Решение № 11010 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2010 г.

Решение № 11010 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Транс - Л" ЕООД гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 814, вх. Е, ап. 120, представлявано от управителя Любчо Здравков Аронов, чрез юрк. Екатерина Николова, против Решение № 78 от 23.12.2009 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 6175 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказ за регистрация по ЗДДС № 22102080001241/30.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1384/12.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 176а, ал. 1 ЗДДС, чл. 120, ал. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 27, ал. 2, т. 1 и 2 АПК. Съдът необосновано не кредитирал приетото експертно заключение и съществено нарушил процесуалните правила като не указал на жалбодателя, че за някои обстоятелства от съществено значение не е представил доказателства /платежни документи от 2003 - 2005 г. за плащане от страна на "Белрим" ЕООД/. Следвало е да се назначи тройна експертиза относно съдържанието на справките - декларации и по-специално тази за м. февруари 2005 г. Съдът не съобразил, че органите по приходите нямат компетентност да искат обезпечаване на неплатени публични задължения, предадени за събиране на АДВ, поради което процесният административен акт е издаден без основание. Съдът не взел предвид установения факт на особен залог на стойност 118 160 лв., извършен от "Белрим" ЕООД за обезпечаване на задълженията му общо в размер на 111 351,97 лв. и направил необоснован извод за наличие на необезпечени задължения на това дружество. Поисканото от органите по приходите обезпечение на задължения е в двойно по-голям размер на този на задълженията, което е още един аргумент в полза на извода за липсата на основание за процесния отказ. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Административен съд, София - град е бил сезиран с жалба от "Транс - Л" ЕООД срещу посочения отказ за регистрация по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 176а ЗДДС /послужила като правно основание за процесния отказ/, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира по ЗДДС лице ако то или участващите в него собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи на управление или контрол на лица с неуредени задължения за ДДС над 5 000 лв. От тази правна норма следва, че при наличието на такова задължение в посочения размер не може да се допусне регистрация по ЗДДС. В процесния случай спорът между страните е дали "Белрим" ЕООД, на което управител е управителят на "Транс - Л" ЕООД е с такива задължения в размер над 5 000 лв. Касаторът се оплаква, че съдът необосновано е приел, че такива задължения съществуват. Това оплакване е неоснователно. По делото е представен ДРА № 85/01.04.2004 г. на орган по приходите, с който на "Белрим" ЕООД за периода 04.05.1998 г. - 31.12.1999 г. са определени задължения ДДС за внасяне 54 689,51 лв. главница и 34 014,49 лв. лихви /общо 88 704 лв./. Този акт е отменен с Решение № 1204 от 25.06.2004 г. на РДД гр. София, в частта му, на определените задължения за периода 1.08. - 31.12.1999 г. и преписката е върната за нова ревизия, приключила с ДРА№ 348/11.10.2004 г., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за внасяне 54 252,25 лв. главница и 37 147,10 лв. лихви /общо 91 399,35 лв./. С цитираните в първоинстанционното решение решения на ВАС, първо "а" отделение първоинстанционните решения, с които са отхвърлени жалби против посочените ДРА са оставени в сила. С приетото по делото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по справки-декларации на "Белрим" ЕООД, подадени преди дерегистрацията на дружеството през 2005 г., описани в доклад на служител на отдел "Събиране" в офис "Люлин" относно размера на просрочените задължения на дружеството то има непогасени задължения в размер на 19 952,72 лв. главница и 16 831 лв. лихви /общо 36 773,72 лв./. По делото не са представени доказателства за обезпечаване на задължения на "Белрим" ЕООД на общата стойност, формирана от задълженията по справките-декларации и по ДРА. С основание първоинстанционният съд е приел, че наложеното обезпечение с Постановление № 19-17-00/1562/03.08.2005 г. чрез запор на банковите сметни на дружеството не е такова доказателство, тъй като не са представени доказателства за наличните по сметките парични средства. Неоснователно е касационното оплакване за необосновано некредитиране на експертното заключение, тъй като вещото лице изрично е заявило, че не е съобразявало в заключението си задълженията на дружеството "Белрим" по посочените ДРА, а е проверявало само посочените от данъчните органи справки-декларации. Неоснователно е и оплакването на касатора за нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за наличие на производство за решаване от компетентността на друг орган, което да е преюдициално за решаване на конкретния спор. Правилно съдът е приел, че висящността на повече от едно производство за отказ за регистрация по ЗДДС не поставя двете искания в преюдициалност едно спрямо другото. С оглед гореизложеното недоказани са останали твърденията на касатора за липсата на задължения по ЗДДС на "Белрим" ЕООД, съгласно хипотезата на обсъдената по-горе норма, поради което решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ на орган по приходите да извърши регистрация на основания чл. 96, ал. 1 ЗДДС на "Транс - Л" ЕООД е правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,