Решение № 260 от 21.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 755/2012 г.

Решение № 260 от 21.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 755/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 151/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е подадена касационна жалба от подсъдимия Н. С. А. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира присъдата законосъобразна и правилна, а жалбата неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.02.2012 г. постановена по внохд. № 151/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е отменена оправдателна присъда /Районния съд гр. Петрич е приел, че липсва престъпление по чл. 202 НК вр. с чл. 201 НК тъй като не са установени разпоредителни действия от страна на подсъдимия / по нохд. № 2647/2007 г. на Районен съд гр. Петрич и вместо това подсъдимия Н. С. А. е признат за виновен в това, че в периода 1.09.1999 г. до 24.09.2001 г. в [населено място], като длъжностно лице присвоил дизелово гориво 13016 кг на стойност 17500,01 лв., големи размери, собственост на [фирма] [населено място], което гориво му било поверено да го пази и управлява, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 НК вр. с чл. 201 НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 и ал. 3 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия А.: Основното оплакване е за незаконосъобразност на въззивната присъда, мотивирано с липса на установен механизъм на "извършеното присвояване", както и че по делото е установена единствено липса на гориво, без да се сочи на какво се дължи. За да признае подсъдимия за виновен въззивния съд е приел, че релевантните факти по делото са установени от събраните доказателства при първоинстанционното разглеждане на делото, взел е предвид и повторния разпит пред него на вещите лица от тройната съдебно счетоводна експертиза и е посочил за безспорно, че подсъдимия е имал качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. "б" НК и че "докато е бил такова е констатирана реална липса на дизелово гориво. Това е така защото в случая той като длъжностно лице е встъпил в изпълнение на функциите си по пазене и управление на имуществото, което според Постановление № 3/1970 г. на Пленума на ВС е напълно достатъчно ", т. е. с подписване на акта за встъпване имуществото му е било поверено, въпреки че "съвсем друг е въпроса за това дали под. А. реално е получил именно онази наличност от дизелово гориво, описана в счетоводния документ съставен да удостовери поверяването". Обсъждайки възражение на защитата за недоказаност на разпоредителни действия на подсъдимия, които да са довели до липса на поверените му стоково материални ценности, въззивния съд се е съгласил с постоянната практика на ВКС, а преди това и на ВС че " не всяка липса се дължи на престъпление, а още по малко на длъжностно присвояване и че за престъплението по чл. 201 НК следва да бъдат доказани разпоредителни действия на отчетника, които да е извършил в свои или чужд интерес, защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение ". Приел е, че разпоредителните действия се изразяват в доставка, чрез цистерна на дизелово гориво без подсъдимия да отчита получените суми в касата на предприятието и тя " действително не е доказана по несъмнен начин, защото от събраните доказателства се доказва само възможността подсъдимия да е извършвал доставката по този начин, но не и фактът на получаване на суми и не отчитането им ". Приел е че подсъдимия е имал "изключителен и необезпокояван достъп до това имущество...и следователно при формиране на причините за настъпилата липса се изключват други фактори ".Това не е и вярно, напротив установено е по делото, че когато подсъдимия е отсъствал и други служители на [фирма] [населено място] са продавали дизелово гориво-виж показанията на св.Ш. и С. Изводите са непълно произволни, вътрешно противоречиви, почиват в голямата си част на предположения и вероятности, както и на превратно тълкуване на доказателства, а в голямата си част са и в противоречие с правилата на формалната логика. Няма как да бъде споделен и извода за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от Върховният касационен съд. На първо място неправилно е четена т. 5 на Постановление № 3/1970 г. на Пленума на ВС-даваща задължително тълкуване на "връчено или поверено на дееца обществено имущество за пазене или управление и за което е достатъчно да е встъпил в изпълнение на тази си функция ". Това не достатъчно обаче да се ангажира наказателната отговорност на встъпилия в изпълнението на функциите си, ако не е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на престъплението присвояване посочени в т. 4 на същото постановление и винаги включващи "разпореждане с пари, вещи, ценности или излишъци, като със свои, в свои или чужд интерес ". За разпореждането с дизеловото гориво, поверено на подсъдимия А. липсва фактическо обвинение още в обвинителния акт. Усилията на въззивния съд да поправи този порок на обвинението и да конкретизира разпоредителни действия, с реалната липса и това че тя няма как да настъпи в резултат на други фактори освен "личния принос на дееца" няма как да бъдат споделени. По делото не става въпрос нито кога, нито къде, нито колко подсъдимия е "доставил дизелово гориво и не е отчел сумата /каква/ в касата на предприятието " за да се приеме, че е налице обвинение за разпоредителни действия с повереното на подсъдимия гориво, т. е фактическо обвинение, още по малко че е доказано такова. Показателни в тази връзка са показанията на вещите лица П. и Шонева пред въззивния съд, първата от които твърди - "Бих казала, че е лошо стопанисване, тъй като отговорността е била изцяло негова/на подсъдимия /... но каквато и да е причината за липсата, това са предположения " и втората - "Счетоводно няма липса.Не може да се разбере от къде идва тази липса". По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, а жалбата на подсъдимия А. основателна изцяло. Въззивната присъда, като такава в нарушение на материалния и закон и при съществени процесуални нарушения следва да се отмени изцяло, а подсъдимия да бъде оправдан, тъй като са налице предпоставките визирани в чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 2 НПК вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение