Решение № 5732 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2018 г.

Решение № 5732 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Д. Колев срещу решение № 7068/27.11.2017 г. постановено по административно дело № 10967/2017 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано. Оспорва извода на съда, че със заявлението е поискана информация за платени средства на адвокатски дружества за "предварителни дейности по подготовка на законопроектите". Твърди, че това не е така и в тази връзка решението на съда е необосновано. Оспорва и извода на съда, че в случая е налице хипотезата визирана в чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Счита, че по този начин съдът дописва мотивите на административния орган. Иска оспорваното решение да се отмени и по съображения изложени в писмена защита и спора да се реши по същество, като се уважи жалбата му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Оспорва претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение като прекомерни. Ответникът по касация - Главният секретар на Народното събрание /НС/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото са представени писмени бележки от Народното събрание, което не е страна по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Колев срещу решение № 3 ДОИ-17-22/12.09.2017 г. на главния секретар на НС в частта, с която е отказан достъп до исканата обществена информация по т. 2 от заявление вх. № 3 ДОИ-17-22/30.08.2017 г. и е осъдил Колев да заплати деловодни разноски на НС в размер на 100 лв. От фактическа страна съдът е приел, че със заявление вх. № 3 ДОИ-17-22/30.08.2017 г. подадено до НС на Република България, Д. Колев е поискал достъп до обществена информация, на електронен носител, а именно: "1. Данни за всички адвокатски дружества, които за периода от деня на свикването /учредяване/ на 44-то НС до 31.07.2017 г. са получили парични средства от бюджета на НС /независимо от основанието за плащане и независимо от начина на плащане/, които данни да онагледяват: име на адвокатското дружество, седалище и ЕИК на всяко дружество; 2. Данни за общия размер на паричните средства /в лева, с ДДС/, които са заплатени на всички адвокатски дружества по т. първа от бюджета на НС, за периода от 1.01.2012 г. до 30.06.2017 г., независимо от повода за заплащане и независимо от начина /способа/ на плащане. " В заявлението изрично е конкретизирана дейността на НС във връзка, с която се търси достъп до обществена информация –дейността на съответните парламентарни комисии в НС, ангажирани с подготовката на законопроекти, е свързана с определени предварителни дейности по подготовка на законопроекти, внесени от съответните оправомощени от закона лица. С оглед на същата тази дейност по подготовка на законопроектите, съществуват официални данни, които сочат, че се ползват услугите на определени адвокати и адвокатски дружества. От правна страна съдът е посочил, че решението в оспорваната част е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че исканата от жалбоподателя обществена информация, както по т. 1, така и по т. 2 от заявление вх. № 3 ДОИ-17-22/30.08.2017 г. е обвързана от самия заявител в заявлението с предварителната дейност по подготовка на законопроектите, които се внасят от оправомощените по закон лица в НС и участието на адвокатски дружества в тази дейност. Съдът разглеждайки процедурата по внасянето, обсъждането и приемането на законопроекти в НС, регламентирана в глава Осма от Правилника за организацията и дейността на НС /ПОДНС/ е приел, че изводът на ответника в производството, че така поисканата информация не се създава, не се получава и не се съхранява в НС, е правилен. Посочил е, че не са налице доказателства, установяващи, че исканата от жалбоподателя обществена информация по т. 2 от заявлението му съществува при задължения субект и последният разполага с нея под някаква форма. Съдът е отчел, че в процесния случай е била налице хипотезата на чл. 33 ЗДОИ, но отказът макар и с неправилни мотиви – органът фактически е отказал нещо, което липсва, вместо на основание чл. 33 ЗДОИ да информира заявителя, че не разполага с исканата информация, като фактически резултат е законосъобразен. Посочил е, че липсващата обществена информация не може да бъде предоставена, поради което фактическият резултат за заявителя и при отмяна на отказа и връщане на преписката на органа с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона не може да доведе до фактически резултат, различен от постановения. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд решение № 3 ДОИ-17-22/12.09.2017 г. се е обжалвало само в частта, с която е отказано предоставянето на обществена информация по т. 2 от заявление вх. № 3 ДОИ-17-22/30.08.2017 г. Правилен е изводът на съда, че заявителят, в заявлението е конкретизирал информацията достъп, до която иска, а именно заплащанията на НС във връзка с предварителната дейност по подготовка на законопроектите, които се внасят от оправомощените по закон лица в НС и участието на адвокатски дружества в тази дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът погрешно е възприел поставеното в т. 2 от заявлението искане и го е стеснил без основание единствено относно плащания за "дейности по подготовка на законопроекти", което не било така. Изрично във заявлението заявителя – касатор в настоящото производство е посочил, че "Неминуемо дейността на съответните парламентарни комисии в НС, ангажирани с разглеждане на законопроекти, е свързана с определени предварителни дейности по подготовка на законопроектите, внесени от съответните оправомощени от закона лица. С оглед на същата тази дейност по подготовка на законопроектите съществуват официални данни, които сочат, че се ползват услугите на определени адвокати и адвокатски дружества", с което е очертал границите на исканата в т. 1 и т. 2 информация. С така направеното въведение няма неяснота относно информацията, която се иска. Противно на изложеното в касационната жалба, а и пред първоинстанционния съд, касаторът не е търсил по принцип информация за заплатените от НС парични средства от бюджета на НС за посочения в заявлението период. Подобно твърдение е опит да се измести предмета на спора. Ако се е търсила въобще информация, цитираният по – горе текст от заявлението е безпредметен и е неясно защо въобще е написан. Отправяйки заявление за достъп до обществена информация, заявителят следва недвусмислено да посочи информацията, която го интересува и достъп до която желае да му бъде предоставен. В случая от посоченото в заявлението ясно се определя обхвата на исканата информация и с оглед така възприетия обхват, е отговорено от задължения субект. Ако Колев е искал информация относно заплатените средства от НС на адвокатски дружества въобще, е следвало да формулира искането си съобразно така интересуващата го информация. Доколкото оспореният административен акт съдържа диспозитив, с който се отказва предоставяне на обществена информация, правилно съдът е разгледал спора по същество, а не е прекратил производството по делото. Изводите му относно противоречието в мотивите на органа са правилни. Съгласно чл. 33 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Съдебната практика приема, че актът на органа по чл. 33 ЗДОИ не подлежи на обжалване. Ако дадена информация не се създава и съхранява от сезиран със заявление за обществена информация орган, това не променя характера й на обществена информация. В случая информацията, свързана със заплащаните от НС парични средства на външни лица, вкл. адвокатски дружества, е обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Тъй като в заявлението е изрично конкретизирано, че се търси информация във връзка с подготовката на законопроектите, а с такава информация органа не разполага, то предоставянето и не следва да се откаже, защото информацията не е обществена, както е посочил органа в своето решение. В случай, че сезирания субект не разполага с информацията, лицето следва да се уведоми за това. В тази връзка е противоречието в мотивите на органа, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд. Изводите му за безпредметността на връщане на заявлението на органа за произнасяне с акт по чл. 33 ЗДОИ, са правилни. Връщането на преписката не би довело до постигане на резултата целен от заявителя – предоставяне на информацията, предмет на заявлението от 30.08.2017 г., поради липсата на такава у задължения субект. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Д. Колев да заплати на Народното събрание на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.