Решение № 1160 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Иванова против решение 4691 от 12.07.2023 г. по адм. дело 3694/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 220/ 27.03.2023 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) и е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е необоснован и е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени условията за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителен директор на НАП оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно съдът приема, че заповед 220 от 27. 03.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е издадена от компетентен административен орган (съгласно чл. 13, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията) и в предвидената в чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Възраженията за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт правилно са приети от състава на първоинстанционния съд за неоснователни. В заповедта е посочено правното основание за нейното издаване, което съвпада с фактическото. Прекратяването на служебното правоотношение в срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не изисква излагане на изрични мотиви, поради което, както административният съд правилно приема, липсата на конкретни съображения не съставлява нарушение във формата на административния акт. Неточното изписване на адреса на жалбоподателката също не опорочава административния акт, тъй като няма отношение към волеизявлението на административния орган. Както административният съд правилно отбелязва, липсата на указания относно начина на оспорване и срока за това, е основание за прилагане на по-дълъг срок за обжалване на заповедта съгласно чл. 140, ал. 1 АПК и не представлява нарушение във формата, обосноваващо отмяна на административния акт. При издаване на заповедта са спазени и административнопроизводствените правила- административното производство е по инициатива на органа по назначаването и не изисква ангажиране на доказателства от страна на държавния служител, който може да оспори заповедта с конкретни възражения срещу нейното издаване. В съответствие със законовата уредба и обосновано от представените доказателства първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено след изпълнение на изискванията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая при правилно тълкуване на закона и в съответствие с доказателствата административният съд приема, че изброените условия са изпълнени. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба като директор на дирекция Комуникации в Централното управление на НАП, считано от 04.07.2022 г. (заповед 1483 от 28.06.2022 г.), а служебното й правоотношение е прекратено, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, с оспорената заповед 220 от 27.03.2023 г., считано от 28.03.2023 г. При тези факти правилно е преценено, че заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на служебното правоотношение, условията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, административният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Доводът на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, тъй като е изпълнявала задълженията си добросъвестно, правилно, качествено и в срок, правилно е приет от първоинстанционния съд за неоснователен. Едногодишният срок за изпитване по цитирания текст е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването, на когото е предоставена възможност за преценка на наличието на професионална качества и способности на служителя за изпълнение на заеманата длъжност. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е в правомощията на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е специална и няма връзка с основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, още повече че до прекратяване на служебното правоотношение в рамките на срока за изпитване служителят може и да не бъде атестиран. Поради това доводът на жалбоподателката, е атестационната оценка е от значение за прилагането на чл. 12, ал. 1 ЗДСл не може да бъде споделен. Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, обстоятелството, че жалбоподателката е назначена на длъжността след проведен конкурс, също не води до незаконосъобразност на заповедта. Провеждането на конкурс е задължително условие за постъпване на държавна служба (чл. 10, ал. 1 ЗДСл) и не изключва приложението на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, още повече че в случая служителката Иванова е назначена на длъжността със срок за изпитване, считано от 04.07.2022г. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност на органа по назначаването да прецени наличието на необходимите професионални качества и способности у служителя с оглед характера и изискванията на заеманата длъжност. Доводът за противоречие на заповедта с целта на закона също е неоснователен. Смисълът на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е да създаде условия за ефективно изпълнение на държавната служба от компетентни и доказали своите професионални и лични качества служители и в случая тези изисквания са изпълнени. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Национална агенция за приходите сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, второ отделение