Решение № 7790 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 780/2019 г.

Решение № 7790 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 780/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Ф+С - агро" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 41/27.11.2018 г. по адм. д. № 332/2018 г. на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 188-1/11.04.2018 г. на главен експерт С. И. в отдел "МДТ" - Дирекция "ФМДТ" при Община Д. М., потвърден с решение № 2/21.06.2018 г. на началника на отдел "МДТ" при Община Две могили. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли актът да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Началника на отдел "МДТ" при Община Две могили по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ф+С - агро" ООД против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 188-1/11.04.2018 г. на главен експерт С. И. в отдел "МДТ" - Дирекция "ФМДТ" при Община Д. М., потвърден с решение № 2/21.06.2018 г. на началника на отдел "МДТ" при Община Две могили, в частта, с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за 2018 г. общо 12 955, 52 лв. на основание чл. 62 от ЗМДТ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилно е определил, че към процесния случай е приложима редакцията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на Общински съвет Две могили, приета с решение № 668/22.12.2017 г. по протокол № ЗЗ/22.12.2017 г. т. 2 на Общинския съвет на Община Две могили, приета след отмяната на предишната редакция на същата норма с влязло в сила на 10.09.2018 г. решение № 30/11.08.2017 г. по адм. д. № 10812/2017 г. на АС - Р. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция от ДВ, бр. 53/2012 г. таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи, изброени в т. 1 – 4. Обосновано съдът е приел, че таксата е определена в размера, определен в т. 2 от решение № 668/22.12.2017 г. на Общинския съвет на община Две могили в размер общо 9 промила върху данъчната оценка на имота на предприятието за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Съдът е обсъдил измененията в редакциите на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и законосъобразно е приел, че приетата с § 6 ЗИД ЗМДТ добавка в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ /обн. ДВ, бр. 101/2013 г. /, забраняваща основата за определяне на таксата определена от общинския съвет да бъде данъчна оценка на имота, балансова стойност или пазарна цена на имота, не е влязла в сила, поради приети впоследствие § 43, т. 13 от ЗИД ЗДДС, обн. в ДВ, бр. 105/2014 г., § 18, т. 5 от ЗИД ЗКПО, обн. в ДВ, бр. 95/2015 г., § 57, т. 4 от ЗИД ЗАДС, обн. в ДВ, бр. 97/2016 г. и § 15 от ЗИД ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 88/2017 г., с които влизането в сила на забраната е отложено последователно за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 31.12.2019 г. Към изложеното следва да се добави и § 22 от ЗИД ЗКПО, обн. в ДВ, бр. 98/2018 г., с който влизането в сила на добавката - забрана е отложено за 31.12.2012 г. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от общината, която е назначила служители по дейност "Чистота", ползвала е специализиран автомобил за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Обосновано съдът е приел, че представените доказателства – пътни листове, протоколи, отчети и фактури, установяват действителното извършване на услугите, включени като компоненти на такса битови отпадъци. Правилен е изводът на съда, че за доказване извършване на поддържане на чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване не е необходимо да се доказва извършване на услугата в района, където се намира имота на жалбоподателя, а предоставяне на услугата относно териториите, които по своето предназначение служат за ползване на всички обитатели на населеното място. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в обжалвания административен акт относно избрания метод за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Правилен е изводът на съда, че мотивирането на начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци е елемент от производството по приемане на решение от Общинския съвет, с което се определят конкретните размери на таксата за битови отпадъци, а не е част от производството по определяне на конкретните задължения на данъчно-задължените лица, в което производство се прилагат вече регламентираните от Общинския съвет размери на таксата според възприетия от общинския съвет метод за определянето им. Необосновано е възражението на касатора, че в рамките на съдебното производство по оспорване на АУЗД следва да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствието на разпоредби от Наредба № 5 на Община Две могили с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Спорът за законосъобразността на разпоредби от наредбата е извън предмета на спора за законосъобразност на АУЗД, както правилно е приел административният съд. Доводът за неправилно определен размер на таксата е частично основателен. Според възприетото от съда като компетентно, неоспорено от страните, заключение на вещото лице, данъчната оценка на имота е 332 351, 20 лв според удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от отдел "МДТ" при Община Две могили, а отчетната стойност на имота е 1 439 503, 60 лв, като определената в акта такса битови отпадъци в общ размер 12 955, 53 лв по отделни компоненти е изчислена върху отчетната стойност на имота по определените общо 9 промила, а не върху данъчната оценка. С цитираната т. 2 от решение № 668/22.12.2017 г. по протокол № ЗЗ/22.12.2017 г. т. 2 на Общинския съвет на Община Две могили, е определена такса битови отпадъци в общ размер 9 промила върху данъчната оценка на имота на предприятието. При данъчна оценка на имота от 332 351, 20 лв и 9 промила ставка на таксата дължимата от жалбоподателя такса битови отпадъци за 2018 г. е в размер 2991, 16 лв /332 351,20 х 0,009/. Актът в частта, с която е определена такса над 2991, 16 лв е незаконосъобразен и следваше да бъде отменен от съда. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 188-1/11.04.2018 г. на главен експерт С. И. в отдел "МДТ" - Дирекция "ФМДТ" при Община Д. М. в частта, с която е определена такса битови отпадъци за 2018 г. над 2991, 16 лв следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта в тази част. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 118, 17 лв. Ответника вместо възнаграждение за адвокат има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 9б, чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ и чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, в случая по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 439, 38 лв – общо 878, 76 лв и на 150 лв разноски за експертиза – общо 1028, 76 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 910, 59 лв разноски по делото за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,