Решение № 5903 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2021 г.

Решение № 5903 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А 1 България" ЕАД срещу решение № 6688/24.11.2020 г., постановено по адм. д. № 7745/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) оспорва касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът Д. К., редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6688/24.11.2020 г., постановено по адм. д. 7745/2020 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "А1 България" ЕАД срещу Решение № ППН-01-423/2019 г. от 10.07.2020 г. на КЗДЛ, с което: т. 1 жалбата на Д. К. е обявена за основателна; т. 2 на основание чл. 83, § 5, б. "а" във връзка с чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/ Регламент (ЕС) 2016/679) за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на "А 1 България" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер от 10 000 лв.; т. 3 на основание чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на "А 1 България" ЕАД е разпоредено да преустанови обработването на личните данни на Д. К. по втория тарифен план поради липса на правно основание за това като е определен едномесечен срок за изпълнение на разпореждането. АССГ е приел за установено, че описаното в решението на Комисията нарушение е извършено и правилно е квалифицирано в оспореното решение на специализирания административен орган, който е действал в законен състав като компетентен орган. Решаващият съд е обосновал извод за правилно приложение на материалния закон от КЗЛД, спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, включително и по отношение определеното наказание. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. Въз основа на всички събрани по делото доказателства правилно е прието за установено, че от 31.01.2019 г. "А 1 България" ЕАД обработва без основание лични данни на Д. К. по повод към договор № 505142183 от 31.01.2019 г. за мобилна услуга А 1 one unlimited 16 (срок-2 г.). Този извод е съобразен с разпределението на доказателствената тежест в процеса и събраните в административното производство доказателства (почеркова експертиза), според които физическото лице не е положило подписи върху документите за сключване на този договор, респективно не е налице съгласие за обработването на личните му данни. По делото не са наведени никакви твърдения, съответно и доказателства, за наличие на други основания за законосъобразно обработване от "А 1 България" ЕАД на личните данни на физическото лице по повод изпълнение на този договор. В случая не е установено наличието на нито едно от условията, при които е допустимо извършеното обработване по повод договор от 31.01.2019 г. на личните данни на Д. К.. В тежест на доказване на администратора на лични данни е съществуването на условията за допустимо обработване на личните данни на физическите лица. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че КЗЛД е компетентен орган да установи това незаконосъобразното обработване на лични данни на физическите лица и в проведеното административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за наличие на предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на административното производство. Действително КЗЛД не е компетентен да установява престъпления, но от данните в административната преписка и доказателствата по делото не е видно извършване на конкретно престъпление от конкретен извършител, което да има пряко значение за отговорността на администратора на лични данни, за да има пряко значение за изхода на административното производство, приключило с издаване на оспорения пред АССГ акт. Изрично следва да бъде посочено, че само полагане на подпис от неизвестно лице вместо Д. К., не покрива изцяло фактическия състав на нито едно престъпление, а личността на евентуалния извършител не би оказала влияние върху отговорността на администратора на лични данни, която се ангажира за незаконосъобразно обработване, а не за престъпление. В този смисъл са неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че решението на КЗЛД е издадено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 7 и чл. 35 от АПК. Всички относими към спора факти са установени в административното производство и се потвърждават от фактическите установявания пред първата инстанция. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. При постановяване на обжалваното съдебно решение са обсъдени всички относими към спора доводи на страните, направен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, изпълнено задължението за служебна проверка при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК, както и е извършен съдебен контрол относно съображенията на КЗЛД при определяне на размера на имуществената санкция при отчитане на всички изисквания на чл. 83, § 2 от Общия регламент за защита на личните данни като липсата на възпроизвеждане на нормативната разпоредба не означава липса на анализ на предпоставките й. В случая това съобразяване е извършено от Комисията и е прието за правилно в мотивите на обжалваното съдебно решение, в което е посочено, че размерът на санкцията съответства изискванията за определянето му. Съображенията на касационния жалбоподател, наведени в пледоарията по същество на спора относно наличието на друго основание за обработване на личните данни на Д. К., което представлява пречка за изпълнение на разпореждането по т. 3 от решението на Комисията, не отчитат съдържанието на наредената мярка, а именно преустановяване на обработването на личните данни на физическото лице, които се обработват само по повод договора от 31.01.2019 г. т. е. не всяко обработване, а само това без законово основание. Изпълнението на задължения по Закона за счетоводството, възникнали по повод документооборота, който е създаден при незаконосъобразно обработване на лични данни на физически лица, не е възможно да се разглежда като основание за продължаването на това обработване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна КЗЛД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,