Решение № 8374 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2018 г.

Решение № 8374 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Боянина с адрес в [населено място] против решение № 1048 от 5.06.2018 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 274/2018 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-01-84 от 6.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ Благовеград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/3046-01-1 от 24.01.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Благоевград не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Благоевград. Възраженията са незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с влязло в сила разпореждане № 652 от 13.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград на ЕТ "М. Боянина - М." са определени суми за внасяне по ревизионен акт за начет в общ размер от 45562. 95 лева - главница и лихви. Установено е, че с влязло в сила разпореждане № [ЕГН] от 11.04.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград е отпусната на М. Боянина наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО от Р. Боянин в размер на 212. 24 лева, считано от 23.08.2016 г., преизчислена на 217. 22 лева месечно. С разпореждане № [ЕГН]/3046-01-1 от 24.01.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград на основание чл. 114, ал. 5 КСО е разпоредено прихващане на вземането по ДОО от наследствената пенсия като се удържат по 31. 03 лева месечно до окончателното погасяване на сумите. По спорния въпрос относно приложението на материалния закон съдът е приел, че приложими са разпоредмите на чл. 113, чл. 114 и чл. 114а КСО, предвиждащи специален ред за извършеното прихващане, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Безспорна фактическа обстановка предпоставя приложението на чл. 113, чл. 114 и чл. 114а от КСО. В случая с влезли в сила разпореждания са установени вземанията в полза на ДОО и в полза на жалбоподателката от отпусната наследствена пенсия за инвалидност. Съгласно доводите в жалбата са спорни приложението на материалния закон като възраженията са относно приложимост на разпоредбите на КСО. Тези възражения съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземанията на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към ДОО и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. Цитираната уредба е специална по отношение възможността за събиране на вземанията по ДОО от вземанията за пенсии в размерите по чл. 114а, ал. 3 КСО. Възраженията, че следва да намери приложение уредбата в ГПК и ДОПК по отношение процедурите по прихващане и размера на прихващането са неоснователни тъй като няма посочено такова задължение, а на административиня орган са предоставени възможности по негов избор, като в настоящият случай е избрано прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО като погасителен способ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение