Решение № 4784 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2015 г.

Решение № 4784 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт И. М. Й., срещу решение № 1014 от 04.05.2015 г. по адм. дело № 157/2015 г. на Административен съд – [населено място]. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Варненският административен съд е отменил решение № 11 от 09.12.2014 г., с което касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на [община] срещу разпореждане № 2003 от 23.10.2014 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], с което е приведен в изпълнение ревизионен акт за начет за причинени от общината щети на държавното обществено осигуряване с издаден от нейно длъжностно лице документ с невярно съдържание (удостоверение за наследници). За да постанови този резултат съдът е приел, че "към датата на издаване на разпореждане № 2003/23.10.2014 г. (...) не е бил налице обявен по съответния законов ред документ с невярно съдържание (а) от друга страна, към датата на издаване на (...) решение № 11/09.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ – В. редакцията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не предвижда съставяне на ревизионни актове за начет за причинени щети на ДОО от издадени документи с невярно съдържание". Решението е правилно. Разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на суми по ревизионен акт за начет е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а едно от изискванията за редовност и валидност на административните актове е те да са издадени в пределите на предоставената на издалия ги орган материална компетентност (компетентност по материя). Според точно цитираната от Варненския административен съд разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване: а) от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход, и б) от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Очевидно с тази редакция на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО законодателят е изключил съществуващата от 01.08.2003 г. (виж § 25, т. 1 и § 126 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) до 31.12.2011 г. (виж § 6, т. 23 и § 13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2011 г.) възможност с ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО да се установяват и с разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО да се събират суми за поправяне на щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от документи с невярно съдържание. Поправянето на такива щети след 01.01.2012 г. може да се установява и търси по общия исков ред на основание чл. 45 или чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, а не по специалния ред на чл. 110 КСО. Поради това изводите на Варненския административен съд, че оспореното от [община] разпореждане № 2003 от 23.10.2014 г. на длъжностно лице по чл. 110, ал. 3 КСО е издадено при липса на материална компетентност, а решение № 11 от 09.12.2014 г., с което касационният жалбоподател е отхвърлил оспорването на това разпореждане, е издадено в нарушение на материалния закон, са законосъобразни, а основаното на тях съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба - [община], не е направил искане за присъждане на разноски по делото в касационната инстанция. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,