Решение № 119 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 53/2014 г.

Решение № 119 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 53/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. К., чрез служебния му защитник адвокат В. Д. от АК - [населено място], срещу решение № 188 от 15 ноември 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти наказателен състав, по внохд № 346/2013 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 26 от 19 юни 2013 г. на Хасковския окръжен съд, постановена по нохд № 759/2012 г. по описа на този съд. В касационната жалба е релевирано единствено отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се твърди, че наложеното на подсъдимия К. наказание е явно несправедливо, макар и определено в рамките на нормата на чл. 116 от НК, защото е индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, което е неправилно. Съответно на това оплакване е и единственото отправено до съда искане за намаляване на наложеното на подсъдимия К. наказание до предвидения в закона минимум за това престъпление. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим С. К. участва лично и със служебния си защитник адвокат Д., която поддържа жалбата при заявеното в нея отменително основание и доводи, които намира, че го подкрепят. В рамките на правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият К. не изразява становище и не сочи конкретни доводи и съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания въззивен съдебен акт е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият С. С. К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2012 г., в землището на [населено място], Хасковска област, по расистки подбуди и с особена жестокост умишлено е умъртвил Г. С. М. от [населено място], поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 11, предл. 2 във вр. чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил деянието и по хулигански подбуди. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 27.02.2012 г. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия К. и е извършено надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия К. е неоснователна. Единственият повод за недоволството на подсъдимия К. от постановения въззивен съдебен акт, е тежестта на наложеното му наказание от осемнадесет години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл. 116 от НК. Известно е, че решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта, което следва от разпоредбата на чл. чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК. Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект, като е насочено и към постигане на посочените в чл. 36 от НК цели. За извършеното от подсъдимия престъпление са предвидени алтернативните наказания лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За направения избор при индивидуализацията на наказанието, а именно - то да бъде определено в рамките на първата алтернатива, съдилищата са изложили подробни и убедителни съображения (л. 162 - 163 от нох дело и с. 43 от внох дело), които касационната инстанция не намира причини да не сподели изцяло, поради което не следва да ги повтаря. В тази законова рамка предходните съдебни инстанции прецизно и подробно са обсъдили всички установени по делото обстоятелства, касаещи критериите по чл. 54 от НК. Надлежно са отчетени липсата на минали осъждания по отношение на подсъдимия и възрастта му при извършване на престъплението - едва 21-годишен. Съобразени са в необходимата степен и свързаните с начина на израстването му фактори, оформили неговия светоглед и развили склонност към агресия във взаимоотношенията му с хората. От друга страна, са взети предвид характеристиките на самото деяние и на дееца, които не позволяват прекомерната снизходителност, претендирана и с касационната жалба - определяне размера на наказанието при предвидения в закона минимум от петнадесет години лишаване от свобода. Безпричинното лишаване от живот на напълно непознат възрастен човек, само поради предполагаема от подсъдимия негова етническа принадлежност, при проявени от страна на подсъдимия упоритост за осъществяване на намерението (в два последователни дни) и ярост и ожесточение при умъртвяването (множество порезни рани, някои с голяма дълбочина и с прилагане на значителна сила -експерти Е., В. и Б.), сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Все в тази насока съдилищата надлежно са съобразили и правилно са оценили наличните по делото данни за подсъдимия К. - негови характеристики и предходно асоциално поведение, съдържащи се в приложената справка на л. 180, т. 2 от ДП, както и констатациите на експертите (Г., В. и В. от СППЕ) за високи стойности на телесна агресия и наличието на агресивно недоверие у подсъдимия. Всички посочени обстоятелства дават основание за извода, който касационната инстанция прави, че така определеното по вид и размер наказание на подсъдимия К. удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите по чл. 36 от НК, като не разкрива очевидното несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, вложено в нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение