Решение № 92 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 337/2009 г.

Решение № 92 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 337/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Делото пред ВКС е образувано по жалба от името на подсъдимия Л. В. С., подадена по реда на чл. 351, ал. 5 НПК срещу разпореждането на съдия от въззивния Разградски окръжен съд, с което е върната друга, пак от негово име, касационна жалба за оспорване на въззивно решение на същия съд. Разпореждането е от 4 март 2009 г. по внохд № 1/2009 г., и с него съдията-докладчик по делото е приел, че с касационната жалба, подадена от името на подсъдимия С, е оспорен съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка (чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК). Оспореният съдебен акт, от своя страна, е въззивно решение № 9 от 13 февруари 2009 г., с което е потвърдена осъдителната спрямо Л. С. присъда № 421 от 29 октомври 2008 г. на Разградския районен съд. Подадената сега (наречена-"частна") жалба окачествява разпореждането за връщане на касационната жалба като "неправилно и несъобразно" и поради това се иска отмяната му; доводите на тук обсъжданата жалба са обаче с оглед на неправилността на първоинстанционната присъда, респ. с оглед неправилното й потвърждаване от окръжния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата срещу разпореждането от 4 март 2009 г. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното разпореждане. Както става ясно от изложеното по-горе, подателят на сега обсъжданата жалба е смесил нейния предмет с предмета на върнатата жалба. Ако не беше направил това, нямаше как да не се съгласи с посоченото в оспореното разпореждане основание за връщане на касационната жалба - чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК. Дори да е прав в недоволството си от решението на въззивния окръжен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на първоинстанционния районен съд, по силата на чл. 346 НПК подсъдимият е лишен от възможността за касационна проверка на въззивното решение. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС - I наказателно отделение