Решение № 6998 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14342/2008 г.

Решение № 6998 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14342/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по (касационна) жалба на адв. Вл. Калудин в качеството му на пълномощник на Шабан Абдулах Абдулсатер - гражданин на Ирак, срещу решение № 787 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1398/2008 г. на Административен съд - София-град. С жалбата се твърди неправилност на съдебното решение без да се конкретизират и обосновават отменителните основания и се иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба и излага аргументирано становище в тази посока. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК вменява на касационната инстанция задължението служебно да провери оспорения акт с оглед неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства при следните съображения: С решението АССГ е отхвърлил жалбата на Шабан Абдулах Абдулсатер - гражданин на Ирак срещу заповед № ЗДМ-40 от 21.01.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" - НСП, с която на осн. чл. 41, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ", както и "забрана за влизане в РБ" за срок от десет години. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт не противоречи на материалния закон, издаден е от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма. Чужденецът не е удостоверил влизането си в страната ни по законоустановения ред, поради което правилно му е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Решението е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е събрал в пълен обем относимите към спора доказателства и е изяснил напълно фактическата обстановка по делото. По отношение на касатора е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ - принудително отвеждане до граница. Основанието за налагането й, съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Правилно съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 41, т. 1 от закона, компетентният административен орган по чл. 44 от ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за налагане на принудителната административна мярка. В този случай той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и като такива - задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - в случая - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, както е приел и решаващият съд. В рамките на съдебното обжалване на жалбоподателя е предоставена възможност да се брани срещу установените в административното производство факти. Пред първоинстанционния съд не са направени възражения и не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. Административният орган обаче е допуснал нарушение на материалния закон, което първоинстанционният съд е констатирал (л. 69 от делото), но не е санкционирал. Видно от приложените доказателства оспорената заповед № ЗДМ-40 от 21.01.2008 г. (л. 11) не е подписана от чужденеца, не е отбелязано същият да е запознат с нейното съдържание на езика, който владее, не е посочено името на преводач, нито е отбелязана датата на връчването й. Няма данни също така дали владее български език. Основен принцип на административния процес, установен от нормата на чл. 14, ал. 1 е, че производствата по същия кодекс се водят на български език. Съгласно чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. Назначаването на преводач става от органа, водещ административното производство. По този начин законодателят е осигурил възможността на лицата, които не владеят български език да участват пряко в производството, да представят доказателства, да се запознават с преписката и т. н. В случая административният орган е нарушил изискването на закона да назначи преводач на касатора на езика, който владее, поради което издаденият административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за продължаване на административното производство в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 2 от АПК . Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,