Решение № 10726 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, представлявана от юрисконсулт Надя Тодорова, срещу Решение 1246/18.04.2024 г., постановено по адм. дело 722/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.07.2023г. с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Блясък 2019 ЕООД гр. Благоевград представлявано от управителя П. Минчева и лицето М. С. М. (починала на 20.06.2023 г.). Наведени са възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства които са обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 от Кодекс на труда (КТ), във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Блясък 2019 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, чрез адвокат Б. Костова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон. Счита, че са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.07.2023 г. с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Блясък 2019 ЕООД и лицето М. С. М. (починала на 20.06.2023 г.). Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че на 20.06.2023 г., служители при Дирекция Инспекция по труда Варна са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, във връзка с възникнал инцидент, завършил с летален край на 20.06.2023г. с М. С. М. на обект почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К.К. Камчия, обл. Варна. Бил е съставен Протокол ПР2323341/06.07. 2023г. При извършената проверка лицата Н. А. С. (домакин на почивната станция) и А. П. С. са били предоставени за собственоръчно попълване декларации по реда на чл. 399 вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ вр. чл. 39, ал. 1 вр. чл. 40, ал. 1 от АПК вр. чл. 110, ал. 4 от ДОПК. С. е вписала, че на 20.06.2023г. в 08.00 ч. е пристигнала на работа в почивната станция на РДГ Благоевград и е дала указания на камериерката М. М. да изчисти бунгало 18. Около 11.10 ч. е осъществила разговор с И. М. и я уведомил, че М. е починала внезапно като е извикан екип на Бърза помощ. С. е декларирал, че около 11.15 ч. намерил на пода в бунгало 18, паднала по очи, колежката си М. и се обадил на телефон 112. С призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, представляващият дружеството е бил поканен да представи договор за извършваната дейност с РДГ Благоевград, трудовите досиета на работещите в обекта, присъствена форма за явяване/неявяване на работа, разплащателни ведомости и други платежни документи, Правилник за вътрешния трудов ред, график за работа и други документи, посочени в призовката. Изисканата документация е била представена. Подадени са и обяснения от законния представител на дружеството, съпроводени с Идентификационна карта по случая и допълнителни писмени обяснения с вх. 23-079761/ 29.06.2023г. Извършена е служебна справка в регистъра на уведомления за трудови договори в информационната система на Изпълнителна агенция на Главна инспекция по труда, която е потвърдила, че не е налице регистриран трудов договор в ТД на НАП по отношение на М. за процесния период. Проверяващите са направили извод, че по отношение на починалото лице на територията на ПБ Камчия е налице реално съществуващо трудово правоотношение с работодателя Блясък 2019 ЕООД, за изпълнение на длъжността почистване на бунгала в почивна база на РДГ Благоевград к.к. Камчия, обл. Варна. Въз основа на тази констатация е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ и е издадено процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между М. М. и Блясък 2019 ЕООД, за извършване на работа по горепосочената длъжност. Анализът на писмените и гласни доказателства, извършен от първоинстанционния съд е неверен и съдържа множество противоречия. Кредитирани са с доверие обяснения на представители на ответника по касация, а наред с това автентични писмени и гласни доказателства не са били преценявани в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд е направил извод, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е събрал в пълнота нужните доказателства, за да се установи по безспорен начин наличието на съществуващо валидно трудово правоотношение между М. М. и Блясък 2019 ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, правното основание, на което е издадено постановлението, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Според чл. 405а, ал. 2, постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора има естеството на упражняваната дейност, но елемента на нейната повторяемост не е обуславящ, както е приел административния съд. Трудови са отношенията, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице (работодател). Характерът им на трудови се определя от техния обект работната сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът като страна в трудовото правоотношение престира предимно физически труд. В случая М. е престирала единствено своята работна сила. Доказателство за извършваната от М. М. и А. С. трудова дейност са саморъчно попълнените в свободен текст обяснения от свидетелите С. и С.. В обясненията си С. пише в 08 часа дойдохме на работа в ПБ Камчия към РДГ Благоевград с колежката Марче Митева" и също домакина разпредели работата за деня". Реализирането на трудовата функция с техническо оборудване на работодателя, установено работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. Противно на показанията на свидетелите, М. М. не е почиствала бунгала в ПБ Камчия на 20.06.2023 г. безвъзмездно и за да помогне на своя приятелка, а е извършвала тази дейност като форма на престиране на труд при дължимост на заплащане на уговорено месечно трудово възнаграждение от Блясък 2019" ЕООД, което дружество е задължено да извършва санитарното почистване в базата в този период и получава възнаграждение за това. Наличието на елементи на трудово правоотношение се установява и от протокол за извършена проверка от инспектори в Дирекция Инспекция по труда Варна. Съществуващата нормативна уредба не поставя изискване постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ или предписанието по ал. 4 да съдържат всички клаузи на трудовия договор по чл. 66, ал.1 КТ, поради което не може да се приеме, че трудовото възнаграждение е техен задължителен реквизит (В този смисъл решение 1767 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. 12345/2012 г., VI о., решение 1772 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. 12344/2012 г., VI о. и др.). Първоинстанционното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването по жалба на Блясък 2019 ЕООД срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.07.2023 г. с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Блясък 2019 ЕООД и лицето М. С. М. (починала на 20.06.2023 г.). Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,