Решение № 1717 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13451/2015 г.

Решение № 1717 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13451/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Й. С." ООД против Решение № 2090/14.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1782/2015 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 251303825/27.11.2013 г., поправен с РА за поправка № 1ЗЗ7100/3.01.2014 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 13/28.02.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с който на "Й. С." ООД, в резултат на отказано право на данъчен кредит, са определени задължения за ДДС в размер на 12 462,80 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 4 992,28 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че реалността на доставките не е установена, като счита, че предаването на стоките по фактурираните доставки е доказано с представените по делото приемо- предавателни протоколи, а транспортирането - с представените пътни листа. Счита, че липсата на доказателства относно обстоятелството, че доставчиците са разполагали със стоките, не може да обоснове изводи за липса на реалност на фактурираните доставки. В заключение, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издадения ревизионен акт, както и присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - В. разноски за първоинстанционното производство. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд (АС)- В. е бил Ревизионен акт (РА) № 251303825/27.11.2013 г. и РА за поправка № 1ЗЗ7100/3.01.2014 г. на орган по приходите, потвърдени с Решение № 13/28.02.2014 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с които на "Й. С." ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Р. с." ООД и "К. 07" ЕООД, в резултат на което са установени задължения за ДДС в общ размер на 12 462,80 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 4 992,28 лева. За да отхвърли жалбата на "Й. С." ООД срещу РА, в обжалваната му част, АС-В. на първо място е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че в съответствие с материалния закон с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на "Й. С." ООД по фактури, издадени от "Р. с." ООД и "К. 07" ЕООД за доставка на стоки, доколкото не е доказана възможността на преките доставчици да доставят процесните количества стоки, както и не е доказано фактическото предаване на стоките по преките доставки. Извода за липса на доказателства за материална обезпеченост на доставчиците е обоснован с факта, че от страна на доставчика "Р. с." ООД не са представени никакви документи, а представените такива от страна на доставчика "К. 07" ЕООД не водят до извод, че към датите на доставките, процесните стоки са били налични, тъй като счетоводството му не е водено аналитично. Извода за липса на доказателства за фактическо предаване на стоките е обоснован с факта, че по отношение на фактурираните доставки на стоки от доставчика "Р. с." ООД не се представени доказателства за предаването на стоките, като приема-предавателни протоколи или други съпътстващи доставката документи. А по отношение на доставката на боти и ботуши от доставчика "К. 07" ЕООД, съдът не кредитирал с доверие представените приемо-предавателни протоколи, доколкото нито те, нито фактурите конкретизирали стоките по модел, артикули или номерация, а отделно от това било установено и несъответствие относно мястото на предаване на стоките, както и липсвали доказателства за транспортирането им. Съдът е приел, че представените от ревизираното лице пътни листи с оглед съдържанието им установявали единствено, че св. К. е пътувал със служебен автомобил "Пежо партнер" в датите на издаване на процесните фактури, съответно до гр. П. и до гр. В., но при липса на доказателства за пренасянето на товар, не можело да се обоснове извод, че стоките по процесните фактури са предадени и транспортирани с транспорт на получателя. Позовал се е и на показанията на този свидетел, че в посочените градове представляваното от него дружество контактувало и с други търговци. Приел е, че изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания не внасяли яснота за вида на конкретни стоки или сделки, а установявали само съществуването на търговски взаимоотношения между ревизираното лице "Й. с." ООД и доставчиците "Р. с." ЕООД и "К. 07" ЕООД. Приел е, че счетоводните операции и плащанията също не могат да се кредитират като доказателства за извършени реални доставки на стоки. По изложените съображения, АС - В. обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт, поради което отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Й. С." ООД срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС в размер на 6 801 лева и лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по четири фактури, издадени от "К. 07" ЕООД по следните съображения: По делото е безспорно установено, че от страна на прекия доставчик "К. 07" ЕООД са представени писмени обяснения от управителя му, с които същия потвърждава извършването на спорните доставки по четирите фактури с предмет - обувки, боти и ботуши, предаването на стоките с приемо-предавателни протоколи, транспортирането им с превоз на получателя, разплащането в брой, издаването на фактурите и отразяването им в счетоводството си, както и представя фактурите, приемо-предавателни протоколи, касова книга и оборотна ведомост за периода. Със заключение по назначена ССчЕ е установено, че доставчика "К. 07" ЕООД е отразил реализацията на стоките в дневниците за продажбите и справките-декларации за съответните периоди. От друга страна, по делото е безспорно установено, че в хода на ревизията ревизираното лице "Й. С." ООД представя спорните фактури, приемо-предавателни протоколи, двустранно подписан от доставчик и получател, с посочване на имената на лицата, подписали за предал и приел стоките, пътни листи за извършен транспорт за сметка на получателя с посочване на датата на превоза, товарния автомобил, водача, маршрута, изминати км. Наред с това, от показанията на разпитаните по делото свидетели - управителите на дружеството доставчик и получател е установен механизма на доставката и се потвърждават обстоятелствата, установени и с писмени доказателства относно предаването на стоките и транспортирането им с транспорт на получателя. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните в представените пътни листи кореспондират по дати с издаването на процесните фактури, а посочените населени места в маршрутите съответстват на адреса на доставчика и този на получателя. Необоснован е изводът на АС - В., че така представените писмени доказателства за предаване и транспортиране на стоките не следва да се кредитират с доверие, поради неконкретизиране на стоките - обувки, боти и ботуши по модел, артикул и номерация. В случая, представените доказателства доказват фактическо предаване на стоките в гр. П., където доставчика и според заключението на назначената ССчЕ е имал търговски обект и транспортирането им от обект на доставчика до обект на получателя и с превоз на получателя по доставката. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция не споделя правните изводи на АС - В., че доставките на стоки - обувки, боти и ботуши по процесните четири фактури са нереални, тъй като в хода на ревизионното производство ревизираното лице и прекият доставчик са представили достатъчно доказателства за предаването и транспортирането на стоките от прекия доставчик на ревизираното лице, които от своя страна дават пълни данни за видовете и количествата на предадените стоки, датата на предаването, както и за превозвача, шофьора и регистрационния номер на превозното средство, на което са натоварени стоките при експедицията им, а като косвени доказателства за реалността на процесните доставки следва да се отчетат доказателствата за осчетоводяването на фактурите при доставчика и получателя и плащането на цената на стоките. С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "К. 07" ЕООД, а като е приел законосъобразност на издадения ревизионен акт, в тази му част, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Предвид това е налице соченото в касационна жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение, в тази му част следва да бъде отменено и тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение, с което се отмени издадения РА в частта на установени задължения за ДДС в размер на 6 801 лева и съответните лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "К. 07" ЕООД. Решението е правилно, в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на "Й. С." ООД срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Р. с." ЕООД, ведно със съответните лихви. По отношение на доставките на стоки - обувки, дрехи и аксесоари по фактури, издадени от "Р. с." ООД, правилно АС - В. е приел за установено, че не е доказано реално изпълнение на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице върху което пада тежестта на доказване на фактическото получаване на стоките не е представило убедителни доказателства в тази насока. По делото не е имало спор, че доставчика "Р. с." ООД не е открит и от негова страна не са представени документи. Спорен е бил въпроса дали представените документи от страна на ревизираното лице доказват предаването на стоките. В случая ревизираното лице не разполага с приемо -предавателни протоколи или други документи, от които се установява фактическото предаване на процесните стоки. Правилна е преценката на съда, че представените от ревизираното лице пътни листи, с оглед съдържанието им, установяват, че в датите на издаване на процесните фактури, автомобил на получателя е пътувал по маршрут до гр. П. и до гр. В., но при липса на доказателства за пренасянето на товар, само въз основа на тези пътни листа не може да се обоснове извод, че стоките по процесните фактури са предадени и транспортирани с транспорт на получателя. Вярно е твърдението на касатора, че само поради обстоятелството, че не е доказана възможността на прекият доставчик да достави стоки от процесния вид, не може да се обоснове извод за липса на реални доставки на стоки. Но в случая, реалността на доставките не е установена с убедителни писмени доказателства, а и от всички доказателства, събрани по делото и ценени в съвкупност не може да се обоснове извод за реалност на доставките. Обстоятелството, установено по делото, че не е доказана възможността на прекият доставчик да достави стоки от процесния вид, е само косвено доказателство за липсата на реални доставки на стоки по процесните фактури. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - В. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Р. с." ООД, са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, в тази му част, следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: С оглед крайния изход на спора, решението на АС - В. е неправилно, в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - В. разноски за първоинстанционното производство в пълен размер от 1053,65 лева, определен на основание Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес от делото и съразмерно с отхвърлената част от жалбата на Дирекция "ОДОП" - В. се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 479 лева. В същото време, на жалбоподателя "Й. с." ООД се дължат разноски за първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от действително доказаните такива. Съгласно представен списък на разноски и доказателства по делото, при липса на възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на приходната администрация, настоящата инстанция счита, че от действително направените разноски в размер на 1667 лева в първоинстанционното производство на "Й. с." ООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 910 лева. Наред с това, всяка от страните претендира разноски за касационното производство - касатора с жалбата и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, а ответника с писмена молба, подадени своевременно, поради което претенциите им за разноски са основателни съобразно уважената, респ. отхвърлена част от жалбата и изчислени върху действително извършените такива. За касационното производство, касаторът "Й. с." ООД е доказал разноски в размер на 1225 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за адвокат, поради което съразмерно уважената част от жалбата, му се дължат такива в размер на 668 лева или общо разноски за двете инстанции в размер на 1578 лева. За касационното производство, ответника Дирекция "ОДОП" - В. е депозирал само писмена молба-становище, без процесуално представителство, поради което следва да се присъдят разноски на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от размера, определен съразмерно отхвърлената част от жалбата или това е сумата от 359,25 лева. По този начин изчислени, разноските за ответната страна за двете касационни инстанции възлизат на 838,25 лева, а с решението на АС - В. са присъдени такива в по-висок размер от 1053,65 лева, поради което решението, в частта за разноските над размера от 838,25 лева до размера на 1053,65 лева следва да се отмени, а отделно от това на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 1578 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение