Решение № 10628 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Б. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат М. Анастасова, против решение 4544/02.05.2025 г, постановено по адм. дело 772/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлено оспорването против Решение 2525/14.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Х. Б. А., гражданин на Сирия, против Решение 2525/14.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с 2 бр. молби от 22.10.2024 г. до ДАБ Х. Б. А., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен, професия ученик, образование основно, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. На основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ [населено място], е уведомил Дирекция Социално подпомагане [населено място] за регистрирането на чужденеца в качеството му непридружен непълнолетен, като е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, както и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. На основание чл. 25 ЗУБ Началник отдел ПМЗД в РПЦ [населено място] уведомил Националното бюро за правна помощ за подадената молба за закрила от Х. Б. А. и поискал да му бъде определен и назначен представител адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, който да го представлява в производството. С чуждия гражданин е проведено интервю на 31.01.2025 г., отразено в Протокол Рег. УП-44554/31.012025 г., в което като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил войната в Сирия и липсата на бъдеще там. Посочил още, че има чичо, който живее в Белгия, но семейството му родителите, двама братя и една сестра продължават да живеят в Сирия. Не желае да се завърне в Сирия, няма разрешение за влизане в държава-членка на ЕС, а причината да подаде молба за закрила в България била, че държавата е сигурна, спокойна и хубава. По време на интервюто Х. Б. А. посочил още, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност или заради изповяданата от него религия, не е имал и проблеми с властите в Сирия, не му е оказвано насилие, не е преследван, заплашван, арестуван или осъждан. Протоколът от проведеното интервю с Х. Б. А. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, определения социален работник Д. К. и адв. М. Анастасова от Адвокатска колегия - Хасково, назначена за процесуален представител на непридружения непълнолетен с Решение 2678/28.10.2024 г. на Председателя на НБПП, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 2525/14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Х. Б. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че изложените от Х. Б. А. причини за напускане на страната му на произход, не са правно значими за търсения вид защита, защото не се доказва спрямо него да е осъществено преследване. Той не е имал лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти, а семейството му продължава да живее там. Обсъдено е обстоятелството, че Х. Б. А. е непълнолетен и непридружен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, като останалата част от семейството му - майка, баща, двама братя и една сестра, е останало да живее в Сирия. Посочено е, че член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, на който жалбоподателят да се позове на основание чл. 8, ал. 9 ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В заключение е посочено, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот. Също така е преценен и най-добрият интерес за Х. Б. А. поради това, че е непридружен непълнолетен, като е прието, че най-добрият интерес на детето е то да бъде със своето семейство - с родителите си, с братята и сестрите си, които към момента са в Сирия, а не то да бъде използвано като инструмент за легалното им напускане на страната по произход. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 2525/14.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Х. Б. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Сирия поради лични причини страх от войната и липсата на бъдеще там. В действителност обаче той не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Посочил е още, че семейството му продължава да живее в Сирия. Също така, както правилно административният съд е посочи, по делото няма данни спрямо Х. Б. А. властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация, както и е приел в заключение административният съд. Правилно АС - Хасково приел, че така представената бежанска история на Х. Б. А. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на Х. Б. А., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Х. Б. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Х. Б. А.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Посочено е, че справките на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС се установява, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой, още повече след падането на управлението на бившия президент на страната. Управляващите в момента обещават стабилност и спокойствие, като отправят апел към сирийските бежанци да се завърнат в родината си. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Следва да се посочи и решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай са изложени констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по време на производството по молбите на Х. Б. А. за предоставяне на международна закрила са спазени административните процедури свързани с обстоятелството, че той е непридружен пълнолетен. Била е уведомена Дирекция Социално подпомагане [населено място], като също така му е бил назначен и особен представител адвокат от НБПП. Правилно е прието, че в най-добър интерес на детето ще бъде то да се завърне в Сирия, където се намира семейството му, както и това, че чрез опита Х. Б. А. да получи международна закрила се цели напускане на Сирия на цялото му семейство. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 2525/14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,