Решение № 7891 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16764/2009 г.

Решение № 7891 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16764/2009 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на Изпълнителна агенция по горите, към Министерство на земеделието и храните, като правоприемник на Държавната агенция по горите, срещу решение № 119/14.10.2009 г., постановено по адм. дело № 108/2009 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - Видин, в частта му относно подробно описаните в решението имоти, в землищата на селата Раяновци, Салаш, Крачмир, Стакевци, Праужда, Граничак, Ошане, Вещица, Струин дол, Боровица, Сливовник, Върба, Дъбравка, Гранитово и Чифлик и това на гр. Белоградчик, всички в община Белоградчик. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в касационната жалба и писмено становище по съществото на спора, съображения, се претендира отмяната на решението със законните последици. От ответната страна ОДЗ - Видин е постъпил отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, обективиращ становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не изразяват становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения за правилността на съдебното решение. Намира, че решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е взето в съответствие с изискването на чл. 45в ППЗСПЗЗ, доколкото отразява данните по картата на възстановената собственост /КВС/ и регистрите към нея, както и че характеристиките на имотите са относими към спора за собствеността върху тях, който е извън предмета на административното производство. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на председателя на Държавната агенция по горите /понастоящем Изпълнителна агенция по горите/ срещу протоколно решение № 3А/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 13/8.04.2009 г. на директора на ОДЗ - Видин, в частта му подробно описани по номера имоти в землищата на селата Раяновци, Салаш, Крачмир, Стакевци, Праужда, Граничак, Ошане, Вещица, Струин дол, Боровица, Сливовник, Върба, Дъбравка, Гранитово и Чифлик и гр. Белоградчик, всички в община Белоградчик, по наведени твърдения, че същите са неправилно включени като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като по същността и начина си на трайно ползване са гори. За да отхвърли жалбата, въз основа приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, за определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от с. з. е постановено без при това да са допуснати нарушения на изискванията относно заповедта за назначаване на комисията, членският й състав, начинът на вземане на решението - с обикновено мнозинство и издаването на заповед от директора на ОДЗ - Видин за неговото утвърждаване. В съдебният акт подробно са описани имотите, предмет на подадената жалба, с посочване на техните идентификационни номера, начин на трайно ползване и характер. Наред с горното е констатирано съобразяването на решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с правилото на чл. 45в ППЗСПЗЗ. Поради това е прието, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, и неговата цел. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. От данните по делото се установява, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с протоколното си решение № 3А/25.07.2008 г. е определила имотите по чл. 19, ал. 1 по землища, включително придобити преди влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ по ДВ бр. 13/2007 г., описани в приложенията към първия раздел от решението. С втория раздел от комисията е констатирано наличието на допуснати непълноти и грешки единствено относно имоти в землището на с. Чифлик по приложение № 1. Решението е подписано от председател, секретар и петима членове, от които двама са положили подпис с особени мнения, аргументирани с отделно изложени възражения и приложени описи към тях на имотите по кадастрални единици, съответстващи на подотделите по лесоустройствените проекти /ЛУП/ на ДЛС "Миджур" и ДГС - Белоградчик. По делото е приложена заповед № 28/16.06.2008 г. на директора на ОДЗ - Видин, с която е назначен съставът на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с описани задачи в три пункта. Със заповедта, Общинска служба "Земеделие" - Белоградчик е задължена в 30-дневен срок да предостави на председателя на комисията, извлечение на регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне, за землищата на община Белоградчик, на хартиен и магнитен носител и е наложена забрана за промяна в КВС за тези земи, след окончателното предаване на комисията на извлечението от горепосочения регистър, до окончателното приключване на процедурата по промяна на собствеността. Решението от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е одобрено съгласно заповед № 13/8.04.2009 г. на директора на ОДЗ - Видин и представлява неразделна част от последната, в качеството му на акт на помощен орган. При осъществената от съда проверка правилно е прието, че не се установява противоречие на обжалвания акт с изискванията по чл. 45в ППЗСПЗЗ. Последната разпоредба не въвежда задължение на комисията да бъдат предоставени за съобразяване ЛУП, поради което неоснователни са твърденията, че след като тези проекти не са взети предвид при изготвянето на процесното решение, то последното е незаконосъобразно. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост тази карта обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, като включва и данните по ал. 3 до ал. 6 вкл. на чл. 1 от същата наредба. Редът за създаване на КВС е уреден в чл. 6 от Наредба № 49/2004 г., като по делото липсва спор, че КВС за землищата на община Белоградчик, са влезли в законна сила. Следователно като е работила и е отразила в решението си, данните по тях и регистрите към тях, комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ не е допуснала нарушение на материалния закон. Приетото от съда заключение по допуснатата експертиза, действително не е обсъдено в мотивите на постановеното решение, но това не съставлява основание за отмяната му, доколкото не съдържа данни от значение за дължимата от съда преценка на законосъобразността на оспорения в първоинстанционното производство, административен акт. Заключението обективира данни относно отразяването на имотите в ЛУП и начина им на трайно ползване, но не и за наличието на несъответствие на оспореното решение с ползваните при изготвянето му КВС и регистри към тях. В тази връзка следва да се отбележи, че лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легално определение за тях се съдържа в § 1 ДР на ЗГ. Те не съставляват самостоятелна част от КВС. Съществувалите до влизане в сила на ЗСПЗЗ са използвани при създаването на картите по ЗВСГЗГФ, които обаче също са влезли в законна сила, а липсват данни оспореното решение да им противоречи. След като комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, при приемане на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ не разполага с лесоустройствените проекти за имотите в землището на община Белоградчик, не следва и да съобразява решението си с него, а само с източниците, визирани като част от задължително предоставяните й материали. Поради това, неоснователно са твърденията на касатора, че като не е съобразено с ЛУП, решението на комисията е незаконосъобразно, респективно - че съдът като не е обсъдил в мотивите си заключението на експертизата е допуснал съществено нарушение на процесуални правила и е постановил необосновано решение. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в решението на комисията не се съдържа указание относно срока и органа, пред който то може да се оспори. Такова изискване е недопустимо да се постави към решението на комисията, защото то само по себе си не е индивидуален административен акт. Такъв акт е заповедта на директора на ОДЗ - Видин, с която това решение се одобрява, а тя отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59 АПК. Не намира основание и схващането, че в случая е приложим чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, предвид липсата на данни за започнала процедура по констатиране на очевидна фактическа грешка, включително и на заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 17 ЗСПЗЗ. Неоснователен е и наведеният от касатора довод, че заповедта на директора на ОДЗ - Видин няма мотиви. С последната е утвърдено протоколно решение на комисията ведно с приложения, обективиращи подробни описания на имотите по единен идентификационен код, начин на възстановяване на собствеността и на трайно ползване, които представляват наред с изложените в съдържанието на заповедта, мотиви към последната, според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Останалите оплаквания в касационната жалба по същество са относими към влезлите в сила КВС. Ако председателят на ДАГ е считал, че са налице несъответствия в тях, е следвало да ги обжалва в предоставения от закона срок. Понастоящем допуснатите в КВС непълноти или грешки също могат да бъдат отстранени по законоустановения ред, различен от подаването на жалба срещу решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОДЗ - Видин. Предвид изложеното съдът не е допуснал нарушенията посочени в жалбата и съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Водим от горното, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение