Решение № 1417 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2014 г.

Решение № 1417 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220 от Закона за Митниците. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "Варна Запад", чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 970 от 23.04.2014 г., постановено по адм. дело № 195/2014 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на "Левъл Зет" ЕООД е отменено Решение на началника на МП "Варна Запад" с изх. № 9300-1076/1.11.2013 г. към ЕАД № 11BG002002Н0085750/19102011, с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност, в резултат на което са установявани за доплащане мито в размер на 9044,10 лв. и ДДС в размер на 50774,08 лв. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че реалната стойност на внесените стоки следва да се формира на база представената от митнически власти по линия на международно сътрудничество фактура, с която е оформен износът в САЩ и която е следвало да бъде представена и пред българските митнически власти, въз основа на която да бъдат изчислени вносните митни сборове. Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли релевираната жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Левъл Зет" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. и с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Решение изх. № 9300-1076/1.11.2013 г. към ЕАД № 11BG002002Н0085750/19102011 на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217, 218 и 221 от Регламент № 2913/92 е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоките, в резултат на което на "Левъл Зет" ЕООД са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 59 818,18 лв., от които мито в размер на 9 044,10 лв. и ДДС в размер на 50 774,08 лева. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба, решаващият състав е взел предвид следните релевантни фактически констатации: На 19.10.2011 г. в Митнически пункт "Варна Запад" е подадена декларация за поставяне под режим "едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба" на: 1/ сурови бадеми без черупки - 1560 колета х 22.680 кг. нето тегло и 2/ сурови бадеми с черупки - 160 колета х 22,68 кг., вложени в контейнери TCLU 8366838 и TCLU 8086797, изпратени от Парамаунт Фармс, US; 90064; Лос Анжелис; 11444. Митническата декларация е регистрирана с ЕАД № 11BG002002H0085750/19102011, с обща фактурна стойност 54967,25 USD и условия на доставката СFR Варна. Към митническата декларация са приложени фактура № 7148390/23082011, фактура № 7148885/17082011, коносамент HLCUOU110844903, пакинг лист от 15.09.2011 г. С оглед възникнали съмнения относно достоверността на представената при вноса търговска фактура, митническите органи са направили запитване до митническата администрация на САЩ на основание Споразумение между Европейската общност и Съединените американски щати относно административната взаимопомощ в митническата област. С писмо изх. № 4424/39/12.09.2013 г. във връзка с констатирани несъответствия между декларираната при вноса стойност и декларираните стойности при износа, Директорът на Агенция Митници е изискал от митническите власти на САЩ предоставянето на информация за декларираната стойност на стоките при износа по конкретни фактури, в това число и за тези, представени към процесната декларация. В тази връзка е постъпил отговор рег. № 4424/39/15.10.2013 г., в който е посочено, че не се съхраняват оригиналните фактури за пратки, изнесени от САЩ, поради което не могат да извършат проверка на същите. Сравнени са данните от декларациите, представени от Митническа и гранична защита (CBP) с представените при запитването фактури, като според записите в CPB, по отношение на фактурите, представени при процесния внос, са установени следните стойности: по фактура № 7148390/23082011 - 112830,00 USD, по фактура № 7148885/17082011 - 112830,00 USD. Въз основа на постъпилия отговор, митническите органи са приели, че действителната митническа стойност е тази по фактурите, представени при износа. Прието е, че е налице многократно занижаване на фактурираната стойност, респ. на декларираната митническа стойност, поради което с Решение изх. № 9300-1075/1.11.2013 г. Началникът на МП "Варна Запад", в качеството си на митнически орган по чл. 30 от ППЗМ и на основание чл. 78 от Регламент № 2913/92 г. е извършил корекция на декларираната митническа стойност, като е установил за доплащане допълнителни задължения за мито и ДДС. На 2.01.2014 г. по реда на чл. 211г, ал. 12 от ЗМ на "Левъл Зет" ЕООД е връчено процесното Решението към ЕАД № 11BG002002H0085750/19102011 на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217, 218 и 221 от Регламент № 2913/92 е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определни като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 59818,18 лв. Въз основа на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, съдът е приел за установено, че осъществените банкови плащания по двете фактури № 7148390/23082011 и № 7148885/17082011 съответстват на посочените в митническата декларация цени на стоките. При тази фактическа установеност решаващият състав е счел, че спорният въпрос между страните е каква е митническата стойност на стоката, внесена по ЕАД № 11BG002002Н0085750/19102011 - тази декларирана при вноса или посочената по-висока стойност във фактурите, представени към износната митническа декларация. В този аспект административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на приложимите разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92. След тълкуване на относимата към случая нормативна уредба, съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница - 225660 USD. Отбелязано е, че е представена фактура към ЕАД и липсва износна фактура, като съдържанието й може да се изведе от направената проверка от американската митническа администрация. Налице е противоречие в данните за цената на стоката по фактурата, представена при вноса и тази при износа. Съдът е квалифицирал фактурите като частни документи, без обвързваща доказателствена сила относно цената на стоките, съпоставима с необвързващата доказателствената сила на доклада на американската митническа администрация, основан също на данни от частен документ. Приел е, че в тежест на административния орган е да докаже всички предпоставки за законосъобразност на оспорения административен акт и след като това не е сторено, то следва да се приеме, че не е налице основание за корекция на декларираната митническата стойност. На следващо място съдът е обсъдил заключението на ССчЕ, прието без оспорване от страните. Посочил е, че плащанията по фактурите съответстват на декларираната стойност при вноса. Отделно от това, видно от доклад № 10/14.12.2012 г. за извършения последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ, не са констатирани плащания и задължения към доставчици, които да не са декларирани и невключени в ЕАД, като не се оспорва, че проверка е извършвана и на процесната декларация. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторът оспорва изводите на съда, възразявайки, че действителната договорена стойност е тази, установена при запитването по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация, респективно, че са налице са условията на чл. 181а от Регламент № 2454/93 г., § 1 за определяне на друга митническа стойност, различна от първоначално декларираната от вносителя. Тези доводи не могат да бъдат споделени предвид следното: В случая спор по фактите липсва, същите са установени правилно от административния съд. Спорът е досежно действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет" ЕООД стока - дали сумата 54 967,25 USD, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕАД № 11BG002002Н0085750/19102011, или сумата 225 660 USD, както е приел митническият орган съобразно информацията получена чрез запитване до американската митническа администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, (Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. Не е спорно, че отговорът на митническата администрация на САЩ, обективиран в писмо рег. № 4424/39/15.10.2013 г., представлява официален документ, който обаче сам по себе си не се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че посочената в него сума от 225 660 USD е действителната пазарна стойност на внесената стока и именно тя следва да бъде възприета като митническа облагаема стойност. Това е така, тъй като в тази си част отговорът на митническата администрация възпроизвежда съдържанието на износната декларация, която, както и вносната, представлява частен свидетелстващ документ, без обвързваща съда доказателствена сила. Именно поради посочването на различна цена на стоката във всяка една от декларациите обосновава необходимост митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата - не. В оспорения митнически акт такива мотиви липсват, а този порок на формата лишава съдебната инстанция от възможността да извърши всеобхватна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценяване на сделката когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса /Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация липсват приложени писмени доказателства, а само е посочено каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД, което не съставлява информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Въз основа преценка на представените по делото от дружеството писмени доказателства, /неоспорени от представителя на митническата администрация/, правилно първоинстанционният съд е приел, че вносителят е заплатил за стоката цената, която е посочена в ЕАД № 11BG002002Н0085750/19102011, като административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. В подкрепа на този извод е и заключението на ССЕ, също неоспорено от митническата администрация. Съдържащите се в касационната жалба доводи относно непредставяне на доказателства от вносителя за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да бъдат релевирани в първоинстанцинното производство, а не да се навеждат за пръв път в касационната жалба. По изложените съображения, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направено искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 4649,10 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, без начисления върху нея ДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение