Решение № 3653 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2013 г.

Решение № 3653 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Ангелова, против решение № 3393 от 20.05.2013 г. по адм. дело № 718/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 36 състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-040-6500/2984 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция; преписката е изпратена административния орган за ново произнасяне и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 710 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Калина Йозова Агушева срещу процесното уведомително писмо. В съдебното заседание пред ВАС не се представлява. Ответникът - Калина Йозова Агушева от гр. Свищов, чрез процесуалния си представител адв. Йончева, в писмени бележки и в съдебно заседание пред ВАС, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано, съобразено със заключението на съдебно - техническата експертиза по делото, установяваща, че недопустимата за подпомагане площ в процесния БЗС е 4,56 ха, а не 27,27 ха от общо заявените 66,40ха. Освен това счита за безспорно установено, че заявените за подпомагане площи попадат в частта, която е заснета със сателитни снимки през 2009 г., което прави допустимия за подпомагане слой за 2010 г. неактуален към момента на извършване на проверката по дистанционен път. Намира за правилна преценката на съда, че при липса на актуална графична база за 2010 г., както и на доказателства за извършена проверка на място, административният орган е направил необоснован извод, че процесният БЗС следва да бъде изключен от подпомагане. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е установил, че жалбоподателят Калина Йозова Агушева е подала общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г., с което е заявила за подпомагане 3 броя БЗС с обща площ от 66,41 ха по СЕПП. С оспореното уведомително писмо е установена недопустима площ в размер на 27,27 ха по СЕПП, поради което е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 12149, 41 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4988,92 лв. Констатирано е от съда, че в уведомително писмо е посочен само един от заявените 3 броя БЗС - а именно БЗС № 53672-147-1-1; като правно основание за постановения отказ е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при съществено нарушение на административно - производствените правила и в противоречие с материалния закон. Този извод съдът е обосновал с изслушаната СТЕ и писмените доказателства по делото, от които се установява, че кандидатът е заявил за подпомагане 3 бр. БЗС с обща площ в размер 66,41 ха по СЕПП и АПП 13, както и че при извършена на място проверка на 04.02.2009 г., от типа бързи проверки, БЗС № 53672-147-1-1 е определен като допустим. Вещото лице също е извършило оглед на място и е констатирало, че недопустимата за подпомагане площ е 4, 56 ха. При тази констатация на вещото лице, съдът е приел за оборени фактическите констатации на административния орган за недопустима площ в размер на 27,27 ха. На следващо място съдът е установил, че видно от писмо изх. № 11336/10.07.2012 г. на зам. министъра на земеделието и храните, заявените от жалбоподателя площи попадат в частта от територията на страната, покрита със сателитни снимки от 2009 г., което според съда компроментира актуалността на допустимия слой по отношение на процесното заявление, подадено през 2010 г., доколкото е възможно през 2010 г. констатациите за заявените площи да се различават съществено от заснетото през 2009 г. Приел е, че при подобна неяснота за административния орган е възникнало задължението да изясни въпросите по действителното положение на място, като включи заявените за подпомагане площи в плана за извършване на проверка на място. Преценил е още че, при липса на актуална графична база за 2010 г., както и на доказателства за извършена проверка на място, административният орган е направил необоснован извод, че процесния БЗС следва да бъде изключен от подпомагане. В тази връзка, от представеното по делото писмо изх. № 11-336/10.07.2012 г. на МЗХ, е установил, че специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", окончателен за 2010 г., е предаден на ДФЗ с писмо рег. индекс № 13-6185/21.06.2011 г., след като жалбоподателят вече е подал заявлението си и не е имал възможност да извършва корекции в него. Направената промяна в допустимия слой, според съда не е била съобщена на жалбоподателя по надлежния законов ред, поради което той не е могъл да възрази срещу нея и като последица заявените от него БЗС са се оказали частично извън допустимия слой. На последно място съдът е приел, че уведомителното писмо е и немотивирано, доколкото едва с приета СТЕ и с писмо на МЗХ изх. № 11-336/10.07.2012 г., са установени фактическите основания за отказ, както и не е посечено коректното правно основание. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Административният съд подробно е обсъдил и изяснил фактическата обстановка и приложимото право, като след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, е изложил подробни, обстойни и законосъобразни изводи, които настоящият съдебен състав споделя. Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е немотивиран, доколкото едва с приетата съдебно - техническа експертиза и с писмо изх. № 11-336/10.07.2012 г. на МЗХ, са установени фактическите основания, въз основа на които е постановен отказът - а именно, че площите са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние. Такова фактическо основание не е посочено в административния акт, нито съответстващото му правно основание на чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП - правното основание за отказ, посочено в уведомителното писмо (Колона 5 от таблицата) е чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Освен това следва да се посочи, че в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо е посочен единствено БЗС № 53672-147-1-1 с декларирана площ 51.09 ха, а по делото е безспорно (установява се и от СТЕ и от писмо изх. № 11-336/10.07.2012 г. на МЗХ), че земеделският производител е заявил за подпомагане три броя БЗС: № 53672-147-1-1, № 53672-72-1-1, № 53672-208-2-2, с обща площ 66,41 ха. Съдът точно е установил ( видно и от писмо вх. № 11336/10.07.2012 г. на зам. министъра на земеделието и храните), че заявените от жалбоподателя площи попадат в частта от територията на страната, покрита със сателитни снимки от 2009 г., поради което правилно е приел, че същите не могат да се считат за актуални по отношение на заявление, подадено през 2010 г. и при окончателно определен слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2010 г. - с писмо рег. индекс № 13-6185/21.06.2011 г. Следователно законосъобразен е изводът на съда, че при извършената административна проверка е допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила от страна на ДФЗ, поради това, че допустимият слой площи за подпомагане е бил променен след подаване на заявлението, след като кандидатът е очертал БЗС въз основа на предоставения му картен материал, и не е имал възможност да извършва корекции на вече заявените и очертани БЗС. Не е бил уведомен по надлежния ред и не му е дадена възможност да се запознае с материалите и евентуално да направи възражения, които ако са били разгледани, вероятно резултатът от уведомително писмо би бил различен. Правилно административният съд е обосновал материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Този извод кореспондира с доказателствата по делото, в това число свидетелските показания и изслушаната и неоспорена съдебно - техническа експертиза. Последната, след оглед на място, е дала отговори на въпросите в БЗС № 53672-147-1-1 има ли храсти и дървета, на какво разстояние, каква квадратура заемат, какъв е броя и размера на дърветата, на каква възраст са и от колкото време се намират в това БЗС, всичките относими към приложението на Наредба № 5 от 10.03.2010 г., е установила наддекларирана площ в размер на 4,56 ха. Експертизата не е оспорена от страните. При тези данни, административният съд правилно е приел, че са оборени фактическите констатации на административния орган за недопустима площ в размер на 27,27 ха. С оглед експертизата и противно на твърденията в касационната жалба, в хода на съдебното производство, земеделският стопанин е доказал, че е извършил агро - технологичните мероприятия и следователно е поддържал земята си в добро земеделско и екологично състояние. Тук следва да бъде посочено, че релевантно за правото на подпомагане е действителното състояние на парцелите, а не описанието им според специализирания слой "Допустими за подпомагане площи", поради което съдът правилно е преценил процесното УП за незаконосъобразно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 400 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие (л. 10 от касационното дело). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение