Решение № 12008 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за отмяна на влязло в сила Решение 4932 от 22.07.2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело 7371/2019 г., оставено в сила с Решение 1233 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 6144/2022 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С позоваване на Решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на СЕС и Определение на Съда по публичната служба от 27 Септември 2011г. по дело F-55/08 DEP, се развиват съображения относно правото на ефективна правна защита, добросъвестността на Електроразпределение север АД по повод организиране на защитата му в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление (НП) НП 424 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както и в производството по адм. дело 7371/2019 г. по описа на АССГ. Сочи се, че дружеството е разполагало с юрисконсулти, които са могли да го представляват в посочените съдебни производства, поради което не е имало необходимост от ангажиране на адвокат. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 АПК се твърди, че са налице две съдебни решения, които по противоречив начин са разрешили идентичен правен спор Решение 1349/31.01.2019г., постановено по адм. дело 12433/2018г. на ВАС и процесните съдебни решения. Подателят на искането сочи, че са налице множество съдебни решения, разрешаващи по различен начин идентични правни казуси, поради което моли да бъде допусната отмяна и на основание чл. 239, т. 4 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по искането за отмяна "Електроразпределение Север" АД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С решение 4932 от 22.07.2021 г., постановено по адм. дело 7371/2019 г. по описа на АССГ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, както следва: обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 356 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-424/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 1458/2015 г. на Районен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; - обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 356 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-424/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 123/2016 г. на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД и сума в размер на 553,81 лв., представляваща разноски по делото. С решение 1233 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 6144/2022 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, решението на АССГ е оставено в сила. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК: В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на цитирано основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но които не са били известни на страната по обективни причини, въпреки че тя е проявила дължимата й грижа за активното участие в съдебното производство и за ангажирането на относими доказателства. Тези факти, несъобразени от съда, могат да създадат вероятност съдебният акт да се окаже подлежащ на последваща отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 във връзка с отправено преюдициално запитване за тълкуване принципа на ефективност, като се изясни дали той допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. В константната практика на ВАС последователно е обосноваван изводът, че решение на СЕС, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което е направено тълкуване на норма от правото на ЕС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанията за отмяна по чл. 239 АПК не могат да бъдат прилагани разширително чрез включване в тях и на акт на СЕС, постановен по реда на чл. 267 ДФЕС, защото това ще противоречи на принципа на стабилитет на съдебния акт. Освен това, трябва да се има предвид, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания като източник на правото, подлежат на публикуване. Текстът на чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС предвижда съобщението, съдържащо датата и диспозитива на решението и определението на СЕС, слагащи край на производството, да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита по отношение на третите лица, че е изпълнена презумпцията за тяхното узнаване. Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 на СЕС, е публикувано в брой С 55/19.02.2011 г. на Официален вестник на ЕС, поради което от този момент решението се счита, че е узнато от третите лица и поради това същото не изпълва хипотезата на новооткрито обстоятелство. Тези мотиви са относими и към определението от 27.09.2011 г. по дело F - 55/08 DEP на Съда на Публичната служба. В допълнение следва да се посочи, че цитираното по - горе решение на СЕС не запълва предмета на спора, висящ пред националния съд. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК: За да е налице посочената хипотеза е необходимо да има две влезли в сила, но противоречиви съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, в който случай съдът е задължен с нормата на чл.244, ал.2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. КЕВР претендира отмяна на решението на основание чл. 239, т. 4 АПК, като се позовава на Решение 1349 от 31.01.2019 г., постановено по адм. дело 12433/2018г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено осъдително Решение 5064 от 27.07.2018г. по адм. дело 6455/2017г. на АССГ. Вместо това предявеният от Електроразпределение Север АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. В случая не се установява твърдяната от КЕВР идентичност в предмета на правния спор между посоченото съдебно решение и процесните такива претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения /произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища/. Противоречие между двете съдебни решения ще има, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет, който разрешават по различен начин, а данните по делото ясно сочат липсата на такава идентичност. Следователно в случая не е налице един от съществените елементи на хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК и предявеното искане за отмяна на това основание е неоснователно. По така изложените съображения, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, подадена от КЕВР, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, в полза на "Електроразпределение Север" АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 200 лв., който размер не е прекомерен, тъй като съответства на минималния размер, предвиден с чл. 9, ал. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия