Решение № 4358 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 8379/07.10.2024 г., постановено по адм. д. 315/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт Р-16001622001076-091-001/13.10.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Мебелна борса Никеа" ООД, е установена отговорността на Н. А. П. в качеството му на управител на търговското дружество за задълженията на дружеството за корпоративен данък и лихви в размер на 631, 55 лв., за ДДС в размер на 3272, 11 лв. и лихви в размер на 1096, 45 лв., за данък дивидент и лихви в размер на 200, 29 лв., за за данък върху доходите и приравнени на тях правоотношения в размер на 15 504, 03 лв. и лихви в размер на 4805, 92 лв., за за вноски за ДОО в размер на 26 401, 84 лв. и лихви в размер на 8386, 75 лв., за вноски за ДЗПО УПФ в размер на 6433, 96 лв. и лихви в размер на 2036, 44 лв., за вноски за здравно осигуряване в размер на 11 196,, 25 лв. и лихви в размер на 3538, 06 лв. Производството е образувано и по частна жалба от процесуалния представител на Н. А. П. против определение 9740 от 11.11.2024 г., постановено по адм.д. 315 от 2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Н. А. П. не изразява становище по касационната жалба. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001622001076-020-001/02.03.2022 г., е възложено извършването на ревизия на Н. А. П. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на "Мебелна борса Никеа" ЕООД за задължения на дружеството за УПФ, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за корпоративен данък, за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за ДДС, за ДОО, за вноски за здравно осигуряване, за периода 01.10.2018 г. 30.06.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедта за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001622001076-092-001/22.08.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001622001076-091-001/13.10.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Мебелна борса Никеа" ЕООД, е установена отговорността на Н. А. П. за задължения на дружеството за УПФ, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, за корпоративен данък, за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за ДДС, за ДОО, за вноски за здравно осигуряване. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 2/03.01.2023 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че за периода 06.01.2015 г. 07.07.2020 г. Н. А. П. е управител на Мебелна борса Никеа ЕООД. Установено е, че за този период дружеството има задължения за ДДС по подадени справки декларации по ЗДДС в размер на 3380, 43 лв., по ЗКПО размер на 631, 59 лв., по ЗДДФЛ данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 15 504, 033 лв., за ДОО по декларации образец 6 в размер на 26 401, 84 лв., за здравно осигуряване по декларация образец 6 в размер на 11 196, 25 лв., за ДЗПО УПФ по декларация образец 6 в размер на 6433, 96 лв., за данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица по декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ лихва в размер на 200, 29 лв. Установено е, че за периода, в който лицето е управител на търговското дружество, дружеството има изискуеми и неплатени задължения, формирани по подадени декларации. Установено е, че от сметките на дружеството са извършвани преводи с посочено основание върнати суми, като върнатите суми на лицето са в по-голям размер от предоставените от него на дружеството под формата на временна финансова помощ. Установено е, че за периода 2016 г. 2020 г. получените средства по банковата сметка на Н. А. П. от Мебелна борса Никеа ЕООД надвишават размера на предоставените от него средства за финансово подпомагане на дружеството общо 58 738 лв. Това действие на лицето е определено от органите по приходите като недобросъвестно разпореждане с имуществото на дружеството. При извършена проверка в информационните системи на НАП и преглед на годишните финансови отчети и баланси на дружеството е установено, че към 31.12.2016 г. дружеството е разполагало с налични парични средства в размер на 115 хиляди лева, към 31.12.2017 г. 2 хиляди лева, към 31.12.2019 г. 26 хиляди лева, към 30.06.2020 г. наличните средства в касата на дружеството са 96 567, 62 лв. Направен е извода, че са били налице достатъчно парични средства, с които да бъдат погасени задълженията на дружеството, което не е било сторено от ревизираното лице, като вместо това той се е разпоредил в своя полза със средства на дружеството. Освен това е установено, че Н. П. е получил суми от дружеството под формата на разпределен дивидент, а именно за 2016 г. 9744, 10 лв., с удържан данък в размер на 487, 21 лв., за 2017 г. 24 224, 60 лв. с удържан данък в размер на 1211, 23 лв. и за 2018 г. 107 372, 41 лв. с удържан данък в размер на 5368, 62 лв. По отношение на дружеството е било образувано изпълнително дело за просрочени задължения в общ размер от 76 518, 83 лв., които са определени като трудно събираеми. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен като незаконосъобразен. При изследване на предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, първоинстанционният съд е определил като безспорно обстоятелството, че за процесните периоди ревизираното лице е бил управител на търговското дружество и обстоятелството, че задълженията са определени от самото дружество по основание и размер с подаване на съответните декларации. Като спорни първоинстанционният съд е определил обстоятелствата дали е налице причинно следствена връзка между действията на управителя и невъзможността публичните задължения да бъдат погасени от основния длъжник търговското дружество. Първоинстанционният съд е съобразил изводите си с изслушаната по делото съдебна експертиза, която е установила движения по сметка 493 разчети със собственика, представляващи вноски от физическото лице от негово име в банковата сметка на дружеството, които не са съобразени при изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, включително и липсата на анализ и съпоставка между всички банкови сметки на ревизираното лице и дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че не са доказани изводите на приходната администрация, че лицето е извършило плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на параграф 1, т. 5, б. а от ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел за установено, че от дружеството са били получени от ревизираното лице 1 796 902 лв., от ревизираното лице са получени 1 603 336, 36 лв. разликата е 193 565, 64 лв. При условие, че от тази сума се извадят 96 000 лв. сума, за която е прието, че дружеството е разполагало с нея в брой, то остатъкът от 97 565, 64 лв. изцяло покрива задълженията по изпълнителното дело в размер на 78 484, 99 лв. Първоинстанционният съд е приел, че отсъства, но поради обективна причина непредставяне на цялата информация, преценка на органите по приходите на основния за спора въпрос как стойността на установените теглени суми от банкови сметки на дружеството са се отразили на имущественото състояние на същото и как тези действия са попречили за удовлетворяване на публичните вземания на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че по данни от информационните системи на НАП и годишните финансови отчети и баланси на дружеството е установено, че към 31.12.2016 г. дружеството е разполагало с налични парични средства в каса 115 000 лв., към 31.12.2017 г. 2000 лв., към 31.12.2019 г. 26 000 лв., към 30.06.2020 г. 96 567, 62 лв. Първоинстанционният съд е приел, че чрез съдебната експертиза е установено, че неоснователно с ревизионния акт е прието, че сумарно за периода 2016 г. 2020 г. получените средства по банковата сметка на ревизираното лице от дружеството надвишават размера на предоставените от него средства на дружеството с 58 738 лв. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че за периода 2016 2019 г. дружеството е разполагало с налични стоки, с които би могло да обезпечи публичните си задължения, така и с налични парични средства в брой и по банкови сметки, с които да погаси публичните си задължения. Органите по приходите са установили обстоятелството, че след като се разпорежда с имуществото на дружеството в своя полза, Н. П. прехвърля изцяло собствеността на същото на лице, за което е установено, че е притежател на капитала на други дружества с неплатени данъчноосигурителни задължения. Решението е правилно. Обжалваното определение също е правилно. При правилно установени факти първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. В касационната жалба не се съдържат оплаквания относно установените от първоинстанционния съд факти. Не се оспорва обстоятелството, че за процесните периоди Н. П. А. е бил управител на търговското дружество. Не се оспорва установения факт, че за периода 01.10.2018 г. 30.06.2020 г. дружеството има задължения за ДДС в размер на 3271, 11 лв. и лихви в размер на 1096, 45 лв., задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, представляващи лихва в размер на 200, 29 лв., задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 15 504, 03 лв. и лихви в размер на 4805, 92 лв., задължения за вноски за ДОО в размер на 26 401, 84 лв. и лихви в размер на 8386, 75 лв., задължения за вноски за здравно осигуряване в размер на 11 196, 25 лв. и лихви в размер на 3538,, 06 лв.,, задължения за УПФ в размер на 6433, 96 лв. и лихви в размер на 2036, 44 лв. Не се спори също така между страните, това е обстоятелство, което е отразено в ревизионния доклад и в решението на решаващия административен орган, че към 31.12.2016 г. дружеството е разполагало с налични парични средства в каса в размер на 115 000 лв., към 31.12.2017 г. 2000 лв., към 31.12.2019 г. 26 000 лв., към 30.06.2020 г. наличните парични средства в касата на дружеството са 96 567, 62 лв. Това обстоятелство органите по приходите са установили от извършена проверка в информационните системи на НАП и при преглед на подадените и публикувани годишни баланси и отчети на дружеството, както и от представената оборотна ведомост. Не е спорно също така и обстоятелството, установено от органите по приходите в ревизионния доклад и в решението на решаващия административен орган, че наличните запаси от стоки през периода 2016 г. 30.06.2020 г. са се увеличили съответно от 607 хиляди лева на 1 183 хиляди лева към 31.12.2017 г., 1 570 хиляди лева към 31.12.2018 г., 2 215 хиляди лева към 31.12.2019 г. и 2 302 575, 31 лв. към 2020 г. От съдържанието на ревизионния доклад се установява, че изводите на органите по приходите са съобразени с обстоятелството на 3 притежавани сметки от ревизираното лице в Прокредитбанк ЕАД [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]. В ревизионния доклад е установено обстоятелството, че за 2016 г. от банкова сметка на ревизираното лице по сметката на дружеството са били преведени общо 54 400 лв., като от дружеството са били възстановени на лицето 65 000 лв. За 2017 г. съобразно отразеното в ревизионния доклад от ревизираното лице са били преведени на дружеството 58 000 лв., дружеството е възстановило на лицето 88 350 лв. За 2018 г. съобразно отразеното в ревизионния доклад ревизираното лице е превело на дружеството 119 500 лв., като дружеството е превело на лицето 152 600 лв. За 2019 г. съобразно установеното в ревизионния доклад лицето е превело на дружеството 221 950 лв., от дружеството са възстановени на лицето 197 825 лв. За 2020 г. съобразно отразеното в ревизионния доклад ревизираното лице е превело на дружеството 0 лв., от дружеството са преведени на лицето 6213 лв. По този начин за 2016 г. е установена разлика от 10 600 лв., за 2017 г. е установена разлика от 30 350 лв., за 2018 г. е установена разлика от 33 100 лв., за 2019 г. е установена разлика от 21 525 лв., за 2020 г. е установена разлика от 6213 лв. От заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза, с уточненията, направени в съдебно заседание се установява, че за 2016 г. по една от банковите сметки на ревизираното лице, от сметката на лицето в полза на дружеството са преведени съответно за 2016 г. 80 350 лв., за 2017 г. 58 000 лв., за 2019 г. 119 500 лв. Съответно от дружеството са преведени по сметката на ревизираното лице за 2016 г. 60 000 лв., за 2017 г. 70 350 лв., за 2018 г. 173 320 лв., за 2019 г. 197 875, 49 лв., за 2020 г. 6700, 65 лв. По втората сметка на лицето експертизата е установила преведени средства от лицето в полза на дружеството 517 лв. и преведени суми от дружеството в полза на лицето 830 лв. Експертизата е установила по отношение на третата банкова сметка на лицето за 2018 г. преведени суми от дружеството в полза на лицето 515 500 лв., от които 100 000 лв. с основание разпределение на дивидент, а за 2019 г. сума в размер 552 330 лв. При така съобразените обстоятелства, от съдържанието на експертизата се установява, че по отношение на втората банкова сметка на лицето сумата, постъпила от дружеството по тази сметка на лицето е в размер на 508 246, 14 лв., като от нея се изключват сумите от дивиденти. Установява се, че сумата преведена от лицето в полза на дружеството е в размер на 475 800 лв., или е налице разлика в размер на 32 446 лв. По отношение на другата банкова сметка на лицето експертизата е установила преведени от търговското дружество в полза на ревизираното лице парични средства за 2018 г. в размер на 415 500 лв., без тези представляващи дивидент и за 2019 г. 552 330 лв. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Посоченото за солидарно отговорно лице трябва недобросъвестно да е извършило плащания от имуществото на юридическото лице, които може да се окачествят като скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило цялото или част от имуществото на юридическото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. По делото съществуват обстоятелства, които несъмнено се установяват от събраните по делото доказателства и по които страните не спорят това са обстоятелствата на установени публични задължения на търговското дружество за ревизираните периоди и обстоятелството, че за ревизираните периоди управител на търговското дружество е Н. А. П.. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството че дружеството има изискуеми публични задължения за данъци. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че в периода на формиране на тези задължения, управител на търговското дружество е Н. А. П.. Следователно са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК за процесните периоди лицето е управител на търговското дружество, за процесните периоди дружеството има неизплатени данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество. Подлежи на изследване въпроса дали може да се направи извода за недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Доколкото органите по приходите не са установили обстоятелства на недобросъвестно извършени плащания в натура, както и отчуждаване на имущество на търговското дружество по цени, значително по-ниски от пазарните, това са обстоятелства, които тази съдебна инстанция не следва да изследва. Обстоятелството, на което основават изводите си органите по приходите и което подлежи на изследване от тази съдебна инстанция е това дали е налице отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или пък недобросъвестно извършени плащания в пари от имуществото на търговското дружество, представляващо скрито разпределение на печалбата. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на тази предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изводите си съдът съобразява и с нормата на § 1, т. 5, б. "а" от ЗКПО, съгласно която скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". от заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза, стр. 8 от същото, експертът е установил, при прегледа на сметка 493 разчети със собственика, направени вноски от лицето от негово име по банковата сметка на дружеството, които не са били взети предвид в ревизионния доклад. За 2018 г. експертизата е установила внесени парични средства в брой по банковите сметки на дружеството в размер на 232 100 лв., за 2019 г. 1 072 445 лв., за 2020 г. 26 040 лв. При изслушване на заключението в съдебно заседание, то е било потвърдено от експерта, като съобразно дадените отговори във връзка с тези суми, вещото лице не е видяла осчетоводени върнати суми от търговското дружество на управителя. Съобразно дадените отговори в съдебно заседание, при изслушване на заключението, при изготвяне на експертизата, вещото лице е сравнявала извлеченията по банковите сметки с осчетоводяванията, както и с годишните отчети. Съгласно експертното заключение, съобразено и с направеното уточнение в съдебното заседание, получените от лицето парични средства от търговското дружество са съответно за 2019 г. 2600 лв., за 2020 г. 150 лв. по едната банкова сметка, съответно за 2016 г. 69 256, 89 лв., за 2017 г. 93 363, 33 лв., за 2018 г. 173 320 лв., за 2019 г. 197 875, 49 лв., за 2020 г. 6700, 65 лв. При преглед на движението на сметка с титуляр на сметката физическото лице, експертизата установява общо преведени от дружеството на физическото лице за 2018 г. 515 500 лв., за 2019 г. 552 330 лв. Съгласно експертното заключение, както правилно е приел и първоинстанционния съд, от дружеството са получени 1 796 902 лв., докато от ревизираното лице са получени,, върнати са му 1 603 336, 36 лв. По делото са приети без оспорване представените на вещото лице счетоводни регистри. Както правилно е приел първоинстанционният съд разликата е в размер на 193 565, 64 лв. Несъмнено е обстоятелството, същото не е предмет на спора, че към датата на прехвърляне на дяловете 30.06.2020 г. дружеството е разполагало с налични средства в брой в размер на 96 000 лв., за които не са представени доказателства да са били предадени на новия собственик. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че ако от сумата от 193 565, 64 лв. се извади сумата от 96 000 лв., то остатъкът, който е в размер на 97 565, 64 лв. изцяло покрива задълженията по изпълнителното дело в размер на 78 484, 99 лв. Правилно е и разбирането на първоинстанционния съд по отношение на разпределения дивидент за 2018 г. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, дори от посочената по горе сума от 193 565, 64 лв. да се извади сумата на дивидента за 2018 г. 107 372, 41 лв., то остатъкът от 86 193, 23 лв. също покрива размера на задълженията по изпълнителното дело 78 484, 99 лв. Следователно, както правилно е приел и първоинстанционният съд не е налице причинно следствена връзка между определеното като недобросъвестно действие намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по данни от информационните системи на НАП и подадените и публикувани годишни финансови отчети и баланси на дружеството е установено, че към 31.12.2016 г. дружеството е разполагало с налични парични средства в каса 115 000 лв., към 31.12.2017 г. 2000 лв, към 31.12.2019 г. 26 000 лв., към 30.06.2020 г. 96 567, 62 лв., докато сумата по изпълнителното дело е била в размер на 78 484, 99 лв. В хода на изпълнителното дело е съществувала информация за целите на принудителното събиране на публичните задължения на дружеството, имуществото на което не е било намалено с недобросъвестно действие, което да породи невъзможността да бъдат погасени задълженията. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза не се установява обстоятелството, че за периода 2016 2020 г. получените средства по банковата сметка на лицето от търговското дружество надвишават размера на предоставените от него средства за финансово подпомагане на дружеството общо с 58 738 лв. Освен, че не е установено извършването на действия на разпореждане, намаляващи имуществото на дружеството, наличието в определени периоди на разполагаеми средства в брой изключва причинно следствената връзка между поведението на управителя и непогасяването на задълженията на дружеството. Тази връзка е отречена и от обстоятелството, че задълженията са възникнали в продължителен период, за тях са съществували изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в периода на създаване на изпълнителното основание търговецът е бил действащо предприятие и е декларирал активи. Това е обстоятелство, обосноваващо поведение на приходната администрация да пристъпи към събиране на вземанията, като причина същите да не бъдат погасени. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Подадената частна жалба също е неоснователна. Определението на първоинстанционния съд в частта му за разноските е правилно. С решението си първоинстанционният съд е обосновал приложимостта на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, с определението е отхвърлено искането на лицето за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно посочения текст в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за приложимостта на посочената правна норма. В хода на съдебното производство е била назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която е съобразила заключението си със събрани доказателства, които не са били представени от ревизираното лице в хода на административното производство. Както правилно е приел и първоинстанционният съд е съществувала обективно възможността посочените доказателства да бъдат представени от самото ревизирано лице в хода на административното производство. При съобразяването на тези обстоятелства, като основателно се определя искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 7330 лв. и в размер на 668, 03 лв., представляващи внесена държавна такса за касационно обжалване. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение