Решение № 137 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 343/2009 г.

Решение № 137 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 343/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С Определение № 307 от 24.04.2009 г. по реда на чл. 288 ГПК е допуснато касационното обжалване срещу въззивно Решение № 1304 от 09.12.2008 г., по гр. възз. д. № 1232/2008 г. на Варненския окръжен съд. Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, е обосновано по съображения, че: в рамките на спор за собственост, с оглед на избраната форма защита-отрицателен установителен иска, въпросът за правния интерес на ищците, в хипотезите на незавършена процедура по възстановяването на земеделски земи поради липса на Заповед на Кмета по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешава противоречиво от съдилищата, в който смисъл е и представеното Определение на ВКС № 466/17.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1459/2008 г. - I отд. Касационното обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради приетата теза на касаторите, че липсата на безпротиворечива съдебна практика по повдигнатия материално-правен въпрос за вложения от законодателя смисъл на понятието "сграда, построена върху земята към 1.03.1991 г. " във вр. и с § 1в, ал. 3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, обуславя необходимостта от произнасяне, което да има обобщаващ характер и което да допринесе до по трайно тълкуване на разбирането на съда по поставения проблем в аналогичните хипотези. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо- отменително основание по см. на чл. 281, т. 2 ГПК, и/или неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия за да прецени валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение в установените от чл. 290-293 ГПК правомощия, намира: С обжалваното решение, въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд с, което е прието за установено, че З. С. М., Б. М. Л. и Н. М. С., като наследници по закон на М. М., по заявения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), не са собственици на реална част от 217 кв. м. от недвижим имот, с граници по скицата по делото, в гр. В., землището на кв. Владиславово м. "П", представляващ ПИ № 438 по ПНИ на местността. Прието е, че е налице правен интерес, тъй като ищците-наследници на Г. А. С. се легитимират като собственици на възстановен по ЗСПЗЗ, в стари реални граници земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. В. кв. Владиславово, м. "П", целият от 2.459 дка, в рамките на който попада спорната реална част от 217 кв. м. от ПИ № 438 от ПНИ, с решение на ПК от 1999 г.. Интересът е обусловен от конкуренцията с правото на ответниците по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и необходимостта и за двете страни за финализиране на реституционното производство със Заповед на Кмета по § 4к от ЗСПЗЗ. По поставеният процесуално-правен въпрос, в рамките на спор за собственост чрез защита с отрицателен установителен иск, за правния интерес на ищците, в хипотезите на незавършена процедура по възстановяването на земеделски земи поради липса на Заповед на Кмета по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав приема: С цитираното определението на ВКС, в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК е взето становище в смисъл, че страната, която претендира да е собственик на земеделска земя, основание наследство и земеделска реституция, няма правен интерес да заяви отрицателен установителен иск за отричане титул за собственост по отношение на същия земеделски имот на лицето ползувател, докато процедурата по възстановяването му не е приключила с влязло в сила решение на ОбСЗГ и скица, т. е. след приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността в т. ч. и издадена Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така изразеното становище не се споделя от настоящият състав досежно констатацията, че Заповедта на кмета по § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като елемент от административната процедура, е необходимо условие за обосноваване на правния интерес от защита правото на реституираната собственост с отрицателен установителен иск. Целта на процедурата по възстановяването на собствеността върху земеделските земи е да се определят реалните граници- стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи, заличени в процеса на колективизацията и обобществяването им - чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ, като се индивидуализира конкретната вещ като обект на правото на собственост. Когато земеделската земя, по отношение на която е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ, попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - т. е. в терени, предоставени за ползване на лица въз основа на посочените в ЗСПЗЗ подзаконови актове на ДС, МС .., възстановяването се извършва при условията на разпоредбите на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. В първоначалната редакция на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 98/1997 г. / се предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите, като плановете съдържат и границите на земите на бившите собственици на земеделска земя. Т. е. още с тази първа редакция на закона, процедурата по финализиране възстановяване собствеността на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и тази за ползувателите на терени, с права на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, поставя допълнителното изискване на изготвен КП, индивидуализиращ поземлените единици. В резултат на законодателна промяна се предвиди, че правото на собственост по отношение на конкретен терен и за двете категории лица ще се дефинира като конкретен обект на правото на собственост след процедура по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 20 и чл. 28а-в от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи "възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, в която заповед се описват местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към заповедта се прилага и скица на имота". Щом процесната заповед на кмета по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ важи в еднаква степен като изискване за приключване на административна процедура и за лицата, с възстановена собственост и за лицата-ползуватели, то при конкуренцията на права между бивш собственик и ползувател, незавършената административна процедура - т. е. липсата на издаване заповед на кмета по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ или издадена такава в полза на ползувателите на терени, получен на основание на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, макар и да е елемент от административна процедура, не може да обуслови липса на правен интерес от защита с отрицателен установителен иск, тъй като обратното би означавало да се отрече възможността на бившия собственик да защити признатото му право да възстанови в стари граници собствеността си. Правният интерес на бившия собственик на земеделски земи, комуто е признато правото да възстанови собствеността на притежавани от наследодателя му или от него земеделски земи с решение на ПК/ ОбСЗГ за предявяване на отрицателния установителен иск спрямо лице, ползувател на терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обусловен от необходимостта да се защити правото на собственост, признато като право на поземлен имот, включен в ПНИ/ респ. КПЗ, КК/, като се преодолее в спора за конкуренция на права, за финализирането на административната процедура чрез издаване на заповедта на кмета в лицето на бившия собственик или се стигне до изменение на вече издадена такава заповед по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, следва да се приеме, че с обжалваното решение, въззивният съд правилно е приел, че е за ищците-наследници на правоимащия Г. А. С. собственик на възстановен по ЗСПЗЗ, в стари реални граници земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. В. кв. Владиславово, м. "П", целият от 2.459 дка, е налице правен интерес от избраната защита - чрез отрицателен установителен иск целящ да отрече правата на ответниците на трансформирано право на ползуване в собственост по отношение на спорната реална част от 217 кв. м., попадаща в ПИ № 438 от ПНИ. По повдигнатия материално-правен въпрос относно вложения от законодателя смисъл на понятието "сграда, построена върху земята към 1.03.1991 г. " във вр. и с § 1в, ал. 3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, настоящият състав на ВКС, намира, че изразеното становище на въззивния съд е в съответствие с установената от съдилищата съдебна практика. Практика на ВКС по тълкуване разпоредбата на § 1в ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в множеството сходни хипотези касаещи дори същата местност, приемат че "сграда" по смисъла на закона, построена/ преди 31.03.1991 г./ в имота, попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, съставлява постройка, отговаряща на изискванията на строителните правила и норми, установени с действащата към посочения момент Наредба № 5/77 г. (отм.)- а именно постройката да е годна за постоянно, временно и сезонно ползване, което предполага свързване с обща мрежа за водоснабдяване или наличие на местен водоизточник/ чл. 303, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 157 от Наредба № 5/77 г.(отм.)/, да има изискуемите помещения със съответната техническа характеристика- да разполага с кухня или кухненски бокс, според минималните изисквания за вилна сграда според цитираната наредба, да е обезпечена със сервизно помещение / вътрешно или външно/, наличие на септична яма при липса на обща канализационна мрежа. За да уважи отрицателния установителен иск, решаващият съд, съобразявайки събраните доказателства за построената преди 1991 г. постройка в имота, е приел, че същата не отговаря на изискванията на § 4а от ЗСПЗЗ във р. с § 1в ал. 3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ във вр. с установените строителни правила и норми според Наредба № 5/77 г. Изводите на съда за обосновани и законосъобразни, при категоричните данни за постройката в имота от 13.20 кв. м., заснета за първи път в КП от 1997 г., състояща се от стая и складово помещение, изградена от метална конструкция от тръби, стените и покрива покрити с хидроизолационен материал, без обособен кухненски бокс, лиса на обща водопроводна мрежа, с външна тоалетна и кладенец, електрифицирана едва през 1990 г.. Изводите на съда, че подобен тип постройка не може да служи за постоянно, или временно или дори сезонно обитаване, поради липсата на условия за това, касаещи липса на обособено помещения за кухня, късно електрифициране на района, лиса на обща водопреносна мрежа, за логични, на направени в рамките и въз основа на безспорно събрани доказателства. При поведения косвен контрол за законосъобразност на административната процедурата по § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ, решаващият съд правилно е приел, че постройката в имота на ответниците, наследници на покойния няма характеристиката на "сграда" по смисъла на закона, поради което и не са налице условията на закона да се признае на същите лица, в лицето на наследодателя им ползувател, че са настъпили вещно-правните последици на трансформираното правото на ползване в право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия