4 АПК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Възражението в касационната жалба за недопустимост на подадената жалба против мълчаливия отказ за коригиране на определените регулативни стандарти, е неоснователно. Този въпрос е разрешен с определение № 4997/11.04.2011 г. по адм. дело № 4182/2011 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по жалба на "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД, с което е прието, че подадената жалба е допустима и делото е върнато на административния съд с указания за произнасяне по същество. От фактическа страна е безспорно, че "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД, ответник в настоящото производство, е сключил с НЗОК, чрез РЗОК - гр. Пазарджик, договор № 13/РД/29-343/12.02.2010 г., за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, който влиза в сила от 1.01.2010 г. С протоколи № 13/РД-13-97 от 2.03.2010 г. и № 13/РД-13-207 от 11.05.2010 г., подписани от РЗОК и изпълнителя на медицинската помощ са определени броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), съответно за първото и за второто тримесечия на 2010 г. С молба с вх. № 13/29-05-1905/18.11.2010 г., подадена от "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП" ООД до директора на РЗОК гр. Пазарджик, е поискано на основание чл. 8, ал. 2 от Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойности на МДД за назначавани от изпълнителите на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, коригиране на определените с посочените два протокола регулативни стандарти, както следва: за първото тримесечие на 2010 г. - за "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) с 350 лв. и за второто тримесечие - за "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) с 300 лв., като са изложени и мотиви за това искане. Безспорно е, че по това искане не е постановен изричен акт. Протоколите за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Това е регламентирано изрично в чл. 22, ал. 2, т. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД - 2010 г.). В чл. 8, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализиран медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. на НЗОК на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (Правилата), е предвидено че преди определяне на индивидуалните брой/стойности, РЗОК заделя резерв не по-малко от 10 на сто от общия брой/стойност, определени от ЦУ на НЗОК. В ал. 2 от същия чл. е регламентирана възможност за коригиране на определените с протокола към индивидуалния договор брой на СМД и стойност на МДД, като е предвидено, че от резерва по ал. 1 РЗОК определя броя на назначаваните СМД и стойността на МДД през тримесечието на нови договорни партньори, коригира издадените такива при мотивирано искане от страна на изпълнител. От съдържанието на тази разпоредба следва, че РЗОК има правомощието да измени (да коригира) определените индивидуален брой на СМД и стойност на МДД за тримесечие, въз основа на мотивирано искане от изпълнителя на медицинска помощ и в рамките на заделения резерв по ал. 1. Съгласно § 4 ПЗР на Правилата РЗОК определя индивидуалния брой на назначаваните СМД и стойността на МДД на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. Регламентираното в чл. 8, ал. 2 от Правилата правомощие на РЗОК е свързано със задължението на същия орган да се произнесе по направеното мотивирано искане за коригиране на определените брой на СМД и стойност на МДД, като уважи това искане или го отхвърли. И в двата случая административният орган дължи произнасяне, независимо от това, че издаването на акт с исканото съдържание (за коригиране на регулативните стандарти) е предоставено на неговата преценка. Естеството на правните отношения налага произнасянето по искането за коригиране на регулативните стандарти да бъде с нарочен акт. В искането за коригиране на регулативните стандарти, подадено от изпълнителя на медицинска помощ са посочени конкретни основания, които не са обсъдени от директора на РЗОК, поради което не е ясно какво е основанието за отказа. Независимо от това, че коригирането на регулативните стандарти за съответното тримесечие е предоставено на преценката на административния орган, то органът дължи произнасяне, тъй като предоставената от закона възможност за свободна преценка от страна на административния орган трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 5 АПК. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 169 АПК, според която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. Тези обстоятелства не могат да бъдат проверени без административният орган да е изложил мотиви на акта, което предполага издаването на изричен акт. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт. Възражението в касационната жалба за подаване на искането за коригиране на регулативните стандарти след края на съответното тримесечие, за което се иска изменението, изведено от съдържанието на чл. 8, ал. 2 от Правилата, следва да бъде обсъдено от административния орган при постановяването на акта по искането, с което е сезиран и евентуално да бъде постановен отказ мотивиран с това обстоятелство. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,