Решение № 267 от 12.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 976/2026 г.

Производство по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Подадена е молба вх.№1838/ 09.02.2026 от страна на пълномощника на управителя на „БУЛНЕФТ ГАЗ“ЕООД ЕИК[ЕИК] за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК на влязло в сила на 10.03.2025 г. решение № 496/02.08.2024 г. по гр.д.№ 2511/2023г. на Видинския районен съд, с което е признато за установено, че дружеството-молител в настоящото производство, дължи на „Виена Реал Естейт“ ЕАД ЕИК[ЕИК] сумата в размер на 7 747,00 (седем хиляди седемстотин четиридесет и седем) лева - главница, представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем на земя, сграда и подземни съоръжения за бензиностанция от 14.06.2023г. и по Договор за наем на буферен паркинг от 14.06.2023г., за което са издадени фактури №№ [ЕГН]/17.07.2023 г., [ЕГН]/01.08.2023г. и [ЕГН]/01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1102 от 18.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2039/2023 г. по описа на Районен съд - Видин .Молителят се позовава на представеното с молбата за отмяна официално писмо от РДНСК-Видин № ВД-209-00-96 от 28.08.2025 г., което представлявало ново доказателство от съществено значение за изхода по спора и с което страната не е могла да се снабди своевременно по време висящността му пред съда. Ответната страна изпраща на „Виена Реал Естейт“ ЕАД ЕИК[ЕИК] отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Същото становище се поддържа в о.з. от страна на процесуалния представител. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила съдебно решение.. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на представлява ново доказателство от съществено значение за изхода по спора и с което страната не е могла да се снабди своевременно: писмо от РДНСК-Видин № ВД-209-00-96 от 28.08.2025 г., което представлявало ново доказателство от съществено значение за изхода по спора и с което страната не е могла да се снабди своевременно по време висящността му пред съда. Съгласно съдържанието на документа, за да се ползва имота-предмет на двата наемни договора по уговореното в тях предназначение следва да се проведе процедура по смяна на предназначението му. Съгласно цитираната разпоредба- чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Писменият документ, на който се позовават молителите, не отговаря на всички тези изисквания на закона по следните съображения: Следва да се отчете, че не се доказа по никакъв начин, че непредставянето на процесното писмено доказателство от страната, в хода на редовното исково производството, не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страна на самия ответник в исковото производство по установителния иск за дължимост на наемна цена за съответния период по двата договора за наем от 14.06.2023 г. Подобно възражение е направено от ответника още в хода на исковия процес и са събирани гласни доказателства за годността имотът да се ползва по уговореното в двата договора предназначение като същото е счетено за неоснователно. Следователно не се касае нито за ново обстоятелство, което не могло да бъде известно при решаването му, нито за ново писмено доказателство, което да е от съществено значение за делото и с което страната да не е била да се снабди своевременно. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т.о. счита, че не е налице основанието по т.1 на чл.303 ал.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. В полза на ответника следва да се присъди на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Мотивиран от горното съставът на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд