Решение № 2487 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15727/2013 г.

Решение № 2487 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15727/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалниякодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Йордан Методиев Андонов от гр. Асеновград, чрез пълномощник адвокат Димитър Бакърджиев от АК Пловдив против решение № 2314 от 24.10.2013 г. на административен съд Пловдив по адм. дело № 1071/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 70/20.03.2013 г. на директора на районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4602054480/от 3.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Пловдив. С последното се възобновява/възстановява/ на основание чл. 97 КСО личната пенсия за военна инвалидност която да се изплаща в размер на 100% считано от 24.10.2013 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението на съда вследствие на нарушения съставляващи отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Спорният въпрос е датата от която следва да се изплаща военно инвалидната пенсия като жалбоподателят поддържа, че това следва да е 7.02.20111 г. на която дата е подадено заявлението за възобновяване на военноинвалидната пенсия, а не датата 24.10.2012 г. когато има издадено решение на ТЕЛК определящо инвалидността. В периодът от 25.04.2006 г. на която дата военно инвалидната пенсия е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО до датата на заявлението 7.02.2011 г. е установено по делото от съдебно медицинска експертиза, че нетрудоспособността продължава и е установена и потвърдена отново и с издаденото решение на ТЕЛК от 24.10.2012 г. В подкрепа на тези доводи се посочва, че военно инвалидната пенсия е определена пожизнено - разпореждания на л. 39 и л. 74 от делото и настоящето искане е за възобновяването й. Ответникът по жалбата, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на РУСО гр. Пловдив с възражения за незаконосъобразност относно датата от която считано следва да се възобнови военно инвалидната пенсия. Съдът е разгледал по същество жалбата която е приел за неоснователна. Установено е от доказателствата и са безспорни обстоятелствата, че със заявление от 7.02.2011 г. Йордан Методиев Андонов е направил искане за отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО и с друго заявление от същата дата е поискал и възобновяване на личната пенсия за военна инвалидност по чл. 85 КСО която получавал от 1967 г. до 25.04.2006 г. на която дата същата е била спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. Към датата на подадените заявления 7.02.2011 г. Андонов е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ и добавка по чл. 84 КСО. Последното към тази дата решение на ТЕЛК № 1671 от заседание 097 от 30.05.2008 г. за преосвидетелстване и с него е определен срок на инвалидността една година до 1.05.2009 г. При подаване на заявлението от 7.02.2011 г. административният орган е установил, че след това освидетелстване от ТЕЛК не е последвало друго поради което е спряно производството по възобновяване на военноинвалидната пенсия до издаване на решение на ТЕЛК. След заявление за освидетелстване от ТЕЛК такова е извършено с решение № 3092 от 24.10.2012 г. с което е установено по общо заболяване 52% ТНР с ДИ 09.01.2001 г. за липсващо периферно зрение - практическа слепота на ляво око и за военна инвалидност 52% с дата на инвалидност 26.08.1967 г. за липсващо периферно зрение практическа слепота на дясно око с призната причинна връзка военна инвалидност с краен 100% степен на увреждане с потребност от чужда помощ пожизнено като и чуждата помощ се определя пожизнено. Производството по възобновяване на военно инвалидната пенсия е продължило и приключило с обжалваното разпореждане с което тя се възобновява считано от датата на издаване на решението на ТЕЛК 24.10.2012 г. По спора за началната дата съдът е възприел мотивите на административния орган, че тя следва да е датата на преосвидетелстване на жалбоподателя тъй като за него предишното преосвидетелстване е било със срок, който е бил изтекъл на 01.05.2009 г. и след тази дата не са провеждани никакви лечебни процедури нито е извършено преосвидетелстване от единствено компетентния за това орган ТЕЛК и НЕЛК. Поради тази причина след издаване на решението на ТЕЛК от 24.10.2012 г. има законово основание за административния орган да възобнови военно инвалидната пенсия, а не от друга по ранна дата както е искал жалбоподателят. В тази връзка установените факти от съдебно медицинската експертиза за наличие на трайна неработоспособност и през периода на 1.05.2009 г. до 24.10.2012 г. не могат да бъдат взети предвид. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Въпросът относно началната дата за възобновяване на военноинвалидната пенсия е останал спорен с касационната жалба. Отново се поддържа, че при непрекъснато намалена трайна неработоспособност военно инвалидната пенсия следва да бъде възобновена/възстановена считано от датата на подаване на заявление 7.02.2011 г. Този довод е неоснователен. С обжалваното решение съдът правилно е приел, че това е датата на издаване на решението на ТЕЛК 24.10.2012 г. След като е било налице основание за спиране на военно инвалидната пенсия по чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО в приложимата му редакция към 25.04.2006 г. същата правилно е била спряна. След тази дата преосвидетелстването на Йордан Методиев Андонов е било с решение на ТЕЛК № 1671 от 30.05.2008 г. със срок до 1.05.2009 г. и няма законово основание да се приеме, че това преосвидетелстване е било пожизнено както правилно е приел и съдът с обжалваното решение. Поради това след изтичане на срока на преосвидетелстването на 01.05.2009 г. е било налице и основание за прекратяване на военноинвалидната пенсия след като жалбоподателят не е искал последваща екпертиза на неработоспособността. Такова преосвидетелстване е направено на 24.10.2012 г. с решение на ТЕЛК от която дата е налице обстоятелство даващо основание за възстановяване/възобновяване на военноинвалидната пенсия и считано от тази дата, а не от по ранна дата. Спирането на пенсията се урежда в чл. 95 от КСО а прекратяването в чл. 96. Съгласно чл. 97 от КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Според ал. 2 пенсията се възобновява или възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране или прекратяването й като в настоящият случай това е датата на издаване на решението на ТЕЛК - 24.10.2012 г. За по ранна дата на възобновяване/възстановяване на военноинвалидната пенсия може да се приеме, че е датата на заявлението 7.02.2011 г. ако към този момент е имало действащо решение на ТЕЛК. Към този момент жалбоподателят вече има право да получава в пълен размер пенсия за осигурителен стаж и възраст заедно с пълния размер военноинвалидна пенсия. В случаят липсата на преосвидетелстване от ТЕЛК към датата на подаване на заявлението не може да бъде заместено с оценка на неработоспособността чрез съдебна експертиза тъй като компетентните за това органи са ТЕЛК и НЕЛК. Поради това основанието за възобновяване, /възстановяване/ на военноинвалидната пенсия е решението на ТЕЛК от 24.10.2012 г. и датата на издаването му като дата на възникване на основанието е правилно определена от административния орган и съда. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника в минимален размер според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лева юрисконсултско възнаграждение, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение