Решение № 189 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г.

Решение № 189 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 250 от ГПК. Образувано е по молба на Г. Г. С., С. С. С. и Г. С. С. от гр. Кюстендил за допълване на решение № 409 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 224/09 г. на ВКС, I ГО, в частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за собственост, както и в частта, с която не е променено въззивното решение в частта за присъдените на ищците разноски. Ответниците в производството Б. Г. И., Р. Г. И. и З. Г. И. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата по чл. 250 от ГПК за основателна. С определение № 614 от 06.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението от 27.10.08 г. по гр. д. № 720/07 г. на Кюстендилския окръжен съд. Въпреки че в диспозитива на определението по допустимост не е посочено изрично, от мотивите на съдебния акт може да се изведе, че обжалването е допуснато не само в частта по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС - за разпределяне ползването на таванския етаж от процесната сграда, но и по обуславящия иск за установяване на съсобственост върху този етаж. С диспозитива на решение № 409 от 26.04.2010 г. по същото дело съставът на ВКС се е произнесъл изрично само по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, но не и по обуславящия иск за собственост, въпреки че е бил сезиран с касационна жалба и по този иск. Това представлява непълнота на съдебния акт, която следва да бъде отстранена в производството по чл. 250 от ГПК. В мотивите на решение № 409 от 26.04.2010 г. по настоящото дело е разгледан спорният въпрос дали процесния тавански етаж е съсобствен между страните по делото или не. Тази съсобственост е отречена по съображения, че към момента на изграждането му, таванът е имал характер на обща част по предназначение, но предвид възражението за придобиването му по давност от собствениците на втория етаж на сградата - молителите Г. Г. С., С. С. С. и Г. С. С., както и предвид данните по делото, че те са упражнявали давностно владение върху тавана още от построяването му през 1974 г. и предвид разрешението, дадено с ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС, молителите в настоящото производство са го придобили по давност. Тези изводи не са намерили отражение в диспозитива на съдебното решение. По този начин съставът на ВКС не се е произнесъл по всички въпроси, с които е бил сезиран с касационната жалба на Г. Г. С., С. С. С. и Г. С. С. срещу въззивното решение. Тази непълнота на решението на ВКС следва да бъде отстранена в настоящото производство, като се отхвърли предявеният от Р. Г. И. и З. Й. И. установителен иск за собственост. С оглед крайния резултат по делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която на ищците са присъдени разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 250 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,