Решение № 9768 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от А. В. А. от гр. Хасково, местност Кекличево стопанство Б 374 против Решение 1063 от 28.12.2023 г., постановено по административно дело 1066 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-26-152-1/20.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/6/прот. N01126/31.03.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково и са присъдени разноски. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Т. Запрянова, в писмена молба е оспорил касационната жалба, излагайки съображения за нейната неоснователност и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Релевирана е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е Решение 1012-26-152-1/20.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]/6/прот. N01126/31.03.2023 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, с което на А. В. А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО и отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО ЛПИОЗ е спряна, считано от 29.11.2020г. От фактическа страна е установено, че във връзка с подадено Заявление вх. 2111-26-918/29.11.2019 г. с разпореждане [номер]/20/ прот. N01479/11.12.2019г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, на А. В. А. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ЛПИОЗ/ по чл.74, ал.1 от КСО за 69% намалена работоспособност пожизнено, считано от 09.10.2019г., в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. Размерът ѝ е бил определен с разпореждане [номер]/14/прот.N01166/30.04.2020г. в размер на 186,50 лв. С разпореждане от 23.07.2020г. размерът на ЛПИОЗ е бил изменен, като е била определена сума за изплащане в размер на 212,50 лв. С последващи разпореждания от 01.01.2021г. и от 01.07.2021г. размерът на пенсията е бил осъвременен, а с разпореждане от 01.01.2022г. преизчислен, считано от 25.12.2021г. на основание § 7е, ал.1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. След преизчисляването му на основание чл.75, ал.4, т.3 от КСО размерът на ЛПИОЗ е 314,50 лв. Последните три разпореждания са били обжалвани от А. А. пред Директора на ТП на НОИ Хасково, който с Решение 1012-26-153-1/05.04.2023г. е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в сила на 08.03.2023г. след осъществен съдебен контрол по адм.д. 399/2022г. по описа на Административен съд Хасково и по адм.д. 1068/2023г. по описа на ВАС. С разпореждане [номер]/6/прот.N01126/31.03.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, на А. А., считано от 29.11.2020г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл.68, ал.3 от КСО в размер на 236,75 лв . Считано от 01.01.2021г. , съгласно чл.10 от ЗБДОО размерът на ЛПОСВ е определен на 255,00 лв, считано от 01.07.2021г. на основание чл.70, ал.13 от КСО пенсията е определена в размер от 255,00 лв. Считано от 25.12.2021г. след преизчисляване на основание пар.7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, ЛПОСВ е определена в размер от 314,50 лв, а след преизчисляване на основание пар.7ж от ПЗР на КСО и на основание чл.70, ал.13 от КСО, считано от 01.07.2022г. е определена в размер 396,95 лв. ЛПОСВ е преизчислена, считано от 01.10.2022г. на основание пар. 7з от ПЗР на КСО като на основание чл.70, ал.13 от КСО е определена в по-високия размер спрямо този към 30.09.2022г. , а именно 396,95 лв. С разпореждането от 31.03.2023г., на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, ЛПИОЗ е спряна, считано от 29.11.2020г. разпореждане [номер]/6/прот.N01126/31.03.2023г. е обжалвано от А. пред Директора на ТП на НОИ - Хасково, като с жалбата е било представено ЕР 91702 от 10.05.2023г. на ТЕЛК към МБАЛ Хасково АД, видно от което на А. е определена пожизнено 100% трайна неработоспособност, поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 09.10.2019г. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1012-26-152-1/20.06.2023г. жалбата е отхвърлена. За да отхвърли жалбата, Директорът на ТП на НОИ - Хасково е приел, че при сравняване размера на ЛПОСВ и ЛПИОЗ към 29.11.2020 г., по-благоприятна се явява ЛПОСВ, поради което е приел, че на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО правилно е било спряно изплащането на ЛПИОЗ, преценката за което се извършва към датата на отпускане на пенсията. Аргументирал се е, че когато при подадено заявление за отпускане на пенсия се установи наличието на предпоставките по чл.101, ал.1 от КСО, административният орган е длъжен да отпусне една пенсия при съобразяване кой размер на пенсиите, на които лицето има право е по-благоприятният към момента на правото му. Посочил е също, че пенсията за инвалидност на жалбоподателката е спряна на основание отпускането на ЛПОСВ. При позоваване на чл.75, ал.4 от КСО е посочил, че ЛПИОЗ не подлежи на възобновяване или възстановяване. В допълнение е посочил, че към 31.03.2023г. не е било налице произнасяне на ТЕЛК. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения досежно правилно приложение на материалния закон. Според съда правилно на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО изплащането на ЛПИОЗ е било спряно, което е в съответствие със забраната по чл.101, ал.1, т. 2 от КСО. Съдът не споделя оплакването на жалбоподателката, че производството по отпускане на ЛПОСВ е следвало да бъде спряно до произнасянето на ТЕЛК по повод заявление за преосвидетелстване от 03.11.2022г. Според първата инстанция дори да се приеме, че на пенсионния орган е било известно обстоятелството, че жалбоподателката е подала заявление за преосвидетелстване, органът не е бил длъжен да изчаква произнасянето на ТЕЛК, тъй като това произнасяне няма отношение към отпускането на ЛПОСВ, съотв. към определянето на размера й. Съдът е счел, че то би имало значение за изменение размера на вече отпуснатата ЛПИОЗ, както се твърди от жалбоподателката. Посочено е, че в случая преценката за по-благоприятната по вид пенсия е дължима към 29.11.2020г., когато жалбоподателката е придобила право на ЛПОСВ, респ. към който момент последната е имала право на два вида пенсия. Очевидно е, че към този момент заявление за преосвидетелстване не е било подадено от жалбоподателката, а такова е подадено на 03.11.2022г. В тази връзка произнасянето на ТЕЛК по заявлението за преосвидетелстване се явява ирелевантно за преценката по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, респ. представеното в хода на административното производство ЕР 91702 от 10.05.2023г. на ТЕЛК към МБАЛ Хасково АД правилно не е било взето предвид от Директора на ТП на НОИ - Хасково. В допълнение съдът е преценил като неоснователно оплакването на жалбоподателката, че неправилно ѝ е била отпусната ЛПОСВ по реда на чл.68, ал. 3 от КСО, каквото искане не била направила с подаденото през 2016 г. заявление, като е посочил, че при подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ пенсионният орган е длъжен да изследва наличието на изискуемите възраст и стаж по всяка от хипотезите на чл.68 от КСО и в зависимост от установеното да прецени при условията на коя от тях се придобива правото на такава пенсия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявление с вх. 2113-26-2041 от 03.10.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателката А. не е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, каквато ѝ е отпусната с разпореждане [номер]/20/прот.N01479/11.12.2019г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково от 09.10.2019 г. С разпореждане [номер]/6/прот.N01126/31.03.2023 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, на А. А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 29.11.2020г. В Глава Шеста, Раздел I от КСО е регламентиран реда за отпускане на "Пенсии за осигурителен стаж и възраст", а в Раздел II е регламентиран реда относно отпускането на "Пенсии за инвалидност". Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО установява забрана за получаване едновременно на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО постановява че пенсията се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятна по размер. Посочената забрана е уредена и в чл. 11, т. 4 от НПОС. Според тази разпоредба спирането на пенсията по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО се извършва от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 от КСО. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че когато е отпусната ЛПИПОЗ и предстои отпускането на ЛПОСВ, какъвто е процесния случай, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е задължен да спре тази от двете пенсии, която е по-неблагоприятна като размер за лицето, като момента на спирането ѝ е от датата на отпускане на новата пенсия, в случая 29.11.2020г. Както към този момент, така и към датата на издаване на разпореждането за отпускане на ЛПОСВ - 31.03.2023 г. не е било налице влязло в сила експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на лицето. В процесния случай на изплащане подлежи пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е по-висока по размер и съответно по-благоприятна за лицето. Налице е основанието по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО за спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С оглед изложеното се приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. Поради липса на касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - Хасково град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство вече е присъдено с оспореното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,