Решение № 5142 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12810/2018 г.

Решение № 5142 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12810/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Илиев срещу решение № 1507/25.07.2018 г., постановено по адм. д. 1516/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът младши експерт В. Стоянов при РУ-Айтос, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1507/25.07.2018 г., постановено по адм. д. 1516/2018 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на З. Илиев против Заповед рег. № УРИ-237 зз-68/05.06.2018 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган – младши експерт при РУ-Айтос при ОДМВР-Бургас. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Бургас е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс – отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение незаконно да го присвои чрез разрушаване на прегради. В заповедта е посочена както правната квалификация, така и описание на престъпния състав. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Преди издаване на оспорената заповед е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител (с оглед изискванията на НПК), но е дадено разрешение от съд (разпореждане № 545/04.06.2018 г. по ЧНД № 180/18 г. на Айтоския районен съд) по това досъдебно производство да бъде извършено претърсване в дома на З. Илиев. Следователно напълно обоснован е извода на АС-Бургас, че при издаване на оспорената заповед полицейският орган е разполагал с данни за извършено престъпление именно от задържаното лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че от материалите по делото не се установява, че към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. В случая от приложените по делото писмени доказателства, които не са оспорени по в съдебната фаза на производството, са установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, които пряко кореспондират с изрично посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и част от материалите от досъдебното производство и разпореждането на съдия по него, които при съвместното им тълкуване обосновават извода за наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е провел изключително подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели действия по разкриване на престъпление, които са им разрешени от съдия. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.