Решение № 9140 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Грюнберг Годеч ЕООД, чрез адв. Хорозов, против Решение 1352/09.11.2023 г. по адм. дело 309/2023 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за заплащане на сумата от 27 313,51лв., ведно със законната лихва за забава, представляващи дължимите, но непризнати без правно основание плащания за кампания 2019г. по мярка 12. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, издадено в противоречие с материалния закон, нарушение на процесуални правила и необоснованост. Посочва, че неправилно съдът е счел, че липсват предпоставките за присъждане на обезщетение. Твърди, че са налице незаконосъобразни действия от страна на служители при ДФЗ, които имат като последица генериране данни в ИСАК за правното основание за ползването на пасища, мери и ливади по договор за аренда по чл.37и ЗСПЗЗ с община Своге за кампания 2019 в ИСАК, различни от регистрираните от ОСЗ Своге, което води до лишаване от възможност да бъдат заявени данни, свързани с подпомагане и до лишаване правото дружеството да получи подпомагане за кампания 2019 г. Моли за отмяна на решението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касаторът се представлява и поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът по касация Държавен фонд Земеделие, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В постъпила молба на 06.03.2024 г. оспорва изцяло жалбата и моли да се остави същата без уважение. Счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ДФЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Грюнберг Годеч ЕООД против ДФ Земеделие за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на дружеството в размер на 27 313, 51лв., ведно със законната лихва за забава, които са претърпени пряко и в непосредствена връзка с незаконосъобразните действия /бездействия на служители на ДФЗ, изразяващи се в липса на отразяване от отговорните служители на фонда на вписаната информация от системата за идентификация и регистрация на животните, която се поддържа от БАБХ, за притежаваните от дружеството животни в животновъден обект с 2064-0126, поради което в интегралната информационна система са генерирани данни за правно основание, различни от регистрираните в ОСЗ Своге и дружеството е лишено от възможността в заявлението за подпомагане за кампания 2019 да заяви 30,94 ха /Мярка 12, НР1, СЕПП, ЗДП/ от арендния договор по чл.37и от ЗСПЗЗ с Община Своге. От фактическа страна административният съд установил, че с решение 1079 от 31.10.2022г. по адм. дело 1168/2021г. по описа на АССО, влязло в сила, по жалбата на Грюнгберг Годеч ЕООД, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., с изх. 02-230-2600/10531 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане със сумите, както следва: по Подмярка 13.1/НР - 17385, 30 лева; по СЕПП - 16 370, 02 лева; по Мярка 12/Натура 2000 - 14 644, 19 лева; по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания - 6 165, 67 лева или общо в размер на 54 565, 18 лева, както и в частта, с която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер, както следва: по СЕПП - 7 840 лева; по подмярка 13.1/НР 1 - 8326, 88 лева и е върната преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по подаденото заявление. След връщане на преписката ДФЗ е издал ново уведомително писмо с изх. 02-230-2600/10531 от 20.03.2023г., което понастоящем е предмет на обжалване по адм. дело 505/2023 г. пред АССО. Предмет на това производство са неоторизирани суми по заявлението за подпомагане на ищеца за кампания 2019г. / мярка 12, НР1, СЕПП, СПП, ЗДП, ЕЖСК-месо от ПРСР 2014-2020/. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия/бездействия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В случая, в хода на процеса е установено, че ОСЗ Своге е регистрирала правното основание за кампания 2019 за всички земеделски парцели - /15 имота, съгласно договор по чл. 37и ЗСПЗЗ с община Своге за общински мери пасища и ливади в землището на с. Брезе, в системата за идентификация на земеделските парцели, която се поддържа от МЗХГ. Община Своге е извършила проверка за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ по сключените договори за аренда на пасища, мери и ливади от ОПФ, като договорите за аренда не са били прекратени или изменени. ДФЗ е извършил последващи специализирани проверки на коригираното заявление за подпомагане, като не са установени несъответствия с критериите за подпомагане. Не може да се приеме, че това са незаконосъобразни фактически действия от страна на служители при ДФЗ, с които са генерирани данни за правното основание за ползването на ПМЛ от ОПФ от арендния договор по чл.37и от ЗСПЗЗ с община Своге за кампания 2019 в ИСАК, различни от регистрираните от ОСЗ Своге, вследствие на които процесът на подаване на заявление за подпомагане за кампания 2019 да е опорочен. Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Настоящият съдебен състав, споделя извода на съда, че етапите от административното производство по одобряване, намаляване или изплащане на оторизираната сума по мерките за кампания 2019г. и съответните действия на администрацията са част от административното правоотношение /сложен фактически състав/, който завършва с издаването на административния акт. Установяването на материалноправните основания за отпускане на исканата финансова помощ, съответно моментът на предоставянето ѝ е дължимо в предвиденото от закона административно производство и не може да се реализира в първоинстанционното производство, тъй като административното производство по оторизиране и изплащане на сумите не е приключило. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, представлява достатъчно основание за отхвърляне на иска, но следва да се отбележи и, че ищецът не е доказал причинна връзка между твърдяната вреда и бездействието на служителите на ДФЗ. Следователно, съдебното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение