Решение № 6644 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2019 г.

Решение № 6644 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Ламбев срещу решение № 5000 от 16.07.2019 г. по адм. дело № 12274 по описа за 2017 г. на административен съд - София град (АССГ), в частта, с която по жалба на "Риина" ЕООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 г. под изх. № 01-1100/226 от 19.07.2017 г. на изп. директор на Разплащателната агенция (РА), в частта по наложените на търговското дружество санкции за бъдещ период в размер на 53 016. 24 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за размера на адвокатското възнаграждение на противната страна. Образувано е и по касационна жалба на "Риина" ЕООД, представлявано от управителя Ц. Лилов, чрез адв. С. Златанов и адв. Г. Виденов, срещу решение № 5000 от 16.07.2019 г. по адм. дело № 12274 по описа за 2017 г. на административен съд - София град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Риина" ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 г. под изх. № 01-1100/226 от 19.07.2017 г. на изп. директор на Разплащателната агенция (РА), в частта с която на търговското дружество е отказано финансово подпомагане по мярка Натура 2000 за кампания 2013 г. в размер на 183 158. ЗЗ лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение в посочената част поради нарушаване на материалния закон и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - "Риина" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Г. Виденов. Ответната страна по втората касационна жалба - изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество първата е основателна, а втората е неоснователна. По делото се установява, че търговското дружество "Риина" ЕООД е подало заявление за единно плащане на площ с УИН 22.23.0513/51861 (стр. 77 и сл. от съд. досие, том ІІ, към СТЕ), с което е заявило за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 г., и конкретно парцели с обща площ с еднакво ниво на подпомагане от 497. 52 ха и парцели с друго еднакво ниво на подпомагане от 251. 81 ха., по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в приложимата редакция за кампания 2013 г. Заявени са мери и пасища, находящи се в землища на села в община Луковит. По повод на това заявление са извършени две проверки на място от експерти на Регионален технически инспекторат на ДФ "Земеделие" относно заявените за подпомагане блокове земеделско стопанство (БЗС), и дали същите са били обработвани през годината. Съставени са и контролни листове от проверка съответно за периоди 12. 11. -25.11.2013 г. и от 11. 02. -21.02.2014 г., вторият постановен след възражение. С обжалвания акт е установена като годна за подпомагане такава от 314. 98 ха по първо ниво на подпомагане и 203. 78 ха по второ ниво на подпомагане. Определена е като недопустима площ тази от 182. 54 ха и представлява процент на наддеклариране 57. 95 % по първо ниво на подпомагане. По второ ниво на подпомагане недопустимата площ е 48. 03 ха и процентът на наддеклариране е 23. 57 %. Определена е санкционирана площ (недопустима площ) от 314. 52 ха по първо ниво и от 203. 69 ха по второ ниво, което е повече от 20 %, и съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 е основание за отказ, който е постановен с оспорения акт. На основание чл. 16, § 5 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони с него на търговското дружество са наложени санкции за бъдещ период в размер на 53 016. 24 лв. Настоящият съдебен състав споделя направените изводи от административния съд, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло. Правилно съдът се е позовал и на ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г. относно възможността мотивите към административния акт да могат да се съдържат в друг документ, съставен в съответното административно производство, което е завършило с издаване на оспорения акт. В производството пред административния съд основният спорен момент е бил този относно материалната законосъобразност на административният акт. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3, в приложимата редакция, от ЗПЗП е посочено, че разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато са налице конкретно посочените в т. 1 до т. 5 от нея обстоятелства, като такива са "когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва". Според ал. 4 от същата това става съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Административният орган, за да постанови оспорения отказ, се е позовал на чл. 16, § 5 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Според изречение второ от тази разпоредба, когато разликата между декларираната и установената като допустима площ надвишава 20 % не се отпуска помощ, свързана с площи за съответната група култури. Това е и основният спорен момент, предмет на изследване и от съдебно-техническата експертиза с основно и допълнителни заключения. Съдебният експерт установява, с оглед на поставените задачи, че процентът на наддекларираната площ по повод на зона БГ 000240 (спорната) е различен, като той е в зависимост това какъв е размерът на двойно заявените площи, съответно дали се признава като единствен ползувател търговското дружество в изпълнение на договора за наем, сключен с община Луковит от 25.07.2013 г., както и по повод на втората мярка дали по отношение едно от заявените БЗС 03143-062-3, който включва имот с кадастрален номер 03143-092-012, има установени нарушения на режима на забраните на защитените зони в мрежата Натура 2000, съгласно писмо № 01-1600/18 от 22.11.2013 г. на РИОСВ - Плевен. Настоящият съдебен състав намира, че изводът за материална законосъобразност на оспорения акт в тази му част е правилен като краен резултат, като при преценяване на доказателствата и доказателствените средства административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не е бил спорен факта, че жалбоподателят има сключен договор за наем на общинска земя с община Луковит, понеже този факт е установен, като такива договори с предходни дати има и с други ползуватели. Налице е двойно заявяване на площи, както от тях, така и от жалбоподателя, поради което е налице материалноправен спор по повод на правото на ползване върху определени имоти. В рамките на административното производство пред ДФЗ, както и в съдебноадминистративното производство същият не може да бъде разрешен, поради което предмет на проверка в случая се явява прилагането на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г., в приложимата редакция. При съобразяване с изискванията на чл. 2а, ал. 2 от същата, по делото не се доказва, че жалбоподателят е единственият ползвател на застъпените площи, поради което, след прилагане на чл. 18 (отм.); от наредбата, и на основание чл. 17, ал. 6, в приложимата редакция, от нея правилно е отказано подпомагане по заявените площи за тази мярка. По повод подпомагането по другата мярка по делото безспорно се установява, че по отношение едно от заявените БЗС 03143-062-3, който включва имот с кадастрален номер 03143-092-012, има установени нарушения на режима на забраните на защитените зони в мрежата Натура 2000, съгласно писмо № 01-1600/18 от 22.11.2013 г. на РИОСВ - Плевен. Същото представлява официален документ, който като свидетелствуващ се ползва с материална доказателствена сила, като същата не се явява оборена с изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза чрез допълнителното заключение по нея, изготвено чрез игнорирането на писмото, а не с оглед на други събрани доказателства. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., разплащателната агенция отказва изплащането на помощта, когато се установят нарушения в заявените парцели, като в тези случаи цялата площ на парцела се счита за наддекларирана. По делото безспорно е установено нарушение по повод на заявените от жалбоподателя парцели, като правнорелевантният факт е именно това нарушение, независимо дали то е осъществено от него. Следва да бъдат споделени доводите в касационната жалба на изп. директор на ДФЗ, че РА действа в условията на обвързана компетентност, понеже в посочената разпоредба от наредбата са уредени последиците при данни за нарушения, а именно неспазване на забрани в защитените зони, за заявените площи по мярка Натура. Контролът и констатациите за такива нарушения в резултат на осъществяването му е от компетентността на регионалните структури на Министерство на околната среда и водите, в изпълнение на чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 115 и чл. 117, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). При фактически констатации относно размера на недопустима площ от 182. 54 ха, обосновани от направените правни изводи, и установеното, че процентното отношение на наддекларираната площ към установената площ е над 50 %, освен, че не се изплаща субсидия за годината се налага и санкция за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. По тези съображения следва да се направи извод, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която по жалба на дружеството е отменен оспорвания акт. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови решение по същество с отхвърляне оспорването и в тази му част. При този изход от спора на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски общо в размер на 300. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, за цялото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение