Решение № 11574 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2016 г.

Решение № 11574 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

О. П. и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. П. обжалват Решение № 1317/24.06.2016 г. по адм. дело № 1074/2015 г. на Административен съд - П., отменящо, по жалба на Л. И. П., Заповед № 18-1742/5.03.2015 г. на началника на СГКК- гр. П. в частта, с която е нанесен нов обект в КККР - поземлен имот с идентификатор № 56784.523.179 с площ от 54 кв. м., собственост на община П., определена е имотна граница с ПИ с идентификатор 56784.523.178 и е заличен от кадастъра ПИ с идентификатор 56784.523.1818.

Началникът на СГКК - гр. П. оспорва решението и в частта за присъдените разноски.

Л. И. П., Г. Я. Г. и Д. Я. Д. са на становище за правилност на оспореното решение, останалите ответници не вземат участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

I. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Правилни са решаващите изводи на съда за процесуалната и материалноправна незаконосъобразност на административния акт.

1. Разпореденото със заповедта в атакуваната й пред административния съд част нанасяне на нов ПИ в КККР е основано на удостовереното с акт за държавна собственост право върху дворно място от 54 кв. м., попадащо частично в територията (откъм северната граница) на заличения ПИ № 1818. Обособяването на новия имот отговаря на придаваемо място по регулация, което съществува единствено според план за регулация от 1931 г., не е отразено в последващите планове и липсва открита преписка относно него - вж. в този смисъл приетата от първостепенния съд съдебно-техническа експертиза.

1. а. Към момента на изменението на КККР част от ответниците в касационното производство, между които и оспорилата заповедта Л. П., са вписани в кадастъра като титуляри на правото на собственост върху ПИ № 1818 с удостоверяващите правата им актове. Този факт ги легитимира като заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР. Правното им положение обуславя и тяхната възможност да се ползват от доказателственото действие на кадастъра - вж. ал. 5 на чл. 2 ЗКИР, като същевременно определя и значимостта на позицията им по изменението на картата и данните в регистъра. Двете предпоставки - фигуриране в КР като носители на права и изразеното несъгласие с промяната, сочат на спор за материално право с общината. За да се приеме съществуването му, противно на довода на общината, не е необходимо той да е изрично съдебно предявен, нито е дължимо активността в тази насока да бъде проявена от собствениците на заличения имот. При частичното припокриване между териториите на имотите е достатъчно противоречието в позициите на страните относно основанието за нанасяне на новия имот или дори конкретното му местоположение.

б. Неотносима към горния извод е евентуалната основателност на възражението на касатора, черпено от изследването на документите за собственост. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на страните, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство. Въпросът дали заинтересованите страни са действително собственици на целия ПИ № 1818 или общината е титуляр на възприетата от органа по кадастъра част от него, вкл. уредени ли са сметките по регулация, по същността си е свързан с предмета на спора за материално право. До разрешаването му вписването в КР на данните за собствеността следва да бъде подчинено на правилото по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а състоянието на противопоставимост на правата е функция от несъответствието между отразената в кадастъра и претендираната от общината собственост за частта от имота.

1. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра чрез обособяването на нов имот - по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР.

а. Основание да се одобри заявената от общината промяна би възникнало с влизането в сила на позитивно за нея съдебно решение - чл. 53а, т. 1 ЗКИР, с което би била опровергана оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за достоверност на данните в кадастъра.

б. Алтернативна предпоставка за осъществяване на инициативата по нанасяне на новия поземлен имот е постигането на съгласие с вписаните в кадастъра и поради това заинтересовани собственици - чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на жалбата на административния орган е основание за присъждането на платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в полза на своевременно заявителите го ответници.

II. Касационната жалба на началника на СГКК в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му - арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като в случая молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първостепенният съд не се е произнесъл по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането - изпратено по подсъдност на АС - П. на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение