Решение № 9606 от 26.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Максима България" ЕООД, ЕИК 131324923, гр. София, [улица], представлявано от управителя П. П., чрез адв. Вълков, срещу Решение 275/10.01.2024 г., постановено по адм. д. 9952/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 842/25.08.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 вр. чл. 68 вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на касатора е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно процент на намаление на цената на предлагани за продажба стоки (продукти с марката Деликатес Житница , сред които варено-пушено свинско филе) в разпространявани седмични брошури, които се маркират на каса на посочена пред тях на етикет цена без да е намалена, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд при преценката на доказателствата да съобрази естеството, нормативно установената цел и съдържанието на оспорения акт. Поддържа се неправилност на извода на АССГ, че е изпълнен фактическият състав на нелоялна търговска практика. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени и административният акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Станев, който поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба, председателят на КЗП, не ангажира становище в тази инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения. Установените от АССГ факти са следните: На 30.05.2023 г. служители от на РД Монтана при КЗП осъществили проверка в магазин "Т-Маркет" в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, ул. Търнавска 41а, стопанисван от касатора, за резултатите от която е съставен Констативен протокол К-2742339 от 30.05.2023 г. В него е отразено, че в рекламната брошура на търговеца за периода от 30.05.2023 г. до 05.06.2023 г., на страница 5 е налично съобщение за -20% на всички продукти с марка "Деликатес Житница", придружено със снимки на различни артикули с посочената марка, под тях с дребен шрифт и знак * е отбелязано не важи за стоки, участващи в други промоции . Извършена е контролна покупка, включваща и 3 разфасовки на варено пушено свинско филе "Деликатес Житница" с различно тегло, за която е издаден фискален бон 0000305340/30.05.2023 г. Разфасовките се предлагали в отворена хладилна витрина, като на рафта пред тях бил поставен етикет с информация за нетното количество, цена за килограм, вид на стоката, дата 28.05.2023 г. и надпис "Акция". Върху всяка разфасовка е наличен етикет на производителя с данни за нетното количество продукт. Произволно са избрани три броя разфасовки. От търговеца е предоставена разпечатка на етикета, с който е обявена продажната цена за единица мярка (килограм) - 30,29 лв. /кг., идентичен с етикета, сниман от проверяващите с мобилно устройство. Двата етикета не съдържат информация относно наличието на намаление в размер на 20 % от продажната цена за периода от 30.05.2023 г. до 05.06.2023 г., въпреки че тези стоки не участват в други промоции предвид поставеното условие за прилагане на отстъпката. На търговеца е указано до 02.06.2023 г. да предостави справки и становища относно продуктите по констативния протокол, което не е сторено. На 05.06.2023 г. на електронната поща на КЗП, РД Монтана е получено писмо от касатора, сочещо, че на територията на гр. Бяла Слатина са разпространени 3000 бр. рекламни брошури, а в търговския обект 1600 бр. или общо 4 600 броя. Докладна записка изх. Ц-02-1363/12.07.2023 г. на главен директор на ГД "Контрол на пазара" при КЗП съдържа описание на установените факти и становище, че при извършване на дейността си "Максима България" ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68 г, ал. 4 вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Докладната записка е разгледана в т. 4 на заседание на КЗП, проведено на 01.08.2023 г. (протокол 26). Прието е решение, че "Максима България" ЕООД при упражняване на дейността си използва нелоялна търговска практика като предоставя невярна и подвеждаща информация относно процент на намаление на цената за предлагани за продажба стоки (продукти с марка "Деликатеси Житница" в т. ч. варено пушено свинско филе), в разпространявани седмични брошури, които се маркират на касата на посочена пред тях на етикет цена, без да е намалена - нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68 г, ал. 4 вр. чл. 68в ЗЗП. Последвало издаване на оспорената Заповед 842/25.08.2023 г. на председателя на КЗП. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон и на неговата цел. Решението е правилно. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП нормира две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган, включва едновременното наличие на: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика се извършва за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. Касаторът не оспорва, че в рекламна брошура за периода 30.05.2023 г. 05.06.2023 г. е отправил оферта за отстъпка с 20 % от цената за всички продукти с марка Деликатес Житница , придружена със снимки на различни артикули с тази марка, под които с дребен шрифт и знак * е пояснено не важи за стоки, участващи в други промоции . Същевременно в непосредствена близост до артикула варено-пушено свинско филе деликатес Житница на датата на проверката е наличен етикет с номер, цена за килограм (30,29 лв.), дата 28.05.2023 г., означението Акция! и наименованието на касатора. При контролната покупка от три разфасовки от продукта върху касовия бон липсва информация той да участва промоция. Правилно е приел АССГ, че поставянето на етикет за цената на стоката е действие на търговеца, свързано с предлагането й, насочено към потребителя, представляващо търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, поради което е налице първият елемент от очертания по-горе фактически състав. Несъответствието между съобщението в рекламната брошура за периода, че продуктите с марка Деликатес Житница са с 20 % отстъпка, и съдържанието на етикета на стоката варено-пушено свинско филе деликатес Житница, че е в Акция! без да се сочат параметрите й, обективира предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно цената на продукта - неяснота дали за него се прилага отстъпката 20 % или не. Отстъпките в цените на стоките, необходими в ежедневието и бита, специално на хранителните продукти, е последователна търговска практика за мотивиране на средния потребител да вземе търговско решение за покупко-продажба. Той обаче трябва да разполага с точна информация за съществуването на отстъпката и за нейната величина, за да формира преценката си дали намалението на цената е значително. Средният потребител е разумен, внимателен и средно информиран, проявяващ критично отношение към предоставяната му информация. Цената, на която се предлага стоката (наред с качеството, репутацията и т.н.), е съществен елемент от мотивацията на потребителя да вземе решение дали да я купи. В разглеждания случай отклонението от рекламираната за периода цена на продукта с 20 % по-ниска от тази, на която той е предлаган по същото време, без съмнение е от естество да повлияе върху търговското решение на средния потребител. Той е привлечен от офертата за по-ниска цена на стоката без да е наясно, че на касата ще я заплати без отстъпка, което го подтиква да вземе решение да закупи продукта, за който в действителност не заплаща по-ниска цена. Описаната търговска практика променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, тъй като влияе отрицателно върху способността му да направи информиран избор, обуславящ търговското му решение да закупи стоката последица, която не би настъпила при липсата на разглежданата търговска практика. Като е обосновал извод за доказаност, че е осъществен фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал.1, предл. 1 ЗЗП, която е забранена според чл. 68в вр. чл. 68г., ал. 4 ЗЗП, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,