Решение № 2136 от 28.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Й. Бъчварова, срещу Решение 437/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 988/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Ерса 95 ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001619003495-091-001/24.01.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 159//13.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г. за разликата над 253 546,20 лв. до 294 259,48 лв. главница, както и за разликата над 86 201,78 лв. до 101 273,03 лв. лихви. С касационната жалба се обжалва частта от решението, с която е отменен процесният ревизионен акт за размера от 40 713,28 лв. главница и 15 071,25 лихви. Решението в частта, с която е отменен РА, в частта, с която са определени задължения за ДДС за разликата над 294 259,48 лв. пълния размер на установените задължения от 320 225,23 лв. главница, както и за разликата над 101 273,03 лв. до 109 615,75 лв. лихви, като необжалвано е влязло в сила. Изтъкват доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е налице противоречие в мотивите на решението, тъй като съдът е приел за установено, че закупените акцизни стоки от всички дружества са доставени в митнически склад в Нидерландия, след което са продадени извън територията на страната. Намира за неподкрепен от доказателствата по делото извода на съда, че стоката е останала на територията на Нидерландия. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Ерса 95 ЕООД, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001619003495-091-001/24.01.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 159//13.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Ерса 95 ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за периода 01.02.2016 г. 31.12.2016 г. в общ размер на 320 225,23 лв. главница и 109 615,75 лв. лихви. Ревизионното производство се явява повторно, след като с Решение 329/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е отменен РА Р-16001618004459-091-001/14.03.2019 г., като са дадени задължителни указания представените документи да бъдат преведени. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество закупува акцизни стоки бира и други алкохолни напитки, от дружества, регистрирани в ЕС, като стоките са доставяни в митнически склад в Холандия с оператор Erasmus Logistics B.V. След обработка на стоките, същите са продавани до различни дружества на територията на Испания, Великобритания и Кипър. По веригата от доставки са издавани фактури, като нито един от доставчиците не е начислил ДДС. По отношение на Ерса 95 ЕООД е установено, че е регистрирано за целите на ЗДДС, няма декларирани банкови сметки, нито фискално устройство, като е обяснено, че разплащанията са извършвани в брой, както към доставчиците, така и към клиентите. Ревизираното дружество не разполага със собствени или наети помещения и МПС, няма наети лица на граждански или трудов договор. В хода на ревизията лицето сочи, че извършва дистанционни продажби. За да определят допълнителни задължения по ЗДДС, приходните органи са приели, че липсват доказателства извършените продажби да представляват дистанционни продажби, поради което е прието, че съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС доставките подлежат на облагане с 20% ДДС. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като са представени основно и допълнително заключение. Експертизата е оспорена от приходната администрация в частта относно изложените правни изводи. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160 ал. 2 от ДОПК, е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт. Прието е, че спорният по делото въпрос се свежда до това дали осъществените сделки представляват ВОП на територията на страната, какъвто е и изводът на приходните органи, или сделките следва да бъдат определени като тристранни операции, каквато е защитната теза на дружеството. След обстоен анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че по отношение на дружествата Linesko Trading LTD (Кипър), Krest Spolka Z Organiczona Odpowiedzialnoscia (Krest Limited) (Полша), Brasserie Letoile (Франция), Earth Plus Info S.R.O. (Чехия) и HNB Trade LTD (Великобритания) не са налице тристранни операции, тъй като стоката не е транспортирана директно за придобиващия, а е превозена до територията на други държави членки след престой в склад на територията на Нидерландия. Според съда не се установява и придобиващите стоките дружества - Europa Transp Altea SLU/Испания/, HNB Trade LTD 123844325/Великобритания/, LP Groceries & Beverages LTD 220161077/Великобритания/, Topdrink Supplies LTD MS17927/Кипър/ и Urway Import Export Limited MS17041/Кипър/, да са декларирали ВОП, съответно да са начислили и внесли ДДС. Доказателства в тази насока не са представени в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство. Формиран е решаващ извод, че при липса на доказани тристранни операции, доказателствената тежест за което е на дружеството, облагането правилно е извършено в съответствие с чл. 62, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Изключение според съда е налице само по отношение на закупените стоки от Lowiczanka Import B.V. (Нидерландия), поради което актът е отменен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за доставките от това дружество. Прието е, че по отношение на тях е установено, че транспортът е започнал на територията на Нидерландия и е приключил именно там, като не е налице ВОП. Съобразно назначената експертиза е направено и преизчисление на дължимите суми, тъй като съдът е констатирал, че данъчната основа за облагане в ревизионния акт е изчислена въз основа на фактурите, с които стоките са продадени към третите дружества, а не според правилото на чял. 64, ал. 1 във вр. с чл. 26 от ЗДДС спрямо стойностите, отразени във фактурите, издадени от Linesko Trading LTD (Кипър), Krest Spolka Z Organiczona Odpowiedzialnoscia (Krest Limited) (Полша), Brasserie Letoile (Франция), Earth Plus Info S.R.O. (Чехия) и HNB Trade LTD (Великобритания). При отмяната на акта, съдът се е позовал на варианта от експертизата, съгласно който освен преизчисление във връзка с коректната данъчна основа, са изключени и задълженията по отношение на Lowiczanka Import B.V. Решението, в обжалваната му част, е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната жалба се явява основателна. Спорният пред настоящата инстанция въпрос се свежда до това правилно и обосновано ли спрямо доказателствата по делото съдът е приел, че закупените от Lowiczanka Import B.V. са останали на територията на Нидерландия, съответно законосъобразно ли ревизионният акт е отменен в тази му част. Въпреки че правилно е съобразил относимата правна уредба, административният съд е извел необоснован извод, че закупените от Lowiczanka Import B.V. стоки са останали на територията на Нидерландия. От една страна, ревизираното дружество е посочило, че не разполага с документи относно транспорта на закупените стоки, тъй като същият е осъществяван от и за сметка на доставчиците, съответно от и за сметка на получателите. От друга от обясненията на управителя на Ерса 95 ЕООД и от установения механизъм на доставките, може да се обоснове извод, че след обработка на закупените количества в безмитния склад в Нидерландия, същите са реализирани в посока различни дружества, регистрирани за целите на ДДС в отделни държави членки. От мотивите на решението на съда не става ясно защо единствено по отношение на Lowiczanka Import B.V. следва да се приеме, че стоките са останали на територията на Нидерландия, при положение че липсват доказателства в този смисъл. Положителният факт на оставане и реализиране на стоките на територията на страната е следвало да бъде доказан от дружеството, което не е сторено нито в хода на ревизионното, нито по време на съдебното производство. Следва да бъдат споделени възраженията на касатора, че в тази им част мотивите на съда почиват на предположения и не кореспондират със съвкупния доказателствен материал. С оглед изложеното, частта от ревизионния акт, с която са определени задължения по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС по отношение на закупените от Lowiczanka Import B.V. стоки, е законосъобразна. Съответно решението на административния съд в тази му част следва да бъде отменено. По разноските: Общият материален интерес по спора е 429 840,98 лв., а потвърдената част от акта е в размер на 339 747 лв. Съответно с оглед мотивите на настоящото решение следва да се отмени решението на съда в частта, с която е отменена сума в размер на 55 784,53 лв. Съобразно това в полза на касатора следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 886,18 лв. на основание приложимата по време чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от жалбата. За касационната инстанция също се следват разноски в размер на 886,18 лв. съобразно момента на предявената претенция, както и държавна такса за касационно оспорване в размер на 446,28 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение