Решение № 7063 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, подадена чрез процесуалния представител адвокат П. Величкова, против решение ( с характер на определение) № 207 от 18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1217/2025 г. на Административен съд – София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на предприятието против определение № 959 от 16.10.2025 г. по преписка № КЗК/830/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията). В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни съображения и се иска отмяната му. Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, чрез упълномощения главен юрисконсулт Г. Манолов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения по всяко от твърденията в нея и моли решението на АССО да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ЕООД и „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД, чрез процесуалните си представители адвокат Спасов и адвокат К. Иванова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд – София-област е установил от фактическа страна, че производството по преписка № КЗК-830/2025 г. е инициирано на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ЕООД и „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД за установяване на евентуално извършени от страна на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД нарушения по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 ЗЗК, по чл. 30 ЗЗК, а при условията на евентуалност – по чл. 29 ЗЗК, свързани с провеждана рекламна кампания. На основание чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗК е направено искане за налагане на временна мярка: забрана за разпространение на описаните в искането реклами и спиране на тяхното разпространение. С определение № 959 от 16.10.2025 г. по преписка № КЗК-830/2025 г., на основание чл. 63 във връзка с чл. 97, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗК, Комисията е наложила следната временна мярка: забрана за разпространение на описаната реклама под формата на писма, изявления и други форми на разпространение; спиране разпространението на описаната реклама под формата на радиоклипове, рекламни брошури/флаери и публикации във Фейсбук на страницата на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като е задължила предприятието да преустанови разпространението на цитираните реклами. АССО е изтъкнал, че съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗК отговорността за заблуждаваща реклама носи рекламодателят в лицето на касационния жалбоподател. Приел е за обоснован извода на Комисията, че опасността за увреждане интересите на потребителите и на конкурентите от процесната реклама е реална и непосредствена, поради което наложената временна мярка по чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗЗК е законосъобразна и съответства на преследваната законова цел. Решението е правилно. Правилно и обосновано, с оглед данните по преписката, съдът е приел, че Комисията, при упражняване на предоставената й оперативна самостоятелност, законосъобразно е наложила мярката по чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗЗК на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в качеството му на предприятие, предлагащо рекламирания продукт, и на рекламодател. Процесната реклама е описана подробно в акта на административния орган, а наложената мярка има за предмет преустановяването й във всичките й форми, предвид данните за реализирането й в различни варианти на релевантния пазар. Съдът правилно е приел за установено наличието на риск от заблуда на потребителите като условие за постановяване на мярката. Този извод се подкрепя от данните за осъществената от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД рекламна кампания, която има характеристиките на масова и мащабна комуникационна практика, реализирана чрез множество и разнообразни комуникационни канали. От значение е и обстоятелството, че рекламата е проведена от предприятие застраховател, което е пазарен лидер на съответния пазар, и се отнася до най-масовия и задължителен застрахователен продукт - застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Временната мярка по чл. 97 ЗЗК има обезпечителен характер и не изисква пълно и окончателно доказване на нарушението. За законосъобразното й налагане е достатъчно да са установени, от една страна, вероятна основателност на твърдяното нарушение (наличие на достатъчно данни рекламата да бъде квалифицирана като заблуждаваща по чл. 33 ЗЗК), и от друга – риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, чието предотвратяване не търпи отлагане до приключване на главното производство. Тези две предпоставки съответстват на класическите изисквания за обезпечение – вероятна основателност на претенцията и опасност от увреждане, като мярката следва да е и пропорционална на преследваната цел, тоест да не надхвърля необходимото за отстраняване на риска. В този смисъл преценката на Комисията и на първоинстанционния съд не предрешава спора по същество, а се ограничава до проверка дали посочените предпоставки са налице. Заблуждаващият характер на рекламата по смисъла на чл. 33 ЗЗК се преценява с оглед възприемането й от средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и предпазлив, и към когото рекламата е адресирана или когото достига, и с оглед обективната й способност да подведе този потребител и поради това да повлияе на икономическото му поведение или да увреди интересите на конкурент. Способността за въвеждане в заблуждение, а не реалното настъпване на вреда, е достатъчна, за да обоснове налагането на временната мярка. Възраженията и аргументите във връзка с достоверността на данните, представени в рекламата, са относими към съществото на спора и не подлежат на обсъждане в настоящото производство при преценката за законосъобразността на наложената временна ограничителна мярка. Това е така именно защото обезпечителното производство по чл. 97 ЗЗК почива на преценка за вероятна основателност, а не на пълно установяване на фактите; обсъждането на доказателствата относно действителното съдържание и достоверността на рекламните твърдения, както и окончателната квалификация на поведението по чл. 32 – 34 ЗЗК, е предмет на главното производство пред Комисията и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Неоснователни саи доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Доказателствата, чието събиране е поискано от първоинстанционния съд, касаят главното производство пред КЗК, както и са свързани с изпълнението на наложената временна мярка, а не нейната законосъобразност, поради което правилно не са допуснати и събрани. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъщественото процесуално представителство. Също така касаторът следва да заплати сторените от „АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ЕООД и „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД разноски в размер на 1530 евро за всеки от двамата ответници съгласно представените списъци и доказателства (л. 66–71), които с оглед сложността на производството и обема на работата на процесуалните представители не следва да бъдат намалявани като прекомерни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение