Решение № 158 от 3.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104138/2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Благоевград, представлявана от Илко Стоянов - кмет, приподписана от главен юрисконсулт И.Я., срещу въззивно решение № 492 от 12.08.2022 г. по в.гр.д. № 576/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 340 от 15.06.2022 г. по гр.д. № 2389/2021 г. на Районен съд – Благоевград. Вместо това е отменено като незаконно уволнението на Е. Г. Г., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение в размер на 7149, 72 лв. за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.08.2021 г. до 12.02.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността главен експерт „Жилищна политика“ в направление „Жилищна политика“ към община Благоевград. Със заповед № 455-ЧР-Д/11.8.2021 г. на кмета на общината е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание съкращаване на щата. Спорният между страните въпрос е дали е налице съкращаване на щата и дали то е реално. За неоснователни са приети възраженията за незаконосъобразност на съкращаването поради липса на правомощия на кмета на общината да го извърши. Като е сравнил щатните разписания, действащи преди и след уволнението на ищцата, изследвал решения №№ 135 и 313 на общински съвет – Благоевград и Устройствения правилник на общинската администрация, съдът е стигнал до извода, че съкращаването на щата на длъжността е доказано и е извършено от кмета, оправомощен от общинския съвет. Въззивният съд е приел за неустановено реално да са премахнати функциитe, изпълнявани от ищцата по длъжностната характеристика от 22.08.2019 г., тъй като ответникът не е поддържал такава теза, нито се е позовал на факти, че задълженията на ищцата са престанали да съществуват. Във връзка с поддържаната от ответника теза, че приложима е длъжностната характеристика от 2020 г., въззивният състав е приел, че общината също не е доказала, че ищцата е изпълнявала единствено и само функциите на член на комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ съгласно длъжностната характеристика от 11.11.2020 г. В заключение окръжният съд е направил извод, че не е доказано съкращаването на щата да е реално. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е уважил и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ - за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че не е извършено реално съкращаване на щата. Ответницата по касационната жалба Е. Г. Г., Благоевград, оспорва жалбата като неоснователна, и поддържа, че не са налице основанията на допускане на касационно обжалване. С определение № 1323 от 30.05.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 492 от 12.08.2022 г. по в.гр.д. № 576/2022 г. на Благоевградския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка на твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение. Въззивното решение е очевидно неправилно, защото мотивите му са вътрешнопротиворечиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. От една страна е прието, че съкращаването на длъжността на ищцата е доказано и е извършено от кмета, оправомощен от общинския съвет. От друга страна е направен извод, че съкращаването на щата не е реално, защото не са премахнати трудовите функции по длъжностна характеристика от 2019 г., която към момента на уволнението не е действала. Това било така, защото ако се приеме за реално, съкращаването, то би било налице злоупотреба с права от страна на работодателя. В случая няма никакви мотиви, защо евентуално би могло да има злоупотреба с права от работодателя – кмета на общината. Недопустимо е решаващите изводи на съда да почиват върху предположения, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила да има злоупотреба с права от работодателя. Злоупотребата с права от работодателя е особен случай на незаконност на уволнението. За оборването презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ на работодателя е необходимо не само навеждане на едно или няколко обстоятелства, но и доказването им. Тази презумпция може да бъде оборена, когато се установи противното, а именно че работодателят преднамерено използва правата си не в смисъла и насоката, определени в закона. Според задължителната практика на ВКС злоупотребата с права е проява на правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат - вреда. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност главен експерт „Жилищна политика“ и е била уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Правилно е определен и спорният между страните въпрос – дали е налице съкращаване на щата и дали същото е реално. За да постанови решението си обаче съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, касаещи извършването на съкращаването, и необходимостта от извършването на подбор, съгласно твърденията и възраженията на двете страни. Съкращаване на щата, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите. По каква причина става това е без значение. Преценката е на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението – като съдът дължи преценка дали съкращаването е извършено по съответния ред, т. е. дали решението е взето от лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди уволнението и дали съкращаването е реално. Не е налице реално съкращаване когато съответната трудова функция не се премахва, а само се променя наименованието й. Когато обаче, както е в настоящия случай, фактически се премахва съответната трудова функция, е налице реално съкращаване на щата, без оглед дали работодателят е определил в действащата длъжностна характеристика по най-добрия начин съответните трудови функции или не. В тази хипотеза не е необходимо да се извършват съпоставки на трудови функции със запазени длъжности, както и с трудовите функции по неактуални длъжностни характеристики, тъй като щатната бройка е премахната и спор дали е налице трансформация не е съществувал. В конкретния случай от представените два броя щатни разписания, се установява, че е извършена надлежно одобрена промяна в щата съобразно приетото от общинския съвет – Благоевград, която е засегнала длъжността, заемана от ищцата, като единствената съществуваща длъжност главен експерт „Жилищна политика“. В последващото, утвърдено надлежно щатно разписание, считано от 02.08.2021 год. е премахната тази щатна бройка, включително и бройките за младши експерт „Жилищна политика“ и младши експерт „Юрист“. Със същото решение на общинския съвет е приета общата численост и структурата на общинската администрация, като в т. 1, 2 „Общинска администрация дофинансирана с местни приходи“ е посочена една щатна бройка - директор „Социална и Жилищна политика“. От представената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност е видно, че длъжността е ръководна и се отличава съществено от длъжността главен експерт „Жилищна политика“, тъй като освен функциите на направлението „Жилищна политика“ се включват и нови съществено различни функции, свързани с ръководене, организиране и контролиране на работата на Бюджетно звено (БЗ) „Комплекс за социални услуги“ и дейност „Клуб на пенсионера“. Доколкото е премахната единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност, за работодателят не е възникнало задължение да извърши подбор, поради което възражението на ищцата в този смисъл е неоснователно. Изложеното налага извод за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и обжалваното решение трябва да бъде отменено. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК н а община Благоевград трябва да се присъдят 1445, 99 лв. деловодни разноски, от които 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, а останалите – заплатени в хода на производството разноски за допуснатата експертиза и държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.