Решение № 14020 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2009 г.

Решение № 14020 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Илка Никифорова Варадинова против решение от 17.02.2009 година по адм. дело № 05026/2006 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № РД-09-595 от 10.10.2006 година на кмета на Столична община, район "Надежда" за одобряване решение № 18 по протокол № 5 от 19.06.2006 година на техническа комисия относно имот пл. № 40336, к. л. 118 в местността "Северен парк". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната община не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно основното обстоятелство - реализирани ли са върху имота паркови насаждения. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Илка Никифорова Варадинова против заповед № РД-09-595 от 10.10.2006 година на кмета на Столична община, район "Надежда". С нея е одобрено решение № 18 по протокол № 5 от 19.06.2006 година на техническа комисия, с което имот пл. № 40336, к. л. № 118 съгласно помощния кадастрален план от 2004 година на местността "Северен парк" е определен изцяло, като застроен. Възразила е, че върху имота няма реализирано строителство и е поискала още с жалбата допускане на съдебно-техническа експертиза със същата задача. Видно от приложената административна преписка, процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е инициирана с искане на жалбоподателката до кмета на общината за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Към него е приложила удостоверение, че имот пл. № 40336, кад. л. 118 е регистриран съгласно одобрената карта на наследници на Никифор Спасов Георгиев. Искането й е разгледано от техническа комисия на 19.06.2006 година. Помощният орган с решение № 18 е определил целия имот, като застроен. В него обаче липсва каквото и да било посочване на извършени благоустройствени мероприятия или застрояване, което обстоятелство само по себе си води до немотивираност на административния акт. Отбелязаните на скицата две тополи не могат да се приеме, като мотивировка към решението на техническата комисия и заповедта за одобряването му. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. След проверка в техническата служба на Столична община, район "Надежда" и след посещение на място експертът е установил, че имотът попада в терен извън регулация, поради което за него няма никакво планово отреждане. Той е незастроен и се е самозалесил с нетрайна дървесина (храсти и малки тополи). В съдебно заседание на 22.05.2008 година, вещото лице е допълнило, че съседният парцел № 1 е отреден за парк и е отворен по регулационния план от 1963 година. Процесният имот обаче не попада в границите на регулационния план на местността "Северен парк" и е изцяло извън планови и регулационни предвиждания. Съдът не е възприел заключението на вещото лице и в двете му констативни части с мотива, че то не е специалист по озеленяване и съответно не притежава специални знания във връзка с реализация на парково строителство. Последното е обобщено, като тревни площи, алеи и площадки, залесяване с едра и дребна растителност, предназначено за широко обществено ползвани и като място за отдих и развлечение на гражданите. На следващо място съдът не е възприел и заключението на вещото лице, че имотът се намира извън регулационните предвиждания. За целта се е позовал на констатацията му, че парцел № 1 не е затворен, което е равносилно на липса на регулационна граница и процесният имот попада в рамките на тази регулация. По тези съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. На първо място първоинстанционният съд не е съобразил, че заповедта на кмета, с която се одобрява решението на техническата служба и самото решение не съдържат обстоятелствена част, доколкото не е посочено никакво застрояване, нито дори едно обществено мероприятие, което да обосновава извод, че имотът е изцяло застроен. Това само по себе си съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК към формата на административния акт. Подобни данни не са отразени и в приложеното удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скицата към него. По този начин е допуснато и неспазване от съда на основното правило, въведено в чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест. То ясно и категорично задължава административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта (а в конкретния случай такива напълно липсват) и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На трето място съдът е постановил решението си, изцяло игнорирайки констатациите и заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но е задължен да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Това задължение също е нарушено. Единственият мотив на съда да не приеме експертизата е, че вещото лице не е специалист по озеленяване и парково строителство. Липсата на достатъчна компетентност на експерта обаче не може да е повод за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. В този случай съдът е следвало да възложи изпълнението на експертизата на специалист, от чиято компетентност са поставените задачи. Така допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са довели до неправилност на решението и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Само по този начин могат да се изяснят всички въпроси и факти, имащи значение за правилното решаване на спора. На първо място такива са обстоятелствата дали имотът попада в рамките на плановите предвиждания за Северен парк. На второ - дали съществуващата върху него растителност може да се квалифицира, като елемент от озеленяване и парково строителство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение