Решение № 1606 от 14.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Вал Мир С. Параскевов, [населено място], Област Добрич, приподписана от адв. Р. Заркова срещу решение 61/28.02.2022 г., постановено по адм. дело 485/2021 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. С решението е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 158-ФК/08.09.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект снек бар Аквабар, находящ се в [населено място], като определения в заповедта срок е изменен от 14 дни на 7 дни и в останалата част жалбата на лицето е отхвърлена като неоснователна. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал изложените в жалбата оплаквания, свързани с издаването на процесната заповед за ПАМ, като единствено съдът се е позовал на описаната в оспорения акт фактическа обстановка. Твърди се, че от събраните по делото писмени доказателства се стига до обоснован извод, че процесната заповед е немотивирана. В тази връзка излага възражение, че нарушението на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, което обосновава отмяната му. Касаторът счита, че в конкретния случай налагането на ПАМ не съответства и на предвидените в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност, което налага извод за нейната незаконосъобразност. Поддържа, че с изменението на срока за налагане на мярката не е отстранен изначалния порок на административния акт и в този смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Позовава се на практика на Върховния административен съд. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП не се представлява и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да се произнесе на по същество установи следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 158-ФК/08.09.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ Вал Мир С. Параскевов е наложено запечатване на търговски обект - снек бар Аквабар, находящ се в [населено място], центъра, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 07.09.2021 г. при контрола покупка на 1 бр. рибена супа, 1 бр. пърленка, 1 бр. таратор, 1 бр. пилешка пръчица, 2 бр. картофи по селски, 2 бр. минерални води, 3 бр. кафета, 1 бр. торта, 1 бр. пържола на обща стойност 40,60 лв. За да измени наложената на ЕТ Вал Мир С. Параскевов ПАМ в частта досежно определения срок, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в противоречие с целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът е обосновал извод си за частична незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага, като излага мотиви, че същият не е съразмерен на извършеното нарушение и неговата тежест. Според съда в конкретния случай, не са отчетени ниската стойност на закупените стоки, за които не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, липсата на разлика между касовата и фактическата наличност (с изключение на сумата от процесната продажба), липсата на непогасени публични задължения, обстоятелства, които не налагат извод за трайно поведение на търговеца към неспазване на фискалната дисциплина. На следващо място съдът посочва, че не е извършена и обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществените интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането на ПАМ. След като нарушението е констатирано за първи път и са налице данни за инцидентен характер на деянието, то според решаващия състав определената продължителност на ПАМ се явява неоснователно завишена, като при определяне на срока, за който следва да се наложи са засегнати прекомерно правата и интересите на лицето. В тази връзка и с оглед на данните по делото съдът е счел, че целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да се постигнат и с прилагане на по-благоприятна мярка с по-кратък срок на действие и е изменил заповедта за ПАМ относно нейния срок от 14 дни на 7 дни. В решението си съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС, Осмо отделение по адм. дела 5114/2020 г., 4199/2020 г. и 7045/2020 г. Обжалваното решение е частично неправилно. За да се произнесе, настоящият състав на касационната инстанция съобрази, че в нарушение на чл. 169 АПК първоинстанционният съд е отменил частично определения от органа по приходите срок. Определянето на срока на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ,т. 1, б. а ЗДДС, в рамките на предвидения от закона срок до 30 дни, е в оперативната самостоятелност на органа по приходите. В чл. 169 АПК е предвидено, че в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя правомощие на съда да измени определения от органа по приходите срок на продължителност на принудителната административна мярка. В случаите, когато съдът установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, следва да отмени акта изцяло, а не частично, както е сторил в процесния случай за срок от 7 дни, от определените общо 14 дни. В този смисъл са и решения по адм. дело 7937/2020 г., адм. дело 2526/2020 г. и адм. дело 3490/2018 г. на ВАС, Първо отделение. Цитираната съдебна практика в обжалваното решение не се споделя от настоящия състав. Срещу първоинстанционното решение е постъпила касационна жалба само от ЕТ Вал Мир С. Параскевов, с искане същото да бъде отменено изцяло. Ответникът по жалбата не е обжалвал с касационна жалба така постановеното решение в частта му, в която на практика чрез изменението на заповедта първостепенният съд я е отменил в частта й на наложена ПАМ за срок от 7 дни, като същото е влязло в сила. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За касатора е налице правен интерес да оспори решението на административния съд, в частта, в която чрез изменението на заповедта е отхвърлена жалбата му против частта от нея, с която е наложена ПАМ за срок от 7 дни и в тази част касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. В обжалването решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ при извършена контролна покупка от органите по приходите на обща стойност 40,60 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Нарушението е доказано чрез протокол за извършена от приходните органи проверка в търговския обект на търговеца в [населено място], като той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК и се ползва с материална доказателства сила съгласно чл. 50, ал.1 ДОПК и не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, нито жалбоподателят го е опровергал с убедителни доказателства, както основателно сочи и първоинстанционния съд. Относно продължителността на срока обаче, същият наистина е определен под максимума от 30 дни, определен с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, но административният орган е посочил само, че при определянето на срока е взел предвид местоположението на обекта, вида дейност, търговската площ и установената положителна разлика в разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава. Посочено е също така, че търговският обект - снек бар има 36 бр. места на открито и 44 бр. места на закрито. От тези установени от органа факти не може да се мотивира определеният от съда срок, тъй като посочването само на броя на местата, с което разполага обекта не води до извод, че е налице голяма посещаемост. При липса на данни какъв е дневния оборот на снек - бара, за да се установи посощаемостта от клиенти в снек - бара, то определеният срок е немотивиран и ще следва в тази част (за останалите 7 дни) обжалваното решение да се отмени, като постановено при неправилно извършена от съда преценка за срока на ПАМ. На основание чл. 222, ал. 1 АПК в тази част ще следва след отмяна на първоинстанционното решение в посочената част, да се отмени и заповедта за ПАМ в същата част. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател за разноски, такива следва да се присъдят в размер на 35 лв. (частично за внесената държавна такса от общ размер от 70 лв. за касационното обжалване) и 25 лв. (частично за внесената държавна такса за първоинстанционното съдебно производство) или разноски общо в размер на 60 лв.. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение