Решение № 10309 от 4.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2009 г.

ВАСVI отделение04.08.2009 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 98 от 12.03.2009 г., постановено по адм. д. № 602/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10309 от 4.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 98 от 12.03.2009 г., постановено по адм. д. № 602/2008 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил оспорването, извършено с жалба на Медицински център "Невромедикс" ЕООД гр. Лясковец срещу заповед № РД-09-841/21.07.2008 г. на директора на РЗОК- гр. Велико Търново. Осъдил е Медицински център "Невромедикс" ЕООД гр. Лясковец да заплати на РЗОК-В. Търново разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Димова е подадена касационна жалба от Медицински център "Невромедикс" ЕООД гр. Лясковец с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил извършил проверка на оспорения административен акт с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК и не бил дал възможност на медицинското заведение да предостави на проверяващия екип втори екземпляр на финансовите документи, в случая фактури. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Правилно първоинстанционният съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен, издаден от компетентния орган по чл. 238, ал. 1 от НРД 2006 г., при спазване на изискванията за форма. Обосновано е приел за доказани констатираните нарушения от страна на медицинското заведение при извършената проверка от финансови контрольори, при спазване условията по чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Голословни са твърденията в касационната жалба, че на касатора не е дадена възможност да предостави на проверяващия екип втори екземпляр на финансовите документи, в случая фактури. Видно от протокола от съдебно заседание на 15.12.2008 г., съдът е отложил делото заради уваженото искане на дружеството да му бъде дадена възможност за предоставяне на писмени доказателства - финансови и отчетни документи, които са били обект на проверката от органите на РЗОК. В следващото съдебно заседание са представени документи, част от които не се отнасят за спорния период и не са приети от съда като доказателство. При тези данни по делото правилно съдът е приел, че за проверявания период не са представени финансовоотчетни документи - фактури за отчетна дейност, което е нарушение по смисъла на чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 168 от НРД 2006 г. и правилно директорът на РЗОК е наложил съответната финансова неустойка. Обжалваното решението е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1